Андрей Стоянов

Вижте пояснителната страница за други личности с името Андрей Стоянов.

---

Андрей Стоянов Тръпков е български политик и общественик.

Андрей Стоянов
български политик
Роден	1838 г. Воден, Османска империя
Починал	1910 г. Заборе, Руска империя
Политика
Депутат
УС   I ВНС
Семейство
Баща	Стоян Чалъков (Воден)
Братя/сестри	Тръпче Стоянов
Деца	Николай Стоянов

Български студенти в Москва. Надписана: Москва 1861 г. мая 25. Ученици - Българчета що са на нозе. [oт дясно на ляво]: Петко Каравелов - от Копривщица, Иван Христович - от Габрово, Нешо Бончев - от Панагюрище, Константин Бонев - от Търново, Павел Теодорович - от Лясковец, Райко Жинзифов - от Велес, Марин Дринов - от Панагюрище, Коста Везенков - от [Крушево], Младен Желязков - от Лозенград. Седнали от дясно на ляво: Андрей Стоянов - от Воден, Васил Караконовски - от Ловеч, Димитър Фингов - от [Калофер], Кирко Киркович - от Сопот, Васил Попович - от Браила, архимандрит Софроний Хилендарски - от Пирот, Коста Станишев - от [Кукуш], Петър Теодоров - от Панагюрище, Константин Геров - от Копривщица, Тодор (Божидар) Запрянов - от с. Коручешме - Хасковско, Инок Теодосий Рилец, иконописец, Любен Каравелов - от Копривщица

Биография

Стоянов е роден в 1838 година във Воден, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Произхожда от търговската фамилия Чалъкови - негов баща е видният воденски учител и лекар Стоян Чалъков. Андрей има брат - Тръпче Стоянов. Завършва гръцка гимназия в Солун. С подкрепата на Димитър Миладинов в 1865 година завършва Юридическия факултет на Московския университет. Поддържа връзки с Райко Жинзифов, Любен Каравелов, Константин Станишев, Нешо Бончев, Георги Теохаров, които по това време са в Москва, както и кореспонденция с Георги Раковски. Работи като мирови посредник в Бялисток и като съветник в Гродненското губернско управление.

По време на Руско-турската война и на Временното руско управление в новоосвободена България сътрудничи на руската администрация и лично на Александър Дондуков-Корсаков. Става вицегубернатор на Варна и губернатор на Видин до края на 1879 година. Депутат в Учредителното събрание, където е привърженик на Консервативната партия и в Първото велико народно събрание. Връща се в Русия при семейството си и работи в съдебната система. Стоянов умира в Заборе, днес в Беларус, в 1910 година.

Андрей Стоянов е женен за София Ивановна Седова, рускиня, от семейството на търговски служител в Москва. Те имат четирима сина и две дъщери. Синът им Николай Стоянов е виден български ботаник, а Георгий Стоянов е украински лесовъд.