Анджей Вайда

полски театрален и кино режисьор

Анджей Вѝтолд Вайда (на полски: Andrzej Witold Wajda) е полски филмов и театрален режисьор, сценарист и сценограф, един от водещите представители на Полската филмова школа от втората половина на 20 век. Той е носител на множество филмови награди, включително на Оскар (2000) и Златна мечка (2006) за цялостен принос към киното. [1]

Анджей Вайда
Andrzej Wajda
полски театрален и кино режисьор
Анджей Вайда (2012)
Анджей Вайда (2012)
Роден
Починал
9 октомври 2016 г. (90 г.)
Варшава, Полша
ПогребанКраков, Полша
Учил вДържавно висше филмово, телевизионно и театрално училище „Леон Шилер“
Режисура
Активност1951 – 2016
НаправлениеПолска филмова школа
Значими филмиПоколение“ (1955)
Канал“ (1957)
Пепел и диаманти“ (1958)
ОскариПочетна награда (2000)
Награди на БАФТАПочетна награда (1982)
Най-добър чуждоезичен филм (1984, „Дантон“)
Семейство
СъпругаГабриела Обремба
Зофия Жуховска
Беата Тишкевич
Кристина Захватович
ДецаКаролина Вайда
Подпис
Уебсайтwww.wajda.pl
Анджей Вайда в Общомедия

Биография редактиране

Роден е в град Сувалки през 1926 г. През 1946 – 1949 следва в краковската Академия за изящни изкуства. През 1953 г. завършва Държавната висша филмова, телевизионна и театрална школа в Лодз. Дебютира през 1954 г. с филма Поколение. Става известен с Канал (1957) и Пепел и диамант (1958). Вайда екранизира класически за полската литература творби като Пепелища на Стефан Жеромски, Обетована земя на Владислав Реймонт, Сватба на Станислав Виспянски и Пан Тадеуш на Адам Мицкевич. Прави филми по произведения на Ярослав Ивашкевич – Брезова горичка, Госпожиците от Вилко и Тръстика. Остра критика към политическата действителност в ПНР представят Човекът от мрамор[2] и Човекът от желязо[3].

 
Даниел Олбрихски и Анджей Вайда в началото на 70-те години

През 80-те години Вайда работи основно в чужбина – във Франция и Германия. В периода 1981 – 1989 е член на консултативния комитет на „Солидарност“[4]. След отмяната на политическата цензура през 1989 г. получава възможността да реализира филми като Катин и Лех Валенса. Човекът на надеждата.

Вайда дебютира в театъра през 1959 г. От 1963 г. работи в Стари театр в Краков. Сред известните му постановки са Сватба на Виспянски (1963), Бесове по Достоевски (1971), Ноемврийска нощ на Виспянски (1974), Делото Дантон на Станислава Пшибишевска (1976). Наташа Филиповна по Идиот на Достоевски (1977), Вроцлавска импровизация на Тадеуш Ружевич (1997) Хамлет (1989) и Макбет (2004) на Шекспир[3].

В период 1978 – 1983 е председател на Сдружението на полските филмови дейци. През 1994 г. основава Центъра за японско изкуство и техника „Манга“ в Краков. От 1977 г. е член на френската Академия за изящни изкуства.

Четири пъти е номиниран за Оскар за най-добър чуждоезиков филм (за: Обетована земя, Госпожиците от Вилко, Човекът от желязо и Катин). Получава почетната награда на Американската филмова академия през 2000 година[5]. Носител на Златна палма от Фестивала в Кан (1981, за Човекът от желязо), Сезар (1983, за Дантон). За цялостното си творчество е удостоен с европейската награда „Феликс“ (1990), „Златен лъв“ от фестивала във Венеция (1998), „Златна мечка“ на Международния филмов фестивал в Берлин[6].

Умира на 9 октомври 2016 г. във Варшава. [7]

Филмография редактиране

година филм оригинално заглавие бележки
1950 Zły chłopiec
1951 Ceramika ilzecka
1953 W stronę słońca
1954 Поколение Pokolenie
1955 Idę do słońca документален
1957 Канал Kanal
1958 Пепел и диаманти Popiół i diament
1959 Летящата Lotna
1960 Невинни чародеи Niewinni czarodzieje
1961 Сибирската лейди Макбет Powiatowa lady Makbet
1961 Самсон Samson
1962 Любовта на 20 години L'amour à vingt ans с четирима ко-режисьор
1965 Пепелища Popioły
1968 Всичко за продан Wszystko na sprzedaż
1968 Przekładaniec
1968 Вратите на Рая Bramy Raju
1969 Лов на мухи Polowanie na muchy
1970 Брезова горичка Brzezin
1970 Пейзажът след битката Krajobraz po bitwie
1971 Пилат и другите Pilatus und andere
1972 Сватба Wesele
1974 Обетована земя Ziemia obiecana Номинация за Оскар
1976 Smuga cienia
1977 Човекът от мрамор Człowiek z marmuru
1978 Без упойка Bez znieczulenia
1979 Госпожиците от Вилко Panny z Wilka Номинация за Оскар
1980 Z biegiem lat, z biegiem dni сериал
1980 Диригент Dyrygent
1981 Човекът от желязо Człowiek z żelaza Награда Златна палма, Номинация за Оскар
1983 Дантон Danton
1983 Една любов в Германия Eine Liebe in Deutschland
1985 Kronika wypadków miłosnych
1988 Proust contre la déchéance
1990 Корчак Korczak
1992 Pierścionek z orłem w koronie
1994 Nastasja
1995 Wielki Tydzień
1996 Panna Nikt
1998 Пан Тадеуш:Последният поход в Литва Pan Tadeusz
1999 Bigda idzie ТВ театър
2000 Wyrok na Franciszka Kłosa
2001 Noc czerwcowa ТВ театър
2002 Przerwane milczenie
2002 Отмъщението Zemsta
2005 Czlowiek z nadziei
2007 Катин Katyń Номинация за Оскар
2009 Тръстика Tatarak
2013 Валенса – човек на надеждата Wałęsa. Człowiek z nadziei
2016 Остатъчни образи Powidoki

Източници редактиране

  1. Andrzej Wajda (1926 – 2016), IMDb.com.
  2. Янко Терзиев, „Гражданинът Вайда“, в-к „Капитал“, 10 март 2001 г.
  3. а б Andrzej Wajda, culture.pl, 2005/05/19 [посетен на 25 април 2016]
  4. Andrzej Wajda – biografia Архив на оригинала от 2016-04-09 в Wayback Machine., wajda.pl [посетен на 25 април 2016]
  5. Przemówienie Andrzeja Wajdy z uroczystości rozdania Oscarów w 2000 roku Архив на оригинала от 2016-04-14 в Wayback Machine., wajda.pl [посетен на 25 април 2016]
  6. Inne nagrody Архив на оригинала от 2015-11-08 в Wayback Machine., wajda.pl [посетен на 25 април 2016 г]
  7. AFP: Легендарния полски режисьор Анджей Вайда е починал на 90-годишна възраст, Информационна агенция „Фокус“, 10 октомври 2016 г.

Външни препратки редактиране