Андрей Диамандиев

български историк

Андрей Диамандиев Ихчиев е български учен историк и общественик.[1]

Андрей Диамандиев
български историк
Роден
Починал
1957 г. (74 г.)
Учил вСофийски университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
БащаДиаманди Ихчиев
Братя/сестриЛюбен Ихчиев
Никола Ихчиев
Васил Ихчиев

Биография

редактиране

Ихчиев е роден в 1882 година в семейството на османиста Диаманди Ихчиев във Велес. В 1903 година завършва история и география в Софийския университет.[2] Работи дълги години като инспектор към Министерството на просветата. Пише в списание „Звездица“. Превежда „История на българите“ на Константин Иречек.[1]

Участва в Първата световна война като запасен поручик, командир на рота в Шести пехотен македонски полк. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с орден „За храброст“, IV степен.[3]

Умира в 1957 година.[1]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
Петруш Тр. Ихчиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей П. Ихчиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пантелей Ихчиев
 
Диаманди Ихчиев
(1854 – 1913)
 
Петър Ихчиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Диамандиев
(1882 – 1957)
 
Любен Ихчиев
(1887 – 1959)
 
Никола Ихчиев
(1890 – 1916)
 
Васил Ихчиев
(1895 – 1925)
 
  1. а б в Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 178.
  2. Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 93