Отваря главното меню

Ангелика Шробсдорф (на немски: Angelika Schrobsdorff) е германска писателка с еврейско самосъзнание. Като ученичка и младо момиче е живяла в България и в романите си описва с добро страната и българите, с които е общувала.

Ангелика Шробсдорф
Angelika Schrobsdorff
германска писателка
Angelika-Schrobsdorff Berlin2014.jpg
Родена
Починала
30 юли 2016 г. (88 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Професия писател
Литература
Жанрове роман, разказ, есе
Семейство
Съпруг Клод Ланцман

Уебсайт
Ангелика Шробсдорф в Общомедия

Съдържание

Биография и творчествоРедактиране

 
Ангелика Шробсдорф,
погребение, 2016

Ангелика Шробсдорф е родена на Бъдни вечер 1927 г. във Фрайбург, Южна Германия, от майка еврейка и баща немец – заможен пруски аристократ, берлинчанин. Има брат и сестра от предишен брак на майка си.

За да спаси съпругата и децата от нацистко преследване, бащата Шробсдорф урежда фиктивен брак на жена си с българин и така в 1939 г. малката Ангелика се озовава в София заедно с майка си и сестра си[1]. Малко преди това брат ѝ е напуснал Германия, след това, по време на Втората световна война, се сражава в редиците на антихитлеристката коалиция и намира гибелта си непосредствено преди края на войната. В София Шробсдорф е живее заедно с майка си и сестра си Бетина отначало на ул. „Оборище“. Междувременно Бетина се омъжва за бъдещия професор Димитър Станишев. Следва евакуация в село Бухово поради бомбардировките и след това в средата на 1944 година, Ангелика и майка ѝ намират подслон на ул. „Мургаш“ в дома на инж. Константин Йосифов, който е съпруг на Радка Йосифова, сестра на зетя Димитър Станишев.

Улица „Мургаш“ е многократно споменавана в произведенията на писателката, също и къщата, и обитаваните две стаи и кухня. Къщата е снимана във филмите.

В 1947 г. Ангелика Шробсдорф се жени за американски офицер от окупационните представители в София и с негова помощ се завръща в Германия, в Мюнхен.

В 1971 г. Ангелика Шробсдорф се жени за френския режисьор и филмов продуцент Клод Ланцман (1925–2018)[2] и живее при него в Париж.

В 1983 г. Ангелика Шробсдорф се преселва в Израел и живее там до 2006 г.

Освен родния немски език и иврит, Шробсдорф владее добре английски и френски. Българския го е позабравила. На стари години Ангелика Шробсдорф се завръща окончателно в Берлин и намира жилище близо до бащината къща, която отдавна е чужда собственост. Както самата тя се изразява в едно от последните си интервюта, „в Берлин се умира по-удобно“[3].

Романи и сборници с есета и разказиРедактиране

  • „Господата“ (1961)
  • „Любовникът“ (1964)
  • „Тези мъже“ (1966)
  • „Следи“ (1968)
  • „Краткият час между деня и нощта“ (1978)
  • „Пътуването към София“ (1983) с предговор от Симон дьо Бовоар – преведен частично в сп. „Съвременник
  • „Къщата в ничията земя или Йерусалим беше винаги един труден адрес“ (1989)
  • „Ти не си като другите майки“ (1992) – преведен на български
  • „Хубавият мъж и други разкази“ (1993)
  • „Йерихон: една любовна история“ (1995)
  • „Грандхотел България. Завръщане у дома в миналото“ (1997) – преведен на български[4]
  • „Събудено от спомена“ (1999)
  • „Ако някога те забравя, о Йерусалим“ (2002)

Има и филми, отразяващи живота на Ангелика Шробсдорф и разказаното от нея.

ЛитератураРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Ангелика Шробсдорф, „Ти не си като другите майки“, Издател ИК „Аквариус“, 2005.
  2. Claude Lanzmann, Director of 'Shoah' Dies at Age 92 Клод Ланзман умира на 92-годишна възраст, The New York Times – Online, 5 юли 2018.
  3. „Es stirbt sich bequemer in Berlin“, Berliner Zeitung, 24 Feb. 2007.
  4. Ангелика Шробсдорф, „Грандхотел България. Завръщане в миналото“, Издател „Атлантис КЛ“, 1997 г."