Андрей Диамандиев
български историк
Андрей Диамандиев Ихчиев е български учен историк и общественик.[1]
Андрей Диамандиев | |
български историк | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1957 г.
|
Учил в | Софийски университет |
Награди | Военен орден „За храброст“ |
Семейство | |
Баща | Диаманди Ихчиев |
Братя/сестри | Любен Ихчиев Никола Ихчиев Васил Ихчиев |
Биография
редактиранеИхчиев е роден в 1882 година в семейството на османиста Диаманди Ихчиев във Велес. В 1903 година завършва история и география в Софийския университет.[2] Работи дълги години като инспектор към Министерството на просветата. Пише в списание „Звездица“. Превежда „История на българите“ на Константин Иречек.[1]
Участва в Първата световна война като запасен поручик, командир на рота в Шести пехотен македонски полк. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с орден „За храброст“, IV степен.[3]
Умира в 1957 година.[1]
Родословие
редактиранеПетруш Тр. Ихчиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Андрей П. Ихчиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Пантелей Ихчиев | Диаманди Ихчиев (1854 – 1913) | Петър Ихчиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Андрей Диамандиев (1882 – 1957) | Любен Ихчиев (1887 – 1959) | Никола Ихчиев (1890 – 1916) | Васил Ихчиев (1895 – 1925) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 178.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 93