Андреа дел Кастаньо (на италиански: Andrea del Castagno, остар. Andrea dal Castagno) е италиански ренесансов художник от Флорентинската школа

Андреа дел Кастаньо
Роден
Починал
Флоренция, Италия
Академияфлорентинска школа
Доменико Венециано
Направлениефреска, живопис
ПовлиянДоменико Венециано
Андреа дел Кастаньо в Общомедия
Пророчицата Сибила от Куме, 1450 г., 250х154 см. Галерея Уфици, Флоренция.

Биография редактиране

Роден е през 1423 г. в село Кастаньо д'Андреа. Рожденото му име е Андреа ди Бартолоди Барджила (Andrea di Bartolodi Bargilla). Когато е едва 8-годишен, домът му изгаря при пожар, в който загива неговия баща. Възможно е, неволен виновник за този пожар да е бил самият Андреа, тъй като впоследствие в една от своите творби той изобразява себе си в образа на Свети Юлиан Гостопреимни, разкайващ се за отцеубийство.

Творби редактиране

Първите значими работи на художника са „Тайната вечеря“ в трапезарията на манастира Сант'Аполониа и три сцени от „Страстите Христови“ (понастоящем в музея Кастаньо, Флоренция).

Портрети на „Знаменити мъже и жени“ редактиране

През 1450 г. във Вила Кардучи създава серия от портрети на „Знаменити мъже и жени“ (понастоящем в музея Кастаньо, Флоренция), включваща трима флорентински военачалници, три жени и трима поети.

През 1451 г. довършва фреските в Сант Егидио във Флоренция, започнати от Доменико Венециано.

Портрети на Андреа в позиция 3/4 редактиране

В средата на XV век, флорентинският профилен портрет предприема първи опити да премине в три-четвърти позиция. Този прийом е подсказан от нидерландските портрети, а така и от развитието на флорентинския скулптурен портрет. Първите образци на новия тип композиция са реплики на портрети от монументалната живопис или подражават на тях.[1]

Смърт редактиране

Умира от треска на 19 август 1457 г. във Флоренция.

Вазари за Андреа редактиране

В „Жизнеописанията на художниците“ Джорджо Вазари обвинява Андреа дел Кастаньо в убийство от завист на своя учител и покровител Доменико Венециано (който всъщност надживява своя ученик с няколко години). Тази легенда става толкова известна, че много от творбите на Андреа се замазани и изрисувани отгоре, а неговото име – предадено на забрава. [2] Едва в края на XIX век под слой боя са открити негови фрески, след което неговото име е възвърнато на историята на изкуството.

Вижте също редактиране

Литература редактиране

  • W.R. Deutsch: Andrea del Castagno, 1928.
  • Dominique Rigaux, Un banquet pour l'éternité: la Cène d'Andrea del Castagno, Ed. Mame, 1997
  • Pogány-Balás, E., Remarques sur la source antique du David d’Andrea del Castagno. À propos de la gravure d’Antonio Lafréri d’après les Dioscures de Monte Cavallo, bulletin du Musée hongrois des beaux-arts, 52, 1979, с.25 – 34.
  • Pierluigi De Vecchi и Elda Cerchiari, I tempi dell'arte, volume 2, Bompiani, Milano 1999. ISBN 88-451-7212-0
  • Stefano Zuffi, Il Quattrocento, Electa, Milano 2004. ISBN 88-370-2315-4

Източници редактиране

  1. Гращенков В. Н. „Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения“. М., 1996.
  2. „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране