Андон Калчев
Андон Христов Калчев (на гръцки: Αντον Κάλτσεφ) е български икономист, офицер и общественик. През Втората световна война е преводач към немското командване, активен член на Солунския български клуб и погрешно считан за основател на българската доброволческа военизирана организация „Охрана“ в Егейска Македония през Втората световна война. След войната е осъден веднъж на доживотен затвор от гръцки военен съд в Атина и втори път на смърт в Солун, като присъдата е изпълнена.
Андон Калчев | |
български икономист и офицер | |
Андон Калчев като военен в Егейска Македония 1941 – 1944 г. | |
Роден | Андон Христов Калчев
20 септември 1910 г.
|
---|---|
Починал | |
Военна служба | |
Звание | поручик |
Подпис | |
Андон Калчев в Общомедия |
Биография
редактиранеАндон Калчев е роден na 20 септември 1910 година в костурското българско село Жужелци (днес Спилеа, Гърция). Когато след Междусъюзническата война Жужелци попада в Гърция бащата на Андон – Христо Димов Калчев емигрира в България, където се занимава с мелничарство и е член на ВМРО. В 1921 година към него се присъединява и останалата част от семейството. Установяват се в Ловеч. Андон Калчев завършва Търговската гимназия в София през 1931 година, след което следва във Висшето търговско училище в Лайпциг, Германия. Там членува в местното македонско студентско дружество. Завършва висшето си образование през 1934 година с дипломна работа на тема „Стопанското значение на река Дунав и Черно море за България“, а през 1939 година завършва докторантура. Завръща се в България и отбива военната си служба като войник в Картографския институт в София. През 1941 година е назначен на работа в Министерството на търговията, промишлеността и труда.[1]
След поражението на Гърция от Германия през април 1941 година и връщането на българската администрация в Западна Тракия и източната част на Егейска Македония Андон Калчев е изпратен в Солун с чин подпоручик през август. Предвидено е да бъде изпратен за преводач в Суровичево. Тъй като не е открито германско комендантство там, е изпратен в Лагадина, а през септември същата година е преместен във Воден, където замества Георги Саракинов. Същия месец прави първото си служебно посещение в Костурско[2] Във Воден се сближава с индустриалеца Антон Шупов, за чиято дъщеря Мария се сгодява на 8 юли 1942 година. Работата му включва чести посещения в селата, разговори с местните българи и оказване на морална подкрепа и защита пред германските власти. Включва се в доставките на храни от България за бедстващите райони, включително в окупираното от италиански части Костурско. През лятото на 1942 година е прехвърлен в германското комендантство в Лерин,[3] където вероятно се сближава с Менелай Гелев. През май 1942 година посреща делегация от България в състав Тома Бакрачев, Спиро Василев, Димитър Палчев, Никола Трифонов и Георги Киселинчев.[4][5]
В началото на 1943 година активността на ЕЛАС в италианската окупационна област се засилва. Италианските власти започват да раздават оръжие на местните българи, а на 5 март 1943 година в Костур е сформирана „Македонобългарски комитет при Оста“ с ръководители Пандо Макриев и Лука Диманов. Учредителният документ на организацията е изпратен на Андон Калчев, който месец по-рано прави поредно посещение в Костур и води разговори с коменданта на града Алдо Вениери.[6] На 12 март в Костур Андон Калчев се среща и с генерал Джузепе дел Джудиче от командването на дивизия „Арецо“ в Корча, който официално обявява създаването на българската милиция. Според инспектора на гръцкото губернаторство в Солун Атанасиос Хрисохоу Андон Калчев има главна заслуга за въоръжаването на българите, докато според Георги Даскалов той се отнася резервирано към това решение.[7]
След капитулацията на Италия през септември 1943 година ситуацията в Костурско се изостря. Германските власти се съгласяват Андон Калчев да бъде изпратен за преводач в германското комендантство в Костур и през октомври той поема поста и започва да поддържа тесни връзки с ръководителите на македонобългарския комитет в района.[8] В началото на 1944 година е повишен в чин поручик.[9] През май 1944 година германците се съгласяват да въоръжат две дружини от „Охрана“ във Воденско и Леринско. Действие, в което от страна на Георги Даскалов не е засвидетелствано да има участие Андон Калчев, въпреки че е в близки отношения с Георги Димчев и Димитър Цилев.[10]
Деветосептемврийския преврат в България заварва Андон Калчев във Воден, подразделенията са разпуснати, а Андон Калчев влиза в контакт с Окръжния комитет на ГКП. На 17 септември се изтегля с годеницата си и германските части в Солун, а на следващия ден отпътуват за Скопие. Месец по-късно се намира в Битоля при комунистическия деец Георги Урдов и е със статут на свободен човек. През декември е арестуван и хвърлен в затвор, а на 24 декември е предаден на гръцките власти в Лерин заедно с Георги Димчев.[11] Андон Калчев последователно е прехвърлен в затвор в Кожани, Солун, Атина и Егина.[12] На 15 февруари 1946 година започва широко отразяван в гръцките медии съдебен процес срещу Андон Калчев и Джовани Равали с основно обвинение, че са военнопрестъпници. На 19 юни 1946 година са осъдени на „доживотен затвор с тежка каторжна работа за жестокости, извършени по време на войната“, присъда която Андон Калчев започва да излежава в Корфу.[13] Вторият процес срещу Андон Калчев започва след 21 май 1948 година и завършва до края на месеца. Според историка Георги Даскалов е с пропагандна цел, развивайки се по време на Гръцката гражданска война (1946 – 1949). Солунският военен съд осъжда Андон Калчев на смърт, отхвърлена е подадената молба за помилване и присъдата е изпълнена в „Еди куле“ („Ептапиргио“) в 5:30 ч. на 27 август 1948 година, като тялото му е погребано в района на затвора.[14] Присъдата му включва обвинения за подбудителство, извършени убийства, арести и депортации на гърци, за палежи на села, за системен тероризъм и други.[15]
