Англезия Висконти

кралица консорт на Кипър, титулярна кралица на Йерусалим и кралица консорт на Армения

Англезия или Елоиза Висконти (на италиански: Anglesia o Eloisa Visconti; * 1377 в Милано, Синьория Милано, † 12 октомври 1439 в Реджо Емилия, Миланско херцогство) е италианска принцеса от рода Висконти, кралица консорт на Кипър, титулярна кралица на Йерусалим и кралица консорт на Армения от 1401 до ок. 1408 г.

Англезия Висконти
кралица консорт на Кипър, титулярна кралица на Йерусалим и кралица консорт на Армения
Управление 14011407
Наследила Хелвис фон Брунсвик-Грубенхаген
Наследена от Шарлота дьо Бурбон
Лични данни
Родена
Починала
Религия Католицизъм
Семейство
Династия Висконти
Баща Бернабо Висконти
Майка Беатриче Реджина дела Скала
Герб [[File:Arms of the House of Visconti (1277).svg Coat of Arms of the House of Lusignan (Kings of Armenia).svg|100px]]

БиографияРедактиране

ПроизходРедактиране

Според Историята на Милано Англезия (Елоиза) е най-малката дъщеря на Бернабо Висконти, господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и заедно с братята му Матео II и Галеацо IIсъ-господар на Милано, и на съпругата му Беатриче (Реджина) дела Скала,[1] която според Petri Azarii Chronicon е дъщеря на Мастино II дела Скала, господар на Верона и Виченца.[2]

Има 5 братя и 9 сестри:

Освен това има 6 полубратя и 9 полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с 5 жени.

Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата) и е безмилостен тиранин.[3] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята ѝ – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед ѝ Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Синьория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[4][5]

Преговори за бракРедактиране

През февруари 1393 г. започват брачни преговори с Фридрих VI фон Хоенцолерн, бурграф на Нюрнберг, маркграф на Бранденбург-Ансбах, маркграф на Бранденбург-Кулмбах и бъдещ пръв курфюрст на Бранденбург. Преговорите са водени от нейния роднина Убертето Висконти, но са неуспешни.[1]

Нейният братовчед и шурей Джан Галеацо Висконти насочва интересите си към Фридрих I – претендент ландграф на Тюрингия. Той праща Паганино да Биасоно през 1398 г. да преговаря за вероятен брак, но и тези преговори са неуспешни.[1]

БракРедактиране

 
Янус Лузинян, крал на Кипър и Йерусалим на витраж в южния неф на катедралата на Шартър

Третите преговори за брак обаче са успешни. Около 1401 г. Англезия се омъжва за кипърския крал, титулярен крал на Йерусалим и претендент за арменския трон в Киликия Янус Лузинян (* 1375, † 1432),[1] който според Les familles d'outre-mer е най-големият син на кипърския крал, титулярен крал на Йерусалим, претендент за арменския трон в Киликия Жак I (* ок. 1334, † 1398) и на принцеса Хелвис или Хелисия (* 1343, † 1422), принадлежаща към династията Брунсуик-Грубенхаген[6] – най-голямата и единствена дъщеря на херцог Филип Брунсвик-Грубенхаген – конетабъл на Йерусалим[7] и на първата му съпруга Хелисия или Алиса от Дампиер – дъщеря на Ото от Дампиер и на Изабела Лузинян, цитирани в Les familles d'outre-mer [8] и в Chroniques d'Amadi et de Strambaldi. Т. 1.

Бракът се потвърждава от две писма от Histoire de l'île de Chypre sous le règne des princes de la maison de Lusignan, том 2:

  • писмо от 12 декември 1401 г., в което Англезия, без да бъде посочена, е цитирана като кралица на Кипър и сестра на Катерина Висконти[9]херцогиня на Милано;
  • писмо от 1 май 1404 г., в което тя е цитирана заедно със съпруга си Янус с името Елоиза като крал и кралица на Кипър.

Бракът не продължава дълго: през 1407 г. Янус пъди съпругата си и иска развод (може би защото Англезия вече не може да ражда), който получава през 1409 г.[1] След развода си Янус, според Les familles d'outre-mer, се жени на 9 август 1409 г. в замъка на Мелюн за Шарлота дьо Бурбон (* 1388, † 1422) – дъщеря на графа на Ла Марш Жан I Борбон-Ла Марш и на съпругата му – графинята на Вандом и Кастър Катерина Вандомска.[10] Сватбата е отпразнувана чрез пълномощник. Този брак се счита за невалиден в продължение на около две години, тъй като Англезия се противопоставя на първото съдебно решение за развод.[11] Шарлота, както е потвърдено от Chroniques d'Amadi et de Strambaldi. Т. 1, пристига в Кипър през 1411 г. и сватбата е отпразнувана в Никозия, в катедралата „Света София“.

Връщане в ЛомбардияРедактиране

 
Джовани Мария Висконти в печатно произведение от епохата.

През 1409 г. Англезия се връща в Ломбардия, но все пак запазва титлата кралица на Кипър,[11] макар че никога вече не се връща в Кипър.

Джовани Мария Висконти, господар на Милано, син на Джан Галеацо Висконти, ѝ предоставя някои имоти, за да задоволи сериозните ѝ икономически проблеми. През 1412 г. Филипо Мария Висконти я моли да ги върне на монасите от Павия.[12]

Англезия наследява имущество на сестра си Лучия – графиня на Кент, която умира в Лондон през 1424 г.[13]

СмъртРедактиране

Сериозно болната Англезия отива в Реджо Емилия с полусестра си Изота, която е извънбрачна дъщеря на баща ѝ, която е омъжена за Карло да Фоляно. [1]

Тя прави завещание през юни 1439 г., оставяйки имуществата си на Изота и на техния полубрат Леонело – единствените деца на Бернабо Висконти, останали живи.[14] Англезия умира в Реджо Емилия на 12 октомври същата година на 71-годишна възраст.[15]

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anglesia Visconti“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.