Ангбанд

Ангбанд (в превод-„Железен затвор“) е крепостта на Мелкор(Моргот)- първият Черен властелин на Средната земя от книгата „Силмарилион“ на Дж. Р. Р. Толкин и е със сигурност най-грандиозния строеж от този тип, който народите на Средната земя са познавали, превъзхождан единствено от древната крепост Утумно, която била разрушена преди събуждането на расите, населили по-късно Арда.

Всъщност по идея, крепостта Ангбанд е била преден пост на Утумно, готов за защита при нападения от запад. Това ни позволява да предположим, че двете укрепления са били строени по едно и също, или приблизително едно и също време в епохата на Двете дървета.

Как е изглеждал Ангбанд, колко е бил голям е въпрос на догадки, тъй като по описанията на елфите в „Силмарилион“ могат да бъдат намерени твърде неясни, объркани и противоречиви оценки и описания.

От момента, в който бил построен, Ангбанд бил поверен на Саурон, най-могъщия от слугите на Мелкор. След пленяването на Мелкор, Валарите разрушили напълно Утумно, сринали и Ангбанд, но не успели да унищожат основите му. Там, в продължения на векове, живеели и изчаквали завръщането на господаря си същества от различен произход и порядък.

Местоположението на Ангбанд е приблизително описано в „Силмарилион“, а по-късно е указано на публикувана след смъртта на Толкин карта на Белерианд. Той се намирал в близост до голямото море, в подножието на Железните планини.

По своята структура Ангбанд повтарял една особеност на Утумно – голяма част от него се намирала под земята. Предполага се, че това били множество зали, свързани с различни галерии.

Особеността на подобно строителство отразявала навиците и произхода на обитателите – самия Мелкор, както и огнените духове Балрози, били тясно свързани с подземния огън и мрака. Любовта към тъмнината и подземията, по-късно станала характерна черта и за по-новите обитатели – орките и тролите.

След завръщането си Мелкор изгражда Ангбанд отново, прави го своя централна крепост, което вероятно означава, че конструкцията е била разширена и укрепена.

Това, което ни е известно от елфическите анали е, че самите елфи са виждали фасадната част на крепостта, представляваща огромна крепостна стена с огромна медна порта (избора на този материал е доста интересен, тъй като медта е твърде мек за използване с такава цел материал. По-скоро може би става дума да медни декорации по портата). Като това очевидно се е намирало в основата на триглавата планина Тангородрим.

Именно с драконите, чиито сериозни размери са известни е свързано ясно доказателство за мащабите на Ангбанд – Глаурунг, бащата на всички дракони излизал спокойно пред външната порта на Ангбанд, и със сигурност обитавал някакви помещения в крепостта. С още по-голяма сила това важи за по-късните векове, когато броят на драконите многократно се умножил.

Като структура Ангбанд не е приличал на къртичина от прави коридори, а по-скоро на ясно оформено съоръжение със съответните нива, стълби и врати. Логично е да се предположи, че освен жилищни помещения крепостта е разполагала с множество обществени части, столови, работилници, лаборатории както и дворцов комплекс, където са обитавали най-високопоставените лица и самият Мелкор(Моргот).

От написаното в „Силмарилион“ става ясно, че крепостта е имала много входове, откъдето по време на обсадата излизали разузнавателни отряди, влизали провизии и пр. Всички тези изходи, най-вероятно се намирали из планинската верига, обкръжаваща крепостта отзад.

Ангбанд, въпреки неговата основно „подземна“ същност, едва ли е бил изцяло под земята. Крепостната стена, както и многото порти, предполагат наличието на двор.

Съдейки по данните от пътуването на Берен и Лутиен, крепостната стена на Ангбанд била обкръжена от ров, в който плували странни змиеподобни същества. Тази информация обаче, не се потвърждава от по-късно писаните сцени на битки край стените.

В по-късните части от 1-ва епоха, Ангбанд представлявал град-държава с много смесено население. Тук живеели орки, тролове, балрози, дракони, хора и най-вероятно елфи. Такива със сигурност са били както многобройните пленници, така и онези, които преминали на страната на Мелкор през последните векове. В „Силмарилион“ се посочват и други същества обединени под „зверове и демони“, но точно какви видове се имат предвид не е известно. Броят на населението лавинообразно се увеличавал и по някои предположения достигал до петстотин хиляди, или дори милион единици. Самият Толкин ги назовава с термина „безчислени“. Трябва да уточним, че освен военните, там живеели техните семейства, множество занаятчии, работници, помощници, пленници и пр.

Предполага се, че както прави по-късно ученикът му Саурон, Мелкор е изграждал съоръженията си до богати източници на природни изкопаеми – метали, минерали и пр. Затова несъмнено Ангбанд е имал, силно развита „тежка промишленост“. Нееднократно споменавани в „Силмарилион“ са „пещите“ и „мините“, които работели денонощно. Затова може да се предположи, че Ангбанд се е изхранвал като заменял продукция за храна.

По време на Войната на гнева Ангбанд е напълно разрушен от Валарите, а по-късно наводнен заедно с останалия Белерианд.

Авторство

Автор Лиза Мороз за Факултет по изкуствата, Университет Арменелос.