Анна Тапаркова-Пенчева
Анна Тапаркова, по мъж Пенчева, е българска алпинистка и пещернячка. Трикратна световна рекордьорка по дълбочинно проникване в пещери. Майстор на спорта по алпинизъм.
| Анна Тапаркова-Пенчева | |
| българска алпинистка и пещернячка | |
| Родена | |
|---|---|
| Учила в | Национална спортна академия |
| Семейство | |
| Деца | Теодора Пенчева |
Биография редактиране
Родена е на 16 март 1946 година в Сандански. Завършва ВИФ „Георги Димитров“ (днес Национална спортна академия).[1]
През 1969 г., в състава на експедиция на пещерния клуб към софийското дружество „Планинец“, Анна Тапаркова и Петър Берон достигат дъното на най-дълбоката тогава пропастна пещера в света – Гуфр Берже във Франция, минус 1148 метра. Те са първите българи, спуснали се под границата 1000 метра дълбочина. Постижението на Анна Тапаркова е нов световен рекорд по спускане в пропастни пещери за жени (дотогавашният рекорд е -903 m, поставен в същата пещера през 1963 година от французойката Жаклин Буке от клуба в Гренобъл).[2][3][4]
През 1973 г. ТД „Планинец“ организира експедиция до новата най-дълбока пещера в света – Пиер Сен Мартен (-1171 m), Франция. Анна Тапаркова, Васил Недков и Кирил Йончев успяват да достигнат дъното на пещерата през траверса Тет Соваж. Анна отново става първата жена в света, достигнала такава дълбочина,[5][6] а екипът е първият, който успява за един сезон да влезе от входа Тет Соваж до дъното (8 юли 1973).[6]
Ръководи експедиция на БТС – София в пещерата Сплуга дела Прета, втората по дълбочина в Италия (1979). До дъното ѝ (-878 m денивелация) стига заедно с Валери Пелтеков. След успеха е решено да направят опит и в пропастта Микеле Гортани, най-дълбоката в Италия (-920 m); до дъното достигат 7 участници в експедицията (Анна Тапаркова, Александър Анев, Валери Пелтеков, Васил Недков, Милко Вълчков, Николай Гладнишки и Трифон Даалиев).[7][8]
През 1986 година са проведени две български експедиции в пещерата „Снежна“, по това време втората по дълбочина в света. По време на втората две жени, Анна Пенчева и Диана Пенчева, проникват през горното ниво на пещерната система – входа Межонна (денивелация до дъното -1370 m), и стигат до срутване на -1335 m, което е отново световен рекорд при жените.[5]
Анна Тапаркова е майстор на спорта по алпинизъм (1973).[9][10] Има изкачвания в Алпите и Кавказ.[1] Ръководи експедицията на ТД „Витоша” (София) до връх Нанга Парбат в Хималаите (1990), която е първата българска експедиция до този осемхилядник, и е единстветата българка, ръководила хималайска експедиция.[11]
Републиканска шампионка по алпийско ски-рали (1975) с отбора на „Планинец“ (Димитър