Анна-Мария Унгарска
Анна-Мария Арпад (1204 – 1237) е унгарска принцеса от рода на Арпадите и българска царица, съпруга на цар Иван Асен II. Тя е дъщеря на унгарския крал Андраш II (1205 – 1235) и Гертруда от Мерания.
| Анна-Мария Арпад | |
|---|---|
| царица на България | |
| Наследила | Анна |
| Наследена от | Ирина Комнина |
| Лични данни | |
| Родена | |
| Починала | |
| Семейство | |
| Династия | Арпади |
| Баща | Андраш II |
| Майка | Гертруда от Мерания |
| Брак | Иван Асен II |
| Герб |
.svg) |
Бракът с българския царРедактиране
Бракът ѝ с Иван Асен бил политическа сделка. През 1218 нейният баща, унгарският крал, се връщал от Петия кръстоносен поход в Светите земи. Армията му била спряна на границата от Иван Асен II, който отказал свободното преминаване на кръстоносците през България. В крайна сметка било постигнато споразумение – войниците на краля можело да преминат свободно, ако Андраш II венчае една от седемте си дъщери за българския владетел. Освен това българският цар настоявал като зестра да получи областите Белград и Браничево, заграбени няколко години по-рано от унгарците. Притиснат от обстоятелствата, Андрей се съгласил с поставените му условия. Бракът обаче не можел да се осъществи бързо, тъй като Анна била римокатоличка, а Иван Асен – православен. Проблемът можел да бъде разрешен само с благословението на патриарха в Търново и на папата в Рим. Последният обаче не бил особено благосклонен към българите, тъй като само няколко години по-рано на практика унията с Рим била прекратена от цар Борил. Българският цар обаче силно се интересувал от този брак не само от сантиментални причини, но и от чисто политически – така българският престол се сродявал с унгарския и този на Латинската империя, което осигурявало на българите важно място в международните отношения.
С цел да помогне за разрешаване на проблема крал Андраш написал писмо до папа Хонорий III с молба да благослови брака. Към молбата било приложено и писмо на Иван Асен, в което той уверявал папата в най-искрените си чувства. Така политическите съображения надделели над верските и папата дал благословията си.
На българския престолРедактиране
Самата сватба се състояла през януари 1221. Малко преди сватбата Анна била въведена в православието и си избрала името Мария. Тя прегърнала особено ревностно новата вяра – издигнала множество църкви и обители, присъствала редовно на богослужението. Предполага се, че специално за мощите на св Йоан Поливотски царицата наредила да бъде построена църквата „Св. апостоли Петър и Павел“. В своите писания патриарх Евтимий я нарича „благоверна царица, нова Теодора по вяра“.
От брака на Анна-Мария и Иван Асен се родили:
- Елена, омъжена за Теодор II Ласкарис, никейски император
- Тамара, годеж с бъдещия император Михаил VIII Палеолог
- Коломан I Асен, бъдещ български цар (1241 – 1246)
- Петър, умира като бебе през 1237
Анна-Мария умира заедно с малкия Петър през 1237 от върлувалата по това време в Търново епидемия от чума и е погребана в Църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в град Велико Търново. Смъртта ѝ, както и бракът ѝ, послужили за сътворяване на поредната политическа комбинация от Иван Асен II. По това време той обсаждал заедно с латинците тракийската крепост Цурул. Тъй като виждал, че съюзът с латинците не му носи кой знае какви изгоди, царят обявил смъртта на царицата си за Божие наказание, защото изневерил на съюза си с Никейската империя. Незабавно снел обсадата, изгорил обсадните машини и се върнал в Търново, където възобновил нарушените договорености.
ИзточнициРедактиране
- Marek, Miroslav. Arpad 2. // Genealogy.EU.
- HUNGARY KINGS, Medieval Lands
- Passuth László: Hétszer vágott mező, Szépirodalomi Könyvkiadó, Budapest, 1965.