Анна-Неда
Анна-Неда (в повечето източници Анна, а в някои Неда[1]), известна като Доминика в Неаполитанското кралство, е българска царица и регентка, първата съпруга на видинския деспот/цар и търновски цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330) и майка на българския цар Иван Стефан.
| Анна-Неда | |
|---|---|
| Видинска деспина/царица и търновска царица | |
| Лични данни | |
| Регент на | Иван Стефан |
| Регентство | 1330-1331 |
| Родена |
? Сръбско кралство |
| Починала | ? |
| Предшествана от |
(като търновска царица): Теодора Палеологина (1308 – 1321) |
| Наследена от |
(като търновска царица): Теодора Палеологина (1324-1330) Теодора Басараб от 1331 |
| Семейство | |
| Брак | цар Михаил III Шишман |
| Династия | Неманичи, Тертеровци, Анжу, Асеневци, Дандоло, Ангели, Арпади |
| Баща | Стефан II Милутин |
| Майка | Анна Тертер |
| Анна-Неда в Общомедия | |
Съдържание
БиографияРедактиране
Анна-Неда е дъщеря на рашкия крал Стефан II Милутин и търновската принцеса Анна Тертер, дъщеря на цар Георги I Тертер.[2] Свързана е по бащина линия с рода на Неманичите. Внучка е на съпругата на крал Стефан Урош – Елена Ангелина, която е французойка по произход и роднина на крал Карл I Анжуйски.
Сватбата между Анна-Неда и Михаил Шишман (син на Шишман, владетеля на Видин) се отнася към края на XIII в. До този брак се стига в резултат от неуспешна война на Шишман срещу нейния бща Стефан Милутин. Видинският болярин е принуден да приеме Анна-Неда в своето семейство като гаранция за добросъседски отношения.
За последвалите 25 години брачен живот може да се съди само по съдбата на съпруга ѝ. С положителност се знае, че десетина години след венчавката Анна-Неда е с корона на „деспина“ на Видин – тази титла и титлата „деспот“ на съпруга ѝ са от нейния вуйчо търновския цар Теодор Светослав. През 1323 г. Михаил е коронясан за цар, а Анна-Неда за „благоверна царица и самодържица на българите“. Изпитанията започват през следващата 1324 г., когато Михаил Шишман се развежда с Анна-Неда. Причината за разтрогването на този брак остават неизвестни, но мотивите явно са от политически характер.
След развода бившата царица е изпратена на заточение заедно със синовете си, което продължава 6 години – до битката при Велбъжд. В деня след победата си брат ѝ Стефан Дечански изпраща вестоносци до Анна-Неда, за да ѝ съобщят за смъртта на бившия ѝ съпруг Михаил Шишман. Скоро след това пристига нов пратеник с новината, че в Търново са готови отново да поднесат царската корона на Анна-Неда. Повторното ѝ възкачване няма чисто формален характер. Според историческите източници тя се разпорежда самостойно в Търново. Това засилва опозиционните настроения срещу нея и няколко месеца по-късно поредният преврат слага край на царуването ѝ.
Анна-Неда се спасява с бягство към владенията на видинския деспот Белаур и на брат си Стефан Дечански. Заедно със синовете си се установява в Ниш – владение на Белаур, близо да границата с Рашка. Пребиваването ѝ в тогавашния граничен град свидетелства, че надеждата за реванш не е окончателно угаснала – Анна-Неда разчита и на влиятелните си роднини в кралския двор на Стефан Душан. Скоро обаче отношенията между Търновското царство и нейния племенник Стефан Душан са уредени, което предизвиква ново преместване – този път в Дубровник.
Ексцарицата изпада в беда в Дубровник, тъй като не разполага с достатъчно средства за издръжка на семейството си. Получава помощи понякога от анжуйски роднини (управлявали тогава Неаполитанското кралство). При все това Анна-Неда продължава коренспонденцията си с Търновския дворец и внимателно следи развоя на събитията. Доказателство за това са действията на новия цар Иван Александър, който изпраща делегация при шурея си Стефан Душан с настояване да предприеме действия за изгонване на Анна-Неда от Дубровник. Според някои известия тя оттам поема към Южна Италия (Неапол), а според други – към Константинопол. За последен път името ѝ се споменава през 1346 г.
Анна-Неда или Доминика (в Неаполитанското кралство) е канонизирана от Сръбската православна църква за светица[3]. Тя е изографисана 2 пъти – във Високи Дечани като царица и дъщеря на светеца-покровител на българската столица Стефан Милутин, както и в църквата на с. Горно Матейче, община Пантелей на Ниш.
РодословиеРедактиране
| Стефан Неманя | ||||||||||||||||
| Крал Стефан Първовенчани | ||||||||||||||||
| Анна | ||||||||||||||||
| Крал Стефан Урош | ||||||||||||||||
| Рение Дандоло | ||||||||||||||||
| Анна Дандоло | ||||||||||||||||
| неизвестна | ||||||||||||||||
| Крал Стефан Милутин | ||||||||||||||||
| Исак II Ангел | ||||||||||||||||
| Йоан Ангел | ||||||||||||||||
| Маргарет Унгарска | ||||||||||||||||
| Елена д'Анжу | ||||||||||||||||
| Хенри I дьо Вианден | ||||||||||||||||
| Матилда дьо Вианден | ||||||||||||||||
| Маргарита дьо Куртене-Намур | ||||||||||||||||
| Анна-Неда | ||||||||||||||||
| Витомир Тертер, син или племенник на хан Котян | ||||||||||||||||
| Цар Георги I Тертер | ||||||||||||||||
| неизвестна | ||||||||||||||||
| Анна Тертер | ||||||||||||||||
| Деспот Яков Светослав | ||||||||||||||||
| Мария | ||||||||||||||||
| внучка на Иван Асен II | ||||||||||||||||
ИзточнициРедактиране
- ↑ Божилов, Иван. „Фамилията на Асеневци (1186 – 1460)“. БАН, 1985, 1994. ISBN 954-430-264-6.
- ↑ Чорович, Владимир. История на сърбите. САНУ, 1989.
- ↑ „Истинската история на Видинскто княжество“: защото историята не е математика – интервю на Анелия Понд с автора на книгата Петър Николов-Зиков, 13.01.2014