Анна-Неда
Анна-Неда, известна като Доминика в Неаполитанското кралство, и с монашеското си име Елена Дечанска в Сърбия, е българска царица и регентка, първата съпруга на видинския деспот и търновски цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330) и майка на българския цар Иван Стефан.
Анна-Неда | |
---|---|
българска царица | |
![]() |
|
Лични данни | |
Регент на | Иван Стефан |
Регентство | 1330 – 1331 |
Родена |
? Сръбско кралство |
Починала | ? |
Предшествана от |
(като търновска царица): Теодора Палеологина (1308 – 1321) |
Наследена от |
(като търновска царица): Теодора Палеологина (1324 – 1330) Теодора Басараб от 1331 |
Семейство | |
Брак | цар Михаил III Шишман |
Династия | Неманичи, Тертеровци, Анжу, Асеневци, Дандоло, Ангели, Арпади |
Баща | Стефан II Милутин |
Майка | Анна Тертер |
Анна-Неда в Общомедия |
БиографияРедактиране
Анна-Неда е дъщеря на рашкия крал Стефан II Милутин и търновската принцеса Анна Тертер, дъщеря на цар Георги I Тертер.[1] Свързана е по бащина линия с рода на Неманичите. Внучка е на съпругата на крал Стефан Урош – Елена Ангелина, която е французойка по произход и роднина на крал Карл I Анжуйски.
Сватбата между Анна-Неда и Михаил Шишман (син на Шишман, владетеля на Видин) се отнася към края на XIII в. До този брак се стига в резултат от неуспешна война на Шишман срещу нейния баща Стефан Милутин. Видинският болярин е принуден да приеме Анна-Неда в своето семейство като гаранция за добросъседски отношения.
За последвалите 25 години брачен живот може да се съди само по съдбата на съпруга ѝ. С положителност се знае, че десетина години след венчавката Анна-Неда е с корона на „деспина“ на Видин – тази титла и титлата „деспот“ на съпруга ѝ са от нейния вуйчо търновския цар Теодор Светослав. През 1323 г. Михаил е коронясан за цар, а Анна-Неда за „благоверна царица и самодържица на българите“. Изпитанията започват през следващата 1324 г., когато Михаил Шишман се развежда с Анна-Неда. Причината за разтрогването на този брак остават неизвестни, но мотивите явно са от политически характер.
След развода бившата царица е изпратена на заточение заедно със синовете си, което продължава 6 години – до битката при Велбъжд. В деня след победата си брат ѝ Стефан Дечански изпраща вестоносци до Анна-Неда, за да ѝ съобщят за смъртта на бившия ѝ съпруг Михаил Шишман. Скоро след това пристига нов пратеник с новината, че в Търново са готови отново да поднесат царската корона на Анна-Неда. Повторното ѝ възкачване няма чисто формален характер. Според историческите източници тя се разпорежда самостойно в Търново. Това засилва опозиционните настроения срещу нея и няколко месеца по-късно поредният преврат слага край на царуването ѝ.
Анна-Неда се спасява с бягство към владенията на видинския деспот Белаур и на брат си Стефан Дечански. Заедно със синовете си се установява в Ниш – владение на Белаур, близо да границата с Рашка. Пребиваването ѝ в тогавашния граничен град свидетелства, че надеждата за реванш не е окончателно угаснала – Анна-Неда разчита и на влиятелните си роднини в кралския двор на Стефан Душан. Скоро обаче отношенията между Търновското царство и нейния племенник Стефан Душан са уредени, което предизвиква ново преместване – този път в Дубровник.
Ексцарицата изпада в беда в Дубровник, тъй като не разполага с достатъчно средства за издръжка на семейството си. Получава помощи понякога от анжуйски роднини (управлявали тогава Неаполитанското кралство). При все това Анна-Неда продължава коренспонденцията си с Търновския дворец и внимателно следи развоя на събитията. Доказателство за това са действията на новия цар Иван Александър, който изпраща делегация при шурея си Стефан Душан с настояване да предприеме действия за изгонване на Анна-Неда от Дубровник. Според някои известия тя оттам поема към Южна Италия (Неапол), а според други – към Константинопол. Едва на стари години Анна-Недда се завръща в Сърбия, замонашава се под името Елена и издига Убожачкия манастир в близост до Косовска Каменица. След смъртта ѝ Елена е погребана в Дечанския манстир, където мощите ѝ през 1692 г. извършват чудо, довело до отказ на турците да превърнат манастирската църква в джамия. По тази причина Сръбската православна църква канонизира Анна Неда за светица[2] под името Света Елена Дечанска. Паметта ѝ се чества от сръбската църква на 21 май, а по Грегорианския календар нейния празник е на 3 юни. Тя е изографисана 2 пъти – във Високи Дечани като царица и дъщеря на светеца-покровител на българската столица Стефан Милутин, както и в църквата на с. Горно Матейче, община Пантелей на Ниш. Мощите на Елена Дечанска и до днес се съхраняват в манастира Дечани. Саркофагът ѝ се намира до този на брат ѝ Стефан Дечански.
РодословиеРедактиране
Стефан Неманя | ||||||||||||||||
Крал Стефан Първовенчани | ||||||||||||||||
Анна | ||||||||||||||||
Крал Стефан Урош | ||||||||||||||||
Рение Дандоло | ||||||||||||||||
Анна Дандоло | ||||||||||||||||
неизвестна | ||||||||||||||||
Крал Стефан Милутин | ||||||||||||||||
Исак II Ангел | ||||||||||||||||
Йоан Ангел | ||||||||||||||||
Маргарет Унгарска | ||||||||||||||||
Елена д'Анжу | ||||||||||||||||
Хенри I дьо Вианден | ||||||||||||||||
Матилда дьо Вианден | ||||||||||||||||
Маргарита дьо Куртене-Намур | ||||||||||||||||
Анна-Неда | ||||||||||||||||
Витомир Тертер, син или племенник на хан Котян | ||||||||||||||||
Цар Георги I Тертер | ||||||||||||||||
неизвестна | ||||||||||||||||
Анна Тертер | ||||||||||||||||
Деспот Яков Светослав | ||||||||||||||||
Мария | ||||||||||||||||
внучка на Иван Асен II | ||||||||||||||||
ИзточнициРедактиране
- ↑ Чорович, Владимир. История на сърбите. САНУ, 1989.
- ↑ „Истинската история на Видинскто княжество“: защото историята не е математика – интервю на Анелия Понд с автора на книгата Петър Николов-Зиков, 13.01.2014