Анджела Картър

английска журналистка и писателка

Анджела Олив Сталкер Картър (на английски: Angela Carter) е английска журналистка и писателка, авторка на произведения в жанровете фентъзи, научна фантастика и детска литература.

Анджела Картър
Angela Carter 1940-1992 Writer lived here from 1976.jpg
Родена7 май 1940 г.
Починала16 февруари 1992 г. (51 г.)
Лондон, Англия
Професияписател, журналист
НационалностFlag of England.svg Англия,
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Активен период1966 – 1992
Жанрсъвременен роман, трилър, научна фантастика, фентъзи, готически роман, документалистика
Темапостапокалипсис, сексуалност
СъпругПол Картър 1960 – 1972)
Марк Пиърс (1977 – 1992)
ДецаАлександър (1983 – )
Уебсайтwww.angelacartersite.co.uk
Анджела Картър в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Картър е родена на 7 май 1940 г. в Истборн, Англия. Баща ѝ е журналист от Шотландия, а майка ѝ е от Южен Йоркшир. По време на Втората световна война е евакуирана в Уат ъпон Деарм в Йоркшир с баба си и майка си. Като тийнейджърка страда от анорексия. След гимназията, следвайки стъпките на баща си, работи за кратко като младши репортер за местния вестник „Croydon Advertiser“ в Лондон. През 1960 г. се омъжва за Пол Картър, когото напуска сред 9 години и се развеждат през 1972 г.

Първият ѝ разказ „The Man Who Loved a Double Bass“ е публикуван през 1962 г.

В периода 1962 – 1965 г. учи в университета в Бристол, където изучава класическа английска литература, както и различни теми вариращи от психология и антропология до научна фантастика и комикси на ужасите. След дипломирането си работи като журналист и литературен критик за „Ню Сосиете“ и „Гардиън“. През 1966 г. е издаден романът ѝ „Shadow Dance“ от поредицата „Бристол“.

През 1969 г. получава наградата „Съмърсет Моъм“ и се премества за две години в Токио, където според нея е „научила какво е жената и е станала радикализирана“. След Япония прекарва голяма част от времето като писател в университетите в Шефилд, в Аделаида, в университета Браун и в университета на Източна Англия.

През 1977 г. се омъжва за Марк Пиърс. През 1980-те години се премества в Южен Лондон заедно с партньора си и започва да пътува по целия свят, за да преподава творческо писане и да представя на публични четения на творбите си. След раждането на сина си Александър през 1983 г. разделя времето си между него и пътуванията.

През 1983 г. по разказа ѝ „Кървавата шапчица“ е заснет едноименния филм с участието на Рупърт Евърет, Сузана Хамилтън и Джуди Парфит.

През 1984 г. по разказа ѝ „The Company of Wolves“ от 1977 г. е направен филма „Вълча дружина“ с участието на Сара Патерсън, Ангела Лансбъри и Дейвид Уорнър.

През 1987 г. е екранизиран в едноименния филм романът ѝ „The Magic Toyshop“ (Магазинът за магически играчки) с участието на Каролин Милмо, Том Бел и Килиан Маккена.

Била е съдия за литературни конкурси, редактор на антологии, пише предговори и есета. Малко преди смъртта си започва продължение на романа „Джейн Ейър“ на Шарлот Бронте, но не го завършва.

Анджела Картър умира от рак на белите дробове на 16 февруари 1992 г. в Лондон.

Писателката получава приживе разнопосочни критически оценки за произведенията си и включените в тях готически концепции. След смъртта ѝ получава високи оценки, а произведенията ѝ са антологизирани и изучавани в училищата и университетите. Те са забележителни със своя хумор, остроумие и патос, независимо от ужасните ситуации и смущаващи герои. Използваното от нея представяне на хорър, насилие, порнография, сюрреализъм и тъмен хумор, е с цел да критикува и разруши патриархалните културни конвенции, да преобърне погрешните патриархални виждания за жените и сексуалността.

През 2008 г. списание „Таймс“ класира писателката на десето място в списъка си „50-те най-велики британски писатели след 1945 г.“.

