Анна-Неда

(пренасочване от Анна Неда)

Анна-Неда, известна като Доминика в Неаполитанското кралство, и с монашеското си име Елена Дечанска в Сърбия, е българска царица и регентка, първата съпруга на видинския деспот и търновски цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330) и майка на българския цар Иван Стефан.

Анна-Неда
царица на България

Родена
14-и век
Починала
14-и век
Погребана Високи Дечани, Дечани, Косово

Етнос сърби
Управление
Период 1323 - 1324;
1330 - 1331 (регент на Иван Стефан)
Предшественик Теодора Палеологина
Наследник Теодора Палеологина;
Теодора Басараб
Семейство
Род Неманичи
Баща Стефан II Милутин
Майка Анна Тертер
Братя/сестри Стефан Дечански
Стефан Константин
Съпруг Михаил III Шишман Асен (1323 – 1324)
Деца Иван Стефан
Шишман II
Анна-Неда в Общомедия

ПроизходРедактиране

Анна-Неда е дъщеря на рашкия крал Стефан II Милутин и унгарската принцеса Елизабет Арпад, дъщеря на крал Ищван V и куманската му съпруга Ержебета (Елизабет Куманката), дъщеря на хан Котян от рода Тертероба.[1] По бащина линия принадлежи на династията на Неманичите. По майчина линия е свързана с унгарската династия Арпади и Анжуйската династия. Леля й, Мария Арпад, е омъжена за Карл II Анжуйски, крал на Неапол и Сицилия. Баба й Елена Анжуйска е съпруга на крал Стефан Урош и кралица на Рашка.

Брак. Царица на БългарияРедактиране

Сватбата между Анна-Неда и Михаил Шишман (син на Шишман, владетеля на Видин) се отнася към края на XIII в. До този брак се стига в резултат от неуспешна война на Шишман срещу нейния баща Стефан Милутин. Видинският болярин е принуден да приеме Анна-Неда в своето семейство като гаранция за добросъседски отношения. От брака си с Михаил Анна-Неда има двама сина - Иван Стефан и Шишман II.

За последвалите 25 години брачен живот може да се съди само по съдбата на съпруга ѝ. С положителност се знае, че десетина години след венчавката Анна-Неда е с корона на „деспина“ на Видин – тази титла и титлата „деспот“ на съпруга ѝ са от нейния вуйчо търновския цар Теодор Светослав. През 1323 г. Михаил е коронясан за цар, а Анна-Неда за „благоверна царица и самодържица на българите“. Изпитанията започват през следващата 1324 г., когато Михаил Шишман се развежда с Анна-Неда. Причината за разтрогването на този брак остават неизвестни, но мотивите явно са от политически характер.

Регент на цар Иван Стефан (1330 - 1331)Редактиране

След развода бившата царица е изпратена на заточение заедно със синовете си, което продължава 6 години – до битката при Велбъжд. В деня след победата си брат ѝ Стефан Дечански изпраща вестоносци до Анна-Неда, за да ѝ съобщят за смъртта на бившия ѝ съпруг Михаил Шишман. Скоро след това пристига нов пратеник с новината, че в Търново са готови отново да поднесат царската корона на Анна-Неда. Повторното ѝ възкачване няма чисто формален характер. Според историческите източници тя се разпорежда самостойно в Търново. Това засилва опозиционните настроения срещу нея и няколко месеца по-късно поредният преврат слага край на царуването ѝ.

Следващи годиниРедактиране

Анна-Неда се спасява с бягство към владенията на видинския деспот Белаур и на брат си Стефан Дечански. Заедно със синовете си се установява в Ниш – владение на Белаур, близо да границата с Рашка. Пребиваването ѝ в тогавашния граничен град свидетелства, че надеждата за реванш не е окончателно угаснала – Анна-Неда разчита и на влиятелните си роднини в кралския двор на Стефан Душан. Скоро обаче отношенията между Търновското царство и нейния племенник Стефан Душан са уредени, което предизвиква ново преместване – този път в Дубровник.

Ексцарицата изпада в беда в Дубровник, тъй като не разполага с достатъчно средства за издръжка на семейството си. Получава помощи от анжуйски роднини - неаполитанския крал Робер Анжуйски, син на леля й Мария Арпад, а по-късно и от кралица Джована I и Карл III Анжуйски. При все това Анна-Неда продължава коренспонденцията си с Търновския дворец и внимателно следи развоя на събитията. Доказателство за това са действията на новия цар Иван Александър, който изпраща делегация при шурея си Стефан Душан с настояване да предприеме действия за изгонване на Анна-Неда от Дубровник. Според някои известия тя оттам поема към Южна Италия (Неапол), а според други – към Константинопол. Едва на стари години Анна-Недда се завръща в Сърбия, замонашава се под името Елена и издига Убожачкия манастир в близост до Косовска Каменица.

КанонизацияРедактиране

След смъртта ѝ Елена е погребана в Дечанския манстир, където мощите ѝ през 1692 г. извършват чудо, довело до отказ на турците да превърнат манастирската църква в джамия. По тази причина Сръбската православна църква канонизира Анна Неда за светица[2] под името Света Елена Дечанска. Паметта ѝ се чества от сръбската църква на 21 май, а по Грегорианския календар нейния празник е на 3 юни. Тя е изографисана 2 пъти – във Високи Дечани като царица и дъщеря на светеца-покровител на българската столица Стефан Милутин, както и в църквата на с. Горно Матейче, община Пантелей на Ниш. Мощите на Елена Дечанска и до днес се съхраняват в манастира Дечани. Саркофагът ѝ се намира до този на брат ѝ Стефан Дечански.

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Неманя
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Първовенчани
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Урош
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Рение Дандоло
 
 
 
 
 
 
 
Анна Дандоло
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Милутин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Исак II Ангел
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Ангел
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маргарет Унгарска
 
 
 
 
 
 
 
Елена д'Анжу
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хенри I дьо Вианден
 
 
 
 
 
 
 
Матилда дьо Вианден
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маргарита дьо Куртене-Намур
 
 
 
 
 
 
 
Анна-Неда
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Бела IV
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ищван V
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Ласкарина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Арпад
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Котян Сутоевич
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Куманката
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

ИзточнициРедактиране

  1. Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021
  2. „Истинската история на Видинскто княжество“: защото историята не е математика – интервю на Анелия Понд с автора на книгата Петър Николов-Зиков, 13.01.2014

Вижте същоРедактиране