Ангел Секулов

Ангел Секулов
	Ангел Секулов
български революционер
	Ангел Секулов (вляво) със свои другари
Роден	15 май 1876 г. Базерник, Османска империя
	Ангел Секулов в Общомедия

Ангел (Ангеле) Секулов, известен като Ангел Базернишки,^[1]^[2] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Ангел Секулов Базернишки (седнал).

Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) - Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред - Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръстю Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) - Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.

Секулов е роден в 1876 година в битолското село Базерник, тогава в Османската империя, днес Северна Македония. Завършва трето отделение. Емигрира в Свободна България в 1894 година.

Връща се в Македония и в 1903 година с четата на Гьорче Петров участва в Илинденско-Преображенското въстание в Битолски революционен окръг. След въстанието се крие в родното си Базерник и на следващата 1904 година е четник при войводата Алексо Стефанов, а след това при Ташко Арсов.^[3] От 1907 година е самостоятелен войвода в Гяваткол.

Чета на Ангел Секулов в Демирхисарско, 1907 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Ангел Секулов
2.	Симеон Велчев
3.	Цветан Стаматов
4.	Петър Димитров			^[4]

В 1909 година е осъден от младотурското правителство на 5 години и лежи в Битоля.^[5]^[6]

През 1914-1915 година по време на Първата световна война води чета във Вардарска Македония, тогава негов четник е Недан Соколов.^[7]

Външни препратки

„Срещата“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. IV, книга 5 (35), София, септември 1931 година

Бележки

↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 8.
↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 86.
↑ Арсовъ, Т. Веле Георгиевъ Саторотъ // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 15.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 7.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 37.
↑ Арсовъ, Т. Неданъ Богоевъ Соколовъ // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 14.

[1] Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 8.

[2] Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 86.

[3] Арсовъ, Т. Веле Георгиевъ Саторотъ // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 15.

[4] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51

[5] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 7.

[6] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 37.

[7] Арсовъ, Т. Неданъ Богоевъ Соколовъ // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 14.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]