ПроизведенияРедактиране

Самостоятелни романиРедактиране

  • The Magic Toyshop (1967)
  • Heroes and Villains (1969)
  • The Donkey Prince (1970)
  • Miss Z, the Dark Young Lady (1970)
  • The Infernal Desire Machines of Doctor Hoffman (1972) – издаден и като „The War of Dreams
    Адските машини за желания на доктор Хофман, изд.: „Алтера“, София (2010), прев. Ангел Игов
  • The Passion of New Eve (1977)
  • The Music People (1980) – с Лесли Картър
  • Moonshadow (1982) – с Джъстин Тод
  • Nights at the Circus (1984) – награда „Джеймс Тейт Блак
  • Wise Children (1991)
    Умни деца, изд.: „Алтера“, София (2013), прев. Ангел Игов
  • Sea-Cat and Dragon King (2000)

Серия „Бристол“ (Bristol)Редактиране

  1. Shadow Dance (1966) – издаден и като „Honeybuzzard
  2. Several Perceptions (1968)
  3. Love (1971)

СборнициРедактиране

  • Fireworks (1970)
  • Expletives Deleted (1974)
  • Comic and Curious Cats (1979)
  • The Bloody Chamber (1979)
    Кървавата шапчица, изд.: „Сиела“, София (2014), прев. Ирина Цанова
  • Black Venus's Tale (1981)
  • Come Unto These Yellow Sands (1985)
  • Black Venus (1985) – издаден и като „Saints and Strangers“
  • Artificial Fire (1988)
  • Shaking a Leg (1990)
  • American Ghosts and Old World Wonders (1993)
  • Burning Your Boats (1995)
  • The Curious Room (1996)
  • Little Red Riding Hood, Cinderella, and Other Classic Fairy Tales of Charles Perrault (2008) – с Чарлз Перо
  • Bluebeard (2011)

НовелиРедактиране

  • The Lady of the House of Love (1975)

РазказиРедактиране

  • The Man Who Loved a Double Bass (1962)
  • A Very, Very Great Lady and Her Son at Home (1965)
  • A Victorian Fable (with Glossary) (1966)
  • Elegy for a Free-Lance (1974)
  • The Executioner's Beautiful Daughter (1974)
  • Flesh and the Mirror (1974)
  • The Loves of Lady Purple (1974)
  • Master (1974)
  • Penetrating to the Heart of the Forest (1974)
  • Reflections (1974)
  • The Smile of Winter (1974)
  • A Souvenir of Japan (1974)
  • The Scarlet House (1976)
  • The Company of Wolves (1977)
  • The Erl-King (1977)
  • The Kiss (1977)
  • The Werewolf (1977)
  • Wolf-Alice (1978)
  • The Bloody Chamber (1979)
  • The Courtship of Mr Lyon (1979)
  • The Kitchen Child (1979)
  • Our Lady of the Massacre (1979)
    Светата Дева на клането, изд.: алманах „Панорама“, София (2006), прев. Ангел Игов
  • Puss-in-Boots (1979)
  • The Snow Child (1979)
  • The Tiger's Bride (1979)
  • Black Venus (1980)
    Черната Венера, изд.: сп. „Съвременик“, София (2008), прев. Иглика Василева
  • The Fall River Axe Murders (1981)
  • The Quilt Maker (1981)
  • The Cabinet of Edgar Allan Poe (1982)
    В кабинета на Едгар Алан По, изд.: сп. „Съвременик“, София (2008), прев. Иглика Василева
  • Overture and Incidental Music for „A Midsummer Night's Dream“ (1982)
  • Peter and the Wolf (1982)
    Питър и вълчицата, изд.: алманах „Панорама“, София (1997), прев. Гергана Попова
  • Ashputtle: or, The Mother's Ghost (1987)
  • John Ford's 'Tis Pity She's a Whore (1988)
  • The Merchant of Shadows (1989)
  • Alice in Prague, or The Curious Room (1990)
  • In Pantoland (1991)
  • Lizzie's Tiger (1991)
  • Impressions: The Wrightsman Magdalene (1992)
  • The Ghost Ships (1993)
  • Gun for the Devil (1993)
  • The Snow Pavilion (1995)

ДокументалистикаРедактиране

  • The Sadeian Woman and the Ideology of Pornography (1978)
  • Nothing Sacred (1982) – мемоари
  • Images of Frida Kahlo (1989) – с Фрида Кало

ЕкранизацииРедактиране

  • 1983 The Bloody Chamber – късометражен, по романа
  • 1984 Вълча дружина, The Company of Wolves – сценарий, по разказа
  • 1987 The Magic Toyshop – сценарий, по романа

Книги за писателкатаРедактиране

  • Flesh and The Mirror (1964) – от Лорна Сейдж
  • Angela Carter's Monstrous Women (1991) – от Дж. Сиърс
  • Angela Carter (1997) – от Линдън Пийч
  • Angela Carter (2000) – от Алисън Ийстън
  • The Fiction of Angela Carter (2002) – от Сара Гембъл

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Angela Carter“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​