Памет и оценка
редактиранеАндон Калчев е разглеждан положително от съвременниците му местни македонски българи. Стефан Шклифов от Черешница си спомня:
„ | Тогава България изпрати офицер, поручик от запасо на име Антон Калчев за свръзка со германското командване да не брани нас българите от издевателствата на гърцките полицаи и италианските им приятели... Со неговото идване им се посече силата на гърците и на гъркоманите. Из цело Костурско Калчев го пречекаха като господ спасител со свирки, со венци, со тъпани, со български байраци. Во полските села ягнища колеха и кой напревар да го гости. Се чудеха на униформата му, му целуваха сабята. Беше хубавец и левент со красивата българска офицерска униформа и сабя на страни. Добро направи, ама добро не пати. Со неговото идване во Костур германците и италианците спреха да убиват безразборно наши и гърци.[16] | “ |
Андон Калчев има заслуги в освобождението на българи, заловени от германците като комунистически партизани. Партизанинът от ЕЛАС Коле Пандов си спомня:
„ | Калчев издейства Колето, Гилето и брачед ми Слави да бъдат ослободени от затворо като невинни българи. Ето за тая работа беше дойден Калчев – да не брани нас, българите.[17] | “ |
Андон Калчев е възпят в песента „Летел е орел над Костурско“, влязла в репертоара на ансамбъл „Гоце Делчев“. На него е посветен разказът „Професорът от Лайпциг“ в сбирката „Беломорски разказ“ от Миломир Богданов.[18] В чест на 100 години от рождението и 62 от разстрела на Андон Калчев, в памет на неизвестния му гроб, на 27 август 2010 година е поставена тържествено мраморна мемориална плоча до възрожденската черква „Свети Никола“ в Балчик.[19][20]
Проф. д-р Георги Даскалов изследва и публикува няколко книги за егейските българи и борбите им за национално освобождение от гърците, където подробно са представени фактите за делото и участта на Андон Калчев.[21][22][23] Проф. Добрин Минчев също публикува свой труд за „Охрана“ и за Андон Калчев.[24]
Югославската историография, в частност Северномакедонската историография, разглежда Андон Калчев и другите преводачи като агенти на българския царски двор, фашисти и шовинисти. Гръцката историография също обръща внимание на Андон Калчев. За него пишат Атанасиос Хрисохоу, Костас Брамос, Евангелос Кофос, Полихронис Енепекидис, Георгиос Минцис, Йоанис Колиопулос, Христос Кардарас, Спирос Кузинопулос и Спиридон Сфетас.[25] Обобщено, те разглеждат Калчев като главен организатор на „Охрана“, виновник за редица престъпления и заслужено осъден на смърт. Според гръцки твърдения на 5 април 1944 година Андон Калчев и отряди на Охрана заедно с германски части участват в клане в Клисура, при което са убити близо 300 души.[26] Клисура е център на комунистическата съпротива в района, а също и на крилото от колаборационистката организация на Георгиос Пулос, ръководено от Андреас Панайотопулос.[27] Според Георги Даскалов няма никакво основание да се твърди, че Андон Калчев и македонобългарският комитет са участвали в тази акция.[28]
Бележки
редактиране- ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 43 – 62.
- ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 85 – 86, 88, 91.
- ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 95, 97 – 98, 100, 102.
- ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 448.
- ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 152.
- ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 104 – 108.
- ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 110 – 111.
- ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 467.
- ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 126 – 129.
- ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 154 – 157, 176, 177.
- ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 184 – 189.
- ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 194 – 197.
- ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 205, 233 – 236.
- ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 243.
- ↑ Μπελεγάκη, Όλγα. Πτυχές της δράσης της Οχράνας στη Δυτική Μακεδονία με βάση νεότερες βουλγαρικές πηγές (1941-1943). Θεσσαλονίκη, 2010. с. 94 – 95.
- ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 245.
- ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 262 – 263.
- ↑ Миломир Богданов, Беломорски разказ, ИК-АРТ, София, 2009.
- ↑ Българско Национално Радио – Радио Варна[неработеща препратка]
- ↑ Общински вестник „Балчик“ стр. 5 бр. 30/2010[неработеща препратка]
- ↑ Македония. История и политическа съдба. Том 3, Георги Даскалов и колектив, София, 1998 г.
- ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999.
- ↑ Националноосвободително движение на македонските българи 1878 – 1944. Том 4, Георги Даскалов, София, 2003 г.
- ↑ Добрин Мичев, Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.), София, 2003 г.
- ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 11 – 31.
- ↑ Χρονικό της σφαγής της 5ης Απριλίου 1944 στην Κλεισούρα Καστοριάς, kleisoura.com
- ↑ Θανάσης Καλλιανιώτης, άρθρο: Εορδαίοι εθελοντές στο Σώμα του Γεωργίου Πούλου, κείμενο βασισμένο σε ανακοίνωση που εκφωνήθηκε στο Πνευματικό Κέντρο Γιαννιτσών στις 17 Οκτωβρίου 2004, στην ημερίδα με τίτλο „Μνήμες Κατοχής και Αντίστασης: συμβολή στην ιστορία της περιοχής των Γιαννιτσών την περίοδο της γερμανικής κατοχής (1941 -1944)“, οργανωμένη από τη Δημοτική Κίνηση „Γιαννιτσά –Ανθρώπινη πόλη“
- ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 133.