Отваря главното меню

Андон (Антоний) Стоев Жостов е български възрожденски духовник и просветен деец.

Андон Жостов
български духовник

Роден
Починал
21 ноември 1903 г. (60 г.)
Андон Жостов в Общомедия
Ктиторска плоча в църквата „Свети Николай Софийски“ с името на свещеника Антоний Жостов

Съдържание

БиографияРедактиране

Жостов е роден в 1842 година в неврокопското село Гайтаниново. Завършва училище в Солун и става учител в Гайтаниново, а по-късно свещеник. Участва в борбата за самостоятелна българска църква и е сред организаторите на Народния събор в Гайтаниново в 1869 година за отхвърляне на върховенството на Цариградската патриаршия. През 1869 - 1870 година учи в родното си село при изтъкнатия педагог Захари Бояджиев, където усвоява преподаването на български и турски език.[1] Подпомага активно дейността на учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп.[2] Преследван е от властите и два пъти е осъждан на смърт.

След Руско-турската война семейство Жостови се установява в освободената част от България. Тук продължава да развива активна просветна дейност и е сред основателите на софийската църква „Свети Николай Софийски“. След Съединението отговаря за училищното и църковното дело в Серско и подпомага Неврокопската българска община.[3]

Тримата му синове Константин Жостов, Димитър Жостов и Спас Жостов са видни офицери от Българската армия.[4][5]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
Андон Жостов
(1842 - 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Жостов
(1867 - 1916)
 
Димитър Жостов
(1868 - 1935)
 
Спас Жостов
(1881 - 1925)
 
 
 


Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.100.
  2. Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 – 1876). – В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.53.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.
  4. Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339.
  5. Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - 28.