Андрей Конов
Андрей (Андрея) Николов Конов е български политик, един от първите социалисти в България, деец на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти).[1]
| Андрей Конов | |
| български политик | |
| Роден |
1860 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 ноември 1933 г.
|
| Учил в | Лозански университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| V ВНС | |
Биография редактиране
Роден е в 1860 година в Севлиево. Завършва гимназия в Габрово и работи като главен учител в родния си град. Привлечен е от идеите на социализма и става един от първите му поддръжници в България. В 1891 година е делегат на Бузлуджанския конгрес, на който е основана Българската социалдемократическа партия. От 1892 до 1894 година е член на Българския социалдемократически съюз. Завършва право в Лозанския университет и от 1897 година до края на живота си е адвокат в Севлиево. Активно се занимава с издателска дейност.[1]
Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Севлиевското дружество.[2]
При разцеплението на БСДП в 1903 година минава на страната на широките социалисти. Народен представител е в Петото велико народно събрание и в няколко обикновени.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Енциклопедия България, том 3. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 518.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.