Отваря главното меню

Ангел Секулов, известен като Ангел Базернишки[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Ангел Секулов
български революционер
Ангел Секулов (вляво) със свои другари
Ангел Секулов (вляво) със свои другари

Роден
Ангел Секулов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Ангел Секулов Базернишки (седнал).
 
Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) - Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред - Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръстю Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) - Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.

Секулов е роден в 1876 година в битолското село Базерник, тогава в Османската империя, днес Северна Македония. Завършва трето отделение. Емигрира в Свободна България в 1894 година.

Връща се в Македония и в 1903 година с четата на Гьорче Петров участва в Илинденско-Преображенското въстание в Битолски революционен окръг. След въстанието се крие в родното си Базерник и на следващата 1904 година е четник при войводата Алексо Стефанов, а след това при Ташко Арсов[2]. От 1907 година е самостоятелен войвода в Гяваткол.

В 1909 година е осъден от младотурското правителство на 5 години и лежи в Битоля.[3]

През 1914-1915 година по време на Първата световна война води чета във Вардарска Македония, тогава негов четник е Недан Соколов[4].

Външни препраткиРедактиране

  • "Срещата", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. IV, книга 5 (35), София, септември 1931 година

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.8
  2. Илюстрация Илинден, 1942, бр.140, стр.15
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 7.
  4. Илюстрация Илинден, 1942, бр.140, стр.14