Англезия Висконти

кралица консорт на Кипър, титулярна кралица на Йерусалим и кралица консорт на Армения

Англезия или Елоиза Висконти (на италиански: Anglesia o Eloisa Visconti; * 1377 в Милано, Синьория Милано, † 12 октомври 1439 в Реджо Емилия, Миланско херцогство) е италианска принцеса от рода Висконти, кралица-консорт на Кипър, титулярна кралица на Йерусалим и кралица-консорт на Армения от 1401 до ок. 1408 г.

Англезия Висконти
кралица консорт на Кипър, титулярна кралица на Йерусалим и кралица консорт на Армения
Управление 14011407
Наследила Хелвис фон Брунсвик-Грубенхаген
Наследена от Шарлота дьо Бурбон
Лични данни
Родена
Починала
12 октомври 1439 г. (71 г.)
Религия Католицизъм
Семейство
Династия Висконти
Баща Бернабо Висконти
Майка Беатриче Реджина дела Скала
Герб Arms of the House of Visconti (1277).svg Coat of Arms of the House of Lusignan (Kings of Armenia).svg

БиографияРедактиране

ПроизходРедактиране

Според уебсайта Storia di Milano Англезия (Елоиза) е най-малката дъщеря на Бернабо Висконти – господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и заедно с братята му Матео II и Галеацо IIсъ-господар на Милано, и на съпругата му Беатриче (Реджина) дела Скала,[1] която според Petri Azarii Chronicon е дъщеря на Мастино II дела Скала – господар на Верона и Виченца.[2]

Има 5 братя и 9 сестри:

Освен това има 6 полубратя и 9 полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с 5 жени.

Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата) и е безмилостен тиранин.[3] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята ѝ – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед ѝ Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Синьория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[4][5]

Преговори за бракРедактиране

През февруари 1393 г. започват брачни преговори с Фридрих VI фон Хоенцолернбурграф на Нюрнберг, маркграф на Бранденбург-Ансбах, маркграф на Бранденбург-Кулмбах и бъдещ пръв курфюрст на Бранденбург. Преговорите са водени от нейния роднина Убертето Висконти, но са неуспешни.[1]

Нейният братовчед и шурей Джан Галеацо Висконти насочва интересите си към Фридрих I – претендент ландграф на Тюрингия. Той праща Паганино да Биасоно през 1398 г. да преговаря за вероятен брак, но и тези преговори са неуспешни.[1]

БракРедактиране

 
Янус Лузинян – крал на Кипър и Йерусалим на витраж в южния неф на катедралата на Шартър

Третите преговори за брак обаче са успешни. Около 1401 г. Англезия се омъжва за кипърския крал, титулярен крал на Йерусалим и претендент за арменския трон в Киликия Янус Лузинян (* 1375, † 1432),[1] който според Les familles d'outre-mer е най-големият син на кипърския крал, титулярен крал на Йерусалим, претендент за арменския трон в Киликия Жак I (* ок. 1334, † 1398) и на принцеса Хелвис или Хелисия (* 1343, † 1422) от династията Брунсуик-Грубенхаген[6] – най-голямата и единствена дъщеря на херцог Филип Брунсвик-Грубенхаген – конетабъл на Йерусалим[7] и на първата му съпруга Хелисия или Алиса от Дампиер – дъщеря на Ото от Дампиер и на Изабела Лузинян, цитирани в Les familles d'outre-mer[8] и в Chroniques d'Amadi et de Strambaldi. Т. 1.

Бракът се потвърждава от две писма от Histoire de l'île de Chypre sous le règne des princes de la maison de Lusignan, том 2:

  • писмо от 12 декември 1401 г., в което Англезия, без да бъде посочена, е цитирана като кралица на Кипър и сестра на Катерина Висконти[9]херцогиня на Милано
  • писмо от 1 май 1404 г., в което тя е цитирана заедно със съпруга си Янус с името Елоиза като крал и кралица на Кипър.

Бракът не продължава дълго: през 1407 г. Янус пъди съпругата си и иска развод (може би защото Англезия вече не може да ражда), който получава през 1409 г.[1] След развода си Янус, според Les familles d'outre-mer, се жени на 9 август 1409 г. в замъка на Мелюн за Шарлота дьо Бурбон (* 1388, † 1422) – дъщеря на графа на Ла Марш Жан I Борбон-Ла Марш и на съпругата му – графинята на Вандом и Кастър Катерина Вандомска.[10] Сватбата е отпразнувана чрез пълномощник. Този брак се счита за невалиден в продължение на около две години, тъй като Англезия се противопоставя на първото съдебно решение за развод.[11] Шарлота, както е потвърдено от Chroniques d'Amadi et de Strambaldi. Т. 1, пристига в Кипър през 1411 г. и сватбата е отпразнувана в катедралата „Света София“ в Никозия.

Връщане в ЛомбардияРедактиране

 
Джовани Мария Висконти в печатно произведение от епохата.

През 1409 г. Англезия се връща в Ломбардия, но все пак запазва титлата на кралица на Кипър,[11] макар че никога повече не се връща в Кипър.

Джовани Мария Висконти – господар на Милано, син на Джан Галеацо Висконти, ѝ предоставя няколко имота, за да покрие сериозните ѝ финансови проблеми. През 1412 г. Филипо Мария Висконти я моли да ги върне на монасите от Павия.[12]

Англезия наследява имущество на сестра си Лучия – графиня на Кент, която умира в Лондон през 1424 г.[13]

СмъртРедактиране

Сериозно болната Англезия отива в Реджо Емилия с полусестра си Изота – извънбрачна дъщеря на баща ѝ, омъжена за Карло да Фоляно.[1]

Тя прави завещание през юни 1439 г., оставяйки имуществата си на Изота и на техния полубрат Леонело – единствените деца на Бернабо Висконти, останали живи.[14]

Англезия умира в Реджо Емилия на 12 октомври 1439 г. на 71-годишна възраст.[15] Няма потомство.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anglesia Visconti“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​