Ани Бакалова
Ана Димитрова Бакалова–Стоянович, по-известна като Ани Бакалова, е българска театрална и филмова актриса.[1]
Ани Бакалова | |
българска актриса | |
На премиерата на „Избрани пиеси“ от Георги Данаилов, 11 декември 2010 г. | |
Родена | Ана Димитрова Бакалова
|
---|---|
Починала | |
Националност | България |
Учила в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Актьорска кариера | |
Активност | 1961 – 2016 |
Семейство | |
Баща | Димитър Ив. Бакалов |
Майка | Маргарита Игнат Бакалова |
Съпруг | Иван Стоянович |
Деца | Петър Стоянович Димитър Стоянович |
Уебсайт | |
Ани Бакалова в Общомедия |
Биография
редактиранеОбразование
редактиранеРодена е на 5 април 1940 г. в София в семейството на Димитър Ив. Бакалов и Маргарита Игнат Бакалова. Има по-възрастен брат, Иван.
Учи в Католическото девическо училище „Санта Мария“, София (по-късно сграда на ВИФ), завършва 120 у-ще „Г. С. Раковски“ и 22 гимназия „Г. С. Раковски“.
Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа на професор Кръстьо Мирски през 1961.
Кариера
редактиранеРаботи по разпределение в Държавен театър Бургас (1961 – 1964), в Народен театър „Иван Вазов“ (1964 – 1966) и „Сълза и смях“ (1966 – ?). Тя е един от съоснователите на театър „Сълза и смях“.
Понякога Бакалова участва в озвучаването на филми и радио пиеси. Един от последните ѝ дублирани филми е „Историята на Исус за деца“ през 2006 г.[2]
Член е на САБ (1961). Заслужил артист (1983). През 2009 г. е отличена с най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“. През 2013 г. за големите ѝ заслуги към българския театър, кино и култура, във връзка със 70-годишнината ѝ и 50 години на нейната сценична и филмова кариера е наградена с орден „Св. св. Кирил и Методий“.[1]
Ани Бакалова умира на 76 години на 3 юли 2016 г. в София. Синът ѝ Петър пише във Фейсбук: „С Дими известяваме, че Ани ни напусна днес. Благодарим на всички приятели за помощта и куража“.[1]
Семейство
редактиранеПрез 1964 г. се омъжва за Иван Стоянович (1930 – 1999), кинокритик, журналист и писател, с когото имат двама синове – Петър Стоянович (р. 1967), историк, журналист и политик, бивш министър на културата, и Димитър Стоянович (р. 1977), сценарист и автор на предавания.
Награди и отличия
редактиране- Заслужил артист (1983).
- Орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен, за приноса към развитието на българската култура.
- Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен, за особено голям принос в българската култура (2013).
Театрални роли
редактиране- „Когато розите танцуват“ на Валери Петров – пианистката
- „Душата ми е стон“ – Мина
- „Три сестри“ на Антон Чехов – Ирина
- „Полет над кукувиче гнездо“ – сестра Речид
- „Дванадесета нощ“ на Уилям Шекспир – Оливия
Телевизионен театър
редактиране- „Две хубави очи“ – Мина
- „Нечиста сила“ (Нечиста сила)
- „Вампир“ (1991) (Антон Страшимиров) – кметицата
- „Старомодни бижута“ (1993) (Рада Москова) – артистката
- „Съдии на самите себе си“ (1988) (Кольо Георгиев)
- „Гнездото на глухаря“ (1987) (Виктор Розов)
- „Розата и венецът“ (1986) (Джон Пристли)
- „Всяка есенна вечер“ (1984) (Иван Пейчев)
- „Клопка“ (1984) (Димитър Начев)
- „Рози за доктор Шомов“ (1984) (от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова и Николай Савов)
- „Разходка в събота вечер“ (Драгомир Асенов) (1983)
- „Човекът, който донесе дъжд“ (1977) (Ричард Неш)
- „Професия за ангели“ (1977) (Драгомир Асенов) – Елена
- „Рожден ден“ (1971) (Драгомир Асенов) – Лена
- „Белият лъч“ (1970) (Олга Кръстева)
- „В деня на сватбата“ (1966) (Виктор Розов)
Филмография
редактиранеГодина | Филми и сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2013 | Гордост („Pride“) | България / Германия | бабата | |
2010 | Сбогом, мамо („Goodbye Mama“) | България / Италия | Веса | |
2007 – 2008 | Вълшебните приказки на щурчето | 4 | (в серията: „Златка, златното момиче“ – 2007) | |
1998 | Случайни чаши | гадателката | ||
1991 | Вампир | Марковица | ||
1987 | Мил семеен скандал | майката на Владо | ||
1984 | В името на народа | 8 | г-жа Кръстева, класната на Венета | |
1982 | Розовите пеликани | 2 | Евлогиева | |
1977 | Нечиста сила | 3 | Стоичковица | |
1975 | При никого | Нели, майката на Алеко | ||
1974 | Изпити по никое време | 2 нов. | майката на Митко | |
1971 | Докато ме потърсиш отново | Емилия, инженер в родопска мина | ||
1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | Маргарита (Марго) (в 8-а серия: „Циганката“ и 13-а серия: „Първият ден“) | |
1969 | Малки тайни („Heimlichkeiten“) | ГФР / България | Зора | |
1967 | С пагоните на дявола | 5 | Анна Зюдерман, секретарката на генерал Клауст/Наташа, съпруга на Степан Краснов (в 5 серии: I, II, III, IV, V) | |
1967 | По тротоара | Магда | ||
1967 | В края на лятото | д-р Иванова | ||
1966 | Карамбол | Мария | ||
1965 | Неспокоен дом | Михайлова | ||
1964 | 13 дни | Лена |
Дублаж
редактиране- „Историята на Исус за деца“, 2006
Източници
редактиране- ↑ а б в Почина актрисата Ани Бакалова, PloshtadSlaveikov.com, 3 юли 2016.
- ↑ www.moreto.net (мъртъв линк).
Външни препратки
редактиране- ((en)) Ани Бакалова в Internet Movie Database
- ((ru)) Ани Бакалова в Кинопоиск
- ((ru)) Ани Бакалова в Кино-Театр