Анна Ахматова

руска поетеса

А́нна Ахма́това (на руски: Анна Ахматова), псевдоним на Анна Андреевна Горенко, руска поетеса, една от най-значителните представителки на акмеизма и на руската поезия изобщо.

Анна Ахматова
Анна Андреевна Ахматова
руска поетеса
Kuzma Petrov-Vodkin. Portrait of Anna Akhmatova. 1922.jpg
Портрет на Ахматова от Кузма Петров-Водкин, 1922 г.
Родена
Починала
5 март 1966 г. (76 г.)
ПогребанаСанкт Петербург, Русия
Религияправославие
Литература
Периодот 1911 г. до 1966 г.
Жанровепоезия
ТечениеАкмеизъм
ПовлиянаМихаил Лермонтов, Александър Пушкин, Лев Толстой, Амедео Модиляни, Александър Фадеев
Семейство
СъпругНиколай Гумильов (1910 – 1918)[1]
Владимир Шилейко (1918 – 8 юни 1926)[1]
Николай Пунин (1922 – 1935)[1]
ПартньорНиколай Пунин
ДецаЛев Гумильов[1]
ПодписSignature of Anna Akhmatova.png
Уебсайт
Анна Ахматова в Общомедия

Анна Ахматова е съпруга на поета Николай Гумильов и майка на историка Лев Гумильов.

БиографияРедактиране

Анна Горенко е родена на 23 юни 1889 г. в Болшой фонтан край Одеса. Завършва гимназия в Киев, след което учи право в Санкт Петербург. Започва да пише стихове от ранна възраст и ги публикува под псевдонима Анна Ахматова, поради нежеланието на баща ѝ те да бъдат свързвани с фамилното му име.

 
Н.С. Гумилев, Лев Гумилев, А.А. Ахматова в Царское Село, 1915

През 1910 г. тя се жени за поета Николай Гумильов, а през 1912 г. се ражда синът им, бъдещият историк Лев Гумильов. По това време излиза и литературният дебют на Ахматова, сборникът „Вечер“, който веднага привлича вниманието на критиката. Ахматова и Гумильов са сред основните участници в групата на акмеистите, които противопоставят на символизма по-сдържани и класически поетични форми. Двамата не живеят дълго заедно и през 1918 г. се развеждат. По-късно Ахматова е женена за Владимир Шилейко и Николай Пунин.

След идването на власт на комунистите Ахматова е критикувана от тях за елитарността на поезията си. Положението ѝ се усложнява още повече след екзекуцията на Николай Гумильов през 1921 г. От 1923 г. до 1940 г. стиховете ѝ не се публикуват и тя се прехранва главно с преводи. Сред превежданите от нея автори са Виктор Юго, Рабиндранат Тагор, Джакомо Леопарди, както и различни арменски и корейски поети.

През 1934 г. синът на Ахматова Лев Гумильов е арестуван и изпратен в лагер в Сибир. През този период тя започва да пише автобиографичния цикъл „Реквием“, който е публикуван едва през 1987 г. и понякога е оценяван като нейното най-значимо произведение. След като е освободен за кратко, през 1937 г. Гумильов отново е арестуван. През 1940 г. някои стихотворения на Ахматова са преиздадени, но няколко месеца по-късно книгата е иззета от книжарниците и библиотеките.

 
Портрет на Анна Ахматова от Олга Людвиговна Делла-Вос-Кардовская, 1914

След началото на войната с Германия през 1941 г. Анна Ахматова е евакуирана в Ташкент, където остава до 1944 г. Там тя пише стихотворения с предимно патриотично съдържание, които са издадени през 1943 г. След завръщането ѝ в Ленинград нейни стихове продължават да се печатат в местни издания, но след нейна среща с британския философ Исая Бърлин през 1946 г. лично Андрей Жданов я подлага на критика и публикуването на нейни стихове отново е спряно. След поредното арестуване на Лев Гумильов през 1949 г. Ахматова публикува няколко стихотворения с хвалебствия към Йосиф Сталин, надявайки се да помогне за освобождаването му, но не постига успех и той е освободен едва през 1956 г.

След смъртта на Сталин през 1953 г. мястото на Ахматова в руската литература постепенно и колебливо започва да бъде признавано. От края на 50-те години започват да бъдат публикувани книги с нейни стихове, но много от тях остават забранени от цензурата до края на 80-те години. През този период тя пише и мемоари за Александър Блок, Амедео Модилиани (известни са 16 негови платна, за които е позирала Ахматова), Осип Манделщам, издадени са нейни есета, посветени на Александър Пушкин. В началото на 60-те години завършва едни от централните си произведения, останали неиздадени в Русия в продължение на десетилетия - „Поема без герой“, посветена на спомените ѝ за санктпетербургските литературни среди от началото на XX век, и „Реквием“, отразяваща комунистическия терор.

През 1965 г. ѝ е разрешено да пътува в чужбина, за да получи наградата Таормина в Италия и почетен докторат в Оксфордския университет.

Преводачите ѝ на английски език са поетът Стенли Кюниц и белетристът и автор на биография на Александър Солженицин Д. М. Томас.

Умира на 5 март 1966 г.

ПроизведенияРедактиране

 
Първата страница на стихосбирката „Вечер“, Цех Поэтов, 1912
  • „Из шести книг“ (1940)
  • Поема без герой“ (Поэма без героя; 1940 – 1962; публикувана в Ню Йорк през 1961)
  • Реквием“ (Реквием; 1935 – 1940; публикувана в Мюнхен през 1963)

БележкиРедактиране

  1. а б в г Nouveau Dictionnaire des auteurs de tous les temps et de tous les pays, Страница: 32, Том: 1.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna Akhmatova“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за