Андрей Стоянов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Андрей Стоянов.
Андрей Стоянов Тръпков е български политик и общественик.[1]
| Андрей Стоянов | |
|---|---|
| български политик | |
| Роден |
1838 г.
|
| Починал | 1910 г.
|
| Политика | |
| Депутат | |
| УС I ВНС | |
| Семейство | |
| Баща | Стоян Чалъков (Воден) |
| Братя/сестри | Тръпче Стоянов |
| Деца | Николай Стоянов |
Биография Редактиране
Стоянов е роден в 1838 година във Воден, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Произхожда от търговската фамилия Чалъкови - негов баща е видният воденски учител и лекар Стоян Чалъков. Андрей има брат - Тръпче Стоянов. Завършва гръцка гимназия в Солун. С подкрепата на Димитър Миладинов в 1865 година завършва Юридическия факултет на Московския университет. Поддържа връзки с Райко Жинзифов, Любен Каравелов, Константин Станишев, Нешо Бончев, Георги Теохаров, които по това време са в Москва, както и кореспонденция с Георги Раковски.[1] Работи като мирови посредник в Бялисток[2] и като съветник в Гродненското губернско управление.[1]
По време на Руско-турската война и на Временното руско управление в новоосвободена България сътрудничи на руската администрация и лично на Александър Дондуков-Корсаков. Става вицегубернатор на Варна и губернатор на Видин до края на 1879 година. Депутат в Учредителното събрание, където е привърженик на Консервативната партия и в Първото велико народно събрание. Връща се в Русия при семейството си и работи в съдебната система. Стоянов умира в Заборе, днес в Беларус, в 1910 година.[1]
Андрей Стоянов е женен за София Ивановна Седова, рускиня, от семейството на търговски служител в Москва. Те имат четирима сина и две дъщери.[2] Синът им Николай Стоянов е виден български ботаник,[3] а Георгий Стоянов е украински лесовъд.[2]
Бележки Редактиране
- ↑ а б в г Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 627.
- ↑ а б в Китанов, Борис, Лиляна Велинова. Николай Андреев Стоянов: Биобиблиография. София, Българска академия на науките, 1955. с. 10.
- ↑ Енциклопедия България. Том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 482.