Анна Карима

българска писателка и общественичка

Анна Тодорова Велкова, повече известна с псевдонима Анна Карима (срещана и като Ана Карима), е българска писателка, публицистка, преводачка и общественичка. Съпруга е на политика Янко Сакъзов и майка на стопанския историк доц. Иван Сакъзов.

Анна Карима
българска писателка и общественичка
Снимка на А. Карима от книжката ѝ за членство в Съюза на българските писатели, 1925 г.
Снимка на А. Карима от книжката ѝ за членство в Съюза на българските писатели, 1925 г.

Родена
Починала

Националност Флаг на България България
Литература
Жанрове разказ, повест, роман, пиеса
Семейство
Съпруг Янко Сакъзов
Деца Евелина, Надежда, Иван
Анна Карима в Общомедия
Карима с децата си: Евелина, Надежда, Иван. 1917 г. Източник: ДА „Архиви“
Гробът на Ана Карима в Централните софийски гробища

БиографияРедактиране

Карима е родена през 1871 г. в гр. Бердянск в семейството на революционера Тодор Велков. Завършва гимназия в София. През 1888 г. сключва брак с Янко Сакъзов, с когото се разделят по-късно. От брака си с него има 3 деца.

Още в младежките си години Карима се отдава на писателска и драматургична дейност. Пише разкази, повести, романи. Първия си разказ „Обикновена история“ печата в списание „Ден“ през 1891 г. От 1892 до 1895 г. редактира списание „Почивка“. Пиесите ѝ „Подхлъзна се“, „Загубен живот“ и „Над зида“ са поставяни на сцената на Народния театър. Друга нейна пиеса „В балканах“, оригинално написана на руски език, е поставена в Санкт Петербург.

Карима се изявява и в обществената дейност, като се бори за равноправието на жените в обществото. През 1897 г. основава женското образователно дружество „Съзнание“, сред чиито дейности е петиция до Народното събрание за допускане на жените до университетско образование. През 1901 г. тя инициира създаването и на Българския женски съюз и е негова първа председателка и редактор на печатния му орган вестник „Женски глас“, основан преди това през 1899 г. Карима основава (1908) новия съюз „Равноправие“ с просветно-феминистична насоченост, с едноименен печатен орган.

През 1916 г. открива в София първото девическо търговско училище. По време на войните от 1912 до 1918 г. се занимава с благотворителност. Съдейства за създаване на пансион за сираци и дружество на инвалидите. През 1917 г. редактира вестник „Българка“.

След атентата в църквата „Света Неделя“ Карима емигрира първо във Франция, където на 15 август 1926 г. пише „Апел за мира – за България“ и го изпраща в Женева до всички членове на Обществото на народите. Поддържа контакти с френския комунист Анри Барбюс, на когото предоставя материали за написването на антифашистката му книга „Палачите“. Извадки от нейни речи и текстове са публикувани в списание „Комунистическо знаме“, задграничен орган на БКП.

За дейността ѝ е подведена под отговорност по Закона за защита на държавата от правителството на проф. Александър Цанков.

В края на 1926 г. Карима заминава за СССР. След завръщането си в България (1928) издава книгата „В днешна Русия“, превежда и издава „Палачите“ на Барбюс.

Редактира вестник „Повик“ през 1930 г. Умира в София на 6 март 1949 г.[1]

БиблиографияРедактиране

Романи
  • 1921 – „Чистата любов“
  • 1933 – „Голгота“
  • 1935 – „Ирина“
  • 1940 – „Мъртво сърце“
  • 1941 – „Разкаяние“
Повести
  • 1901 – „Под натиска на живота“
  • 1908 – „За свободата“
  • 1930 – „Яна войвода“
  • 1930 – „По-силният“
  • 1930 – „Поп Богомил“
Разкази
  • 1906 – „Разкази“
  • 1929 – „Разкази на народни мотиви“
  • 1939 – „Сантиментални разкази“
  • 1939 – „Разкази“
Пиеси
  • 1901 – „Подхлъзна се“
  • 1907 – „Загубен живот“
  • 1912 – „Над зида“
  • 1930 – „Зла свекърва“
  • 1931 – „За свобода“
Мемоари
  • 1905 – „В Париж“
  • 1910 – „Женското движение у нас“
  • 1943 – „Към просвета и култура. Спомени“
Публицистика
  • 1934 – „Кървавият режим на Ал. Цанков и дейността ми в Париж“
  • 1938 – „Чудесата на Евгения Марс“
Друго
  • 1924 – „Юбилеен сборник на Анна Карима“ (1891 - 1921), изд. Женско дружество „Българка“, София; печатница С. М. Стайков

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • „Енциклопедия България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 352

Външни препраткиРедактиране