Отваря главното меню

Англо-саксонците или англосаксите (Anglo-Saxons) са германските племена, които нахлуват и се заселват на юг и на изток на остров Великобритания, започнало в началото на 5 век, и периода от създаването на английската нация до Норманското нашествие[1]. Англосаксонската епоха е периодът от английската история между 550 и 1066 г.

В началото на VIII век бенедиктинският монах Беда Достопочтени идентифицира англичаните като потомци на три германски племена:

  • англи (на английски: Angles), които вероятно са дошли от Angeln (в съвременна Германия): Беда пише, че цялата им нация мигрира към Великобритания, напускайки бившите си земи. Името Англия произхожда от това племе.
  • сакси от Долна Саксония в съвременна Германия и Холандия
  • юти, вероятно от полуостров Ютланд (в съвременната Дания; на датски Jylland).

Техният език е англосаксонски или староанглийски (Old English), който е получен от Ingvaeonic – западногермански диалекти, преобразувани в близкия английски език от XI век. Езикът е говорен и писан от англосаксонците и техните потомци в Англия (и в част от югоизточна Шотландия), между средата на V и средата на XII век и има четири основни диалекта: Западносаксонски, Merician, Northumbrian и Kentish.

ИзточнициРедактиране

  1. Higham, Nicholas J., and Martin J. Ryan. The Anglo-Saxon World. Yale University Press, 2013.(англ.)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anglo-Saxons“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.