Ангел Андреев

български революционер

Ангел Андреев е български революционер, преспански войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Ангел Андреев
български революционер
Роден
Починал
неизв.
Ангел Андреев в Общомедия

Биография

редактиране

Ангел Андреев е роден на 23 април 1867 година в преспанското село Рудари, тогава в Османската империя, днес Калитеа, Гърция. Учи две години в гръцко училище в Герман, после работи като зидар с баща си в Анадола. През 1888 се връща в Герман и се жени, а от 1892 година работи във Варна, България. Там става командир на 2 чета на стрелческите дружини на Върховния комитет, като след разтурянето на четите и разцеплението във ВМОК застава на страната на Борис Сарафов. На 1 октомври 1902 година влиза в Македония с ревизионната чета на Тома Давидов, с която обикалят Леринско, Кайлярско и обратно в Битолско, където Давидов пада убит. На Смилевския конгрес е избран за преспански войвода, а за долнопреспански – Никола Кокарев.

При вдигането на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с първоначално 200 души чета Андреев има план да нападне Пъпли, но Коте Христов осуетява идеята му. На 22 юли напада Шаовци, а на 27 юли повторно напада Пъпли с помощта на Коте Христов и 100 негови четници. Селото е превзето и държано от въстаниците 12 дни. При Щърково Ангел Андреев вади от засада четата на Коте, а след 10 август четите се изтеглят в планините. На 21 октомври разбива обграден турски аскер при Червената стена и след това се среща с Васил Чекаларов в Герман.

На 25 септември Ангел Андреев, заедно със свой другари, се насочва към Гърция. Там е заловен и прекарва известно време в затвор на Трикала, а след освобождението си се установява във Варна.[1][2][3][4]

След престоя си в Гърция Ангел Андреев си спомня, че дава обяснения за националното си самосъзнание и за същността на ВМОРО:

Караха ни всички един по един да ходим вързани със синджири на ръцете и трѣбваше да минаваме покрай турското консулато, двама по двама на един синджир вързани. На истиндака казах, че съм българин, а не грък, че сме били под патриаршията – селото Рудари – но че сега не зная какви сме; взел съм участие във въстанието. Питаха кой ни купува оръжието – българският ли комитет? от где съм родом? Не ми вярваха, че съм македонец. „Ти си от България“ – казваха. Аз им казах, че имам жена, деца и пр. и им казах да проверят. Те пак не вярват:„Ти лъжеш, вие не се бихте за свобода, а против нас, елинизма, убивахте попове и учители гръцки“. Отговорих, че убиваме шпиони в името на революцията и нашия закон и нищо повече. Посочиха ни гръцки вестник, в който се описвали нашите уж зверски дела. Ние отговорихме, че всичко това е лъжа...[5]

Пред гръцки журналисти обяснява и характера на въстанието и крайната цел за автономна държава Македония, в която гърци, власи и българи биха били равноправни:

...Дойдоха и кореспонденти в затвора. Чудеха се как под диктовката на българите от България ние сме се увлекли да правим въстание. Ние отговаряхме, че нито за Гърция, нито за България, нито за Сърбия работим, а само за Македония. Не в едно лято, а в 10 години сме се приготовлявали и язък за учеността им, че могат да вярват какво в едно лято можело да се подготви такова едно дело – революция, която обедини и гъркомани, и власи и българи в едно против общия враг. Толкова, види се, гърците се интересуваха за Македония, като разбрали за въстанието едвам сега, когато пукна пушката и пр. и пр. Питаха ни кого искаме за княз на Македония; ние сме били исторически свързани с Гърция и трябвало да искаме гръцки княз. Ние отговорихме, че сега не мислим за това; – нека ни помогнат гърците да се освободим, че сетне лесно за това и пр.[6]

Външни препратки

редактиране
  • Спомени на Ангел Андреев - тук и тук

Открийте още информация за Ангел Андреев в нашите сродни проекти:

  1. „Материали за историята на македонското освободително движение, кн. IV. Към борбите в Югозападна Македония (Кичевско, Битолско, Леринско, Преспанско и Дебърско) По спомени на Лука Джеров, Георги Поп Христов, Ангел Андреев, Георги Папанчев и Лазар Димитров“, София 1926. на македонски литературен език
  2. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 55.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 9.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 20.
  5. Милетич, Любомир, „Материали за историята на македонското освободително движение, кн. IV. Към борбите в Югозападна Македония (Кичевско, Битолско, Леринско, Преспанско и Дебърско) По спомени на Лука Джеров, Георги Поп Христов, Ангел Андреев, Георги Папанчев и Лазар Димитров“, София 1926 г., стр.77
  6. Милетич, Любомир, „Материали за историята на македонското освободително движение, кн. IV. Към борбите в Югозападна Македония (Кичевско, Битолско, Леринско, Преспанско и Дебърско) По спомени на Лука Джеров, Георги Поп Христов, Ангел Андреев, Георги Папанчев и Лазар Димитров“, София 1926 г., стр.78