Ангел Тончев Ба̀левски е български инженер, политик и писател, академик.

Ангел Балевски
български инженер
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националностбългарска
Техника
ОбластМашинно инженерство
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Работил главно в областта на технологията на металите, той е дългогодишен ректор на Висшия машинно-електротехнически институт „Владимир Ленин“ (ВМЕИ) в София, председател на Българската академия на науките (БАН) и заместник-председател на Държавния съвет на Народна република България.

Биография редактиране

Ангел Балевски е роден през 1910 г. в Троян. Произхожда от същия стар охридски род, от който е и Васил Балевски. През 1929 завършва Трета софийска мъжка гимназия, а през 1934 г. – Немското висше техническо училище в Бърно, Чехословакия. Професионалната си дейност започва като неплатен стажант в Инженерната работилница в София. После минава през фабриките „Чиличена ръка“, „Борис Ташков“, „Електрометал“, „Авгис“.

Балевски е постоянен участник в близкото лично обкръжение на диктатора Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[1] Част е от групата, инициирала т.нар. Възродителен процес.[2]

Научна кариера редактиране

През 1945 г. Балевски става извънреден професор в Държавната политехника, където създава и ръководи Катедра „Механична технология и фабрична организация“, преминала след 1953 г. във ВМЕИ. През 1947 г. става редовен професор. От 1955 е член-кореспондент, а от 1967 г. – действителен член (академик) на БАН.

Ангел Балевски е основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите. Прави сполучливи опити за конструиране на машина за горещо пресоване на цветни метали. Разработва оригинален метод за добиване на чугун от български суровини във въртяща се барабанна пещ. Разработва, заедно с Иван Димов, метод за леене с противоналягане, който представлява новост в световната леярска техника и е защитен с над 100 патентни документа за изобретения в България и в чужбина. В негово авторство и съавторство са издадени 7 монографии и университетски учебници.

Избиран за почетен и чуждестранен член на академиите и научните дружества в редица страни и на международни организации като:

Управленска дейност редактиране

Заема редица високи административни постове:

Книги редактиране

Автор на книги с разсъждения, анекдоти и афоризми: „Наука, човек, общество“, „Тревоги“, „Българиада“ и „Настроения“.
С академик Ангел Балевски – на шега и на сериозно. Съст. Иван Пейковски, С., Академично изд. „Проф. М. Дринов“, 2003, 84 с.

Награди редактиране

Носител на най-високи български и чуждестранни награди за приноси към науката и изобретателството, включително:

Източници редактиране

  1. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
  2. Маринов, Чавдар. От „интернационализъм“ към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозните общности // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 511.
  3. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1982, с. 57
  4. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 58

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за