Анна Комнина Палеологина

Анна Комнина Палеологина е византийска принцеса, втора дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог.

Анна Комнина Палеологина
византийска принцеса
Лични данни
Семейство
Баща Михаил VIII Палеолог
Майка Теодора Ватацина
Брак Димитър (Михаил) Дука Комнин Кутрулес Ангел

Анна е родена около 1260 г. Дъщеря е на византийския император Михаил VIII Палеолог и на съпругата му Теодора Ватацина. Анна е по-малка сестра на византийския император Андроник II и на българската царица Ирина Палеологина - съпруга на цар Иван Асен III.

Подобно на сестрите си и Анна е използвана от баща си като инструмент за укрепване на крехкото международно положение на възстановената през 1261 г. Византийска империя. Така, например, сестра ѝ Ирина е омъжена за претендента за българския престол Иван Асен III, което до голяма степен помага на византийското протеже да се закрепи за кратко на българския престол през 1279 г. В историята на Георги Пахимер се споменава, че василевсът първоначално планирал да омъжи Анна за Стефан Урош Милутин, по-малкия син на сръбски крал Стефан Урош I. От контекста може да се заключи, че това е станало през ранния период от управлението на Михаил VIII — около 1268-1269 г. Планираният брак обаче не се осъществява. От хрониката на Йоан Кантакузин става ясно, че по-късно Анна е омъжена за Димитър (Михаил) Дука Комнин Кутрулес Ангел, който е син на епирския деспот Михаил II Комнин Дука. За брака между двамата е издадено специално синодално разрешение, датирано от ноември 1278 г., тъй като Анна и бъдещият ѝ съпруг били роднини от шесто коляно. С този брак императорът цели да скрепи съюза с Епир, насочен срещу сицилианския крал Карл I Анжуйски.

Анна Комнина Палеологина умира около 1300 г. По ирония на съдбата овдовелият ѝ съпруг се влюбва и през 1301 г. се жени за българската принцеса Анна Тертер, дъщеря на Георги I Тертер, цар на България, която е една от съпругите на сръбския крал Стефан II Милутин — някогашен годеник на покойната Анна Палеологина.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. PLP, 220. Ἄγγελος, Μιχαηήλ ΙΙ. ∆ούκας Κομνηνός.