Отваря главното меню

Анна Бойкова Лозанова, известна под артистичните псевдоними Ани Лозанова и Ани Ло, е българска поп-рок-певица.

Ани Лозанова
Родена
Анна Лозанова
29 август 1975 г. (1975-08-29) (44 г.)
Стил поп, поп-рок, алтернатив, метъл, техно, прогресив рок, готик кавър
Глас мецосопран
Активност от 1996 г.
Музикален издател Орфей мюзик
Свързани изпълнители Иван Лечев, Джаронимо, Ани Ло Project
Уебсайт anilozanova.com

БиографияРедактиране

Ани Лозанова е родена на 29 август 1975 г. в град Берлин, Германия и през първите си седем години живее там. Първата ѝ музикална изява е на 3-годишна възраст, пред греманци в берлинско метро. След като младите ѝ родители завършват икономическото си образование, семейството се връща в София, където Ани започва основното си образование.

Въпреки засиленото влечение към музиката и уроците по китара (подарък от дядо ѝ), през 1990 г. Ани е приета в Немската гимназия „Проф. Константин Гълъбов“. Именно там среща човека, благодарение на когото поема по пътя на музиката – китаристът Юлиян Марков. Виждайки таланта ѝ, но раздразнен от липсата на самоувереност, я заставя да участва в популярното предаване за млади открития „Хит минус едно“. И така, 16-годишна, Ани дебютира на сцената с песента на китариста Иван Лечев „Няма бряг“.

В немската гимназия написва и първата си авторска песен, вдъхновена от деветата годишнина от смъртта на Джон Ленън. През 1994 г. младата певица изненадва всички роднини, сред които няма музиканти, като е приета в Музикалната академия „Панчо Владигеров“. Във втори курс Ани се запознава с Митко Кърнев („Д2“), Венко Поромански („Те“), Пепи Попов („Атлас“), Сибин Василев („Rеg Dolls“) и заедно създават една от първите клубни групи в България – „Джаронимо“. Ани е първият женски вокал, стъпил на сцената на открития през 1996 г. в клуб Swingin ’Hall. Следват участия с групата почти всяка нощ и тъй като Ани е от певиците, които се раздават на сцената, тя едва не изгубва гласа си. Лекарите препоръчват операция, но на певицата предстои важен ангажимент – конкурсът „Златният Орфей“.

Заедно с приятелката ѝ, саксофонистка Боряна Димитрова, изпълняват нестандартна версия на класиката „Summertime“ – само глас и саксофон. На конкурса певицата представя за пръв път и песента на Румен Гайдев „Танцувам сама“. След това събитие Ани „млъква“ почти за една година. Напуска „Джаронимо“, но заедно с китаристът Митко Кърнев решават да създадат съвместна песен. Така се ражда „Не мога да заспя“ – м. Румен Гайдев – Гаро, т. Славей Гайдев, ар. Димитър Кърнев. Алтернативният хит, с който тандемът Анна и Димитър обира овациите на конкурса „Звукът на Passport“.

През 1998 г. певицата получава покана от продуцентска къща Едита да напише песента за мащабна анти-СПИН кампания. „Друго измерение“ звучи и в документалния филм към кампанията, в който болни хора разказват историите си. След като завършва Консерваторията през 1999 г., Ани започва да обикаля света като певица в шоу програми.

През 2002 г. излиза дългоочакваният ѝ дебютен албум, който включва песни, записвани през годините. Това обяснява стиловото разнообразие на албума (поп, рок, алтернатив). Същата година певицата снима уникална фотосесия за корицата на 7-ми брой на „Playboy“ в България.

През 2004 г. Ани реализира сингъла „Тя е в мен“, който представя на 7-те годишни музикални награди на телевизия ММ.

През 2006 г. певицата участва в българския кастинг за Евровизия с песента на Росен Чешмеджиев „Ще те запаля“. Песента се нарежда сред финалистите и Ани посвещава успеха на автора, който изненадващо умира малко преди конкурса.

През 2011 г., след дългогодишна работа, Ани и групата ѝ „Ани Ло Project“ издават първия си съвместен албум със заглавието „Miracle“. Той съдържа 11 авторски композиции в стил метъл с прог и симфинични елементи и готик кавър. Представянето на албума първо е в Германия – на Благовещение, 25 март.[1]

На 4 април 2012 г. Ани Лозанова ражда сина си Майкъл. Бащата на детето е компютърен специалист.

АлбумиРедактиране

  • Огледало (2002)
  1. Огледало
  2. Няма бряг
  3. Никой не разбра
  4. Не мога да заспя
  5. Пингвин
  6. Танцувам сама
  7. Друго измерение
  8. Лоша и добра
  9. Мамо, ти ли
  • Miracle (2011)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране