Анна-Неда

(пренасочване от Анна Неда)

Анна-Неда, известна като Доминика в Неаполитанското кралство, и с монашеското си име Елена Дечанска в Сърбия, е българска царица и регентка, първата съпруга на видинския деспот и търновски цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330) и майка на българския цар Иван Стефан.

Анна-Неда
българска царица
Anna Neda of Serbia.jpg
Лични данни
Регент на Иван Стефан
Регентство 13301331
Родена ?
Сръбско кралство
Починала ?
Предшествана от (като търновска царица):
Теодора Палеологина (1308 – 1321)
Наследена от (като търновска царица):
Теодора Палеологина (1324 – 1330)
Теодора Басараб от 1331
Семейство
Брак цар Михаил III Шишман
Династия Неманичи, Тертеровци, Анжу, Асеневци, Дандоло, Ангели, Арпади
Баща Стефан II Милутин
Майка Анна Тертер
Анна-Неда в Общомедия

БиографияРедактиране

Анна-Неда е дъщеря на рашкия крал Стефан II Милутин и търновската принцеса Анна Тертер, дъщеря на цар Георги I Тертер.[1] Свързана е по бащина линия с рода на Неманичите. Внучка е на съпругата на крал Стефан УрошЕлена Ангелина, която е французойка по произход и роднина на крал Карл I Анжуйски.

Сватбата между Анна-Неда и Михаил Шишман (син на Шишман, владетеля на Видин) се отнася към края на XIII в. До този брак се стига в резултат от неуспешна война на Шишман срещу нейния бща Стефан Милутин. Видинският болярин е принуден да приеме Анна-Неда в своето семейство като гаранция за добросъседски отношения.

За последвалите 25 години брачен живот може да се съди само по съдбата на съпруга ѝ. С положителност се знае, че десетина години след венчавката Анна-Неда е с корона на „деспина“ на Видин – тази титла и титлата „деспот“ на съпруга ѝ са от нейния вуйчо търновския цар Теодор Светослав. През 1323 г. Михаил е коронясан за цар, а Анна-Неда за „благоверна царица и самодържица на българите“. Изпитанията започват през следващата 1324 г., когато Михаил Шишман се развежда с Анна-Неда. Причината за разтрогването на този брак остават неизвестни, но мотивите явно са от политически характер.

След развода бившата царица е изпратена на заточение заедно със синовете си, което продължава 6 години – до битката при Велбъжд. В деня след победата си брат ѝ Стефан Дечански изпраща вестоносци до Анна-Неда, за да ѝ съобщят за смъртта на бившия ѝ съпруг Михаил Шишман. Скоро след това пристига нов пратеник с новината, че в Търново са готови отново да поднесат царската корона на Анна-Неда. Повторното ѝ възкачване няма чисто формален характер. Според историческите източници тя се разпорежда самостойно в Търново. Това засилва опозиционните настроения срещу нея и няколко месеца по-късно поредният преврат слага край на царуването ѝ.

Анна-Неда се спасява с бягство към владенията на видинския деспот Белаур и на брат си Стефан Дечански. Заедно със синовете си се установява в Ниш – владение на Белаур, близо да границата с Рашка. Пребиваването ѝ в тогавашния граничен град свидетелства, че надеждата за реванш не е окончателно угаснала – Анна-Неда разчита и на влиятелните си роднини в кралския двор на Стефан Душан. Скоро обаче отношенията между Търновското царство и нейния племенник Стефан Душан са уредени, което предизвиква ново преместване – този път в Дубровник.

Ексцарицата изпада в беда в Дубровник, тъй като не разполага с достатъчно средства за издръжка на семейството си. Получава помощи понякога от анжуйски роднини (управлявали тогава Неаполитанското кралство). При все това Анна-Неда продължава коренспонденцията си с Търновския дворец и внимателно следи развоя на събитията. Доказателство за това са действията на новия цар Иван Александър, който изпраща делегация при шурея си Стефан Душан с настояване да предприеме действия за изгонване на Анна-Неда от Дубровник. Според някои известия тя оттам поема към Южна Италия (Неапол), а според други – към Константинопол. Едва на стари години Анна-Недда се завръща в Сърбия,замонашава се под името Елена и издига Убожачкия манастир в близост до Косовска Каменица. След смъртта ѝ Елена е погребана в Дечанския манстир, където мощите ѝ през 1692г. извършват чудо, довело до отказ на турците да превърнат манастирската църква в джамия. По тази причина Сръбската православна църква канонизира Анна Неда за светица[2] под името Света Елена Дечанска. Паметта ѝ се чества от сръбската църква на 21 май, а по Грегорианския календар нейния празник е на 3 юни. Тя е изографисана 2 пъти – във Високи Дечани като царица и дъщеря на светеца-покровител на българската столица Стефан Милутин, както и в църквата на с. Горно Матейче, община Пантелей на Ниш. Мощите на Елена Дечанска и до днес се съхраняват в манастира Дечани. Саркофагът ѝ се намира до този на брат ѝ Стефан Дечански.

Файл:Jelena Decanska.jpg
саркофагът с мощите на царица Анна-Неда (Елена Дечанска) в манастира Високи Дечани в днешно Косово

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Неманя
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Първовенчани
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Урош
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Рение Дандоло
 
 
 
 
 
 
 
Анна Дандоло
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Милутин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Исак II Ангел
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Ангел
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маргарет Унгарска
 
 
 
 
 
 
 
Елена д'Анжу
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хенри I дьо Вианден
 
 
 
 
 
 
 
Матилда дьо Вианден
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маргарита дьо Куртене-Намур
 
 
 
 
 
 
 
Анна-Неда
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Витомир Тертер, син или племенник на хан Котян
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цар Георги I Тертер
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Тертер
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Деспот Яков Светослав
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
внучка на Иван Асен II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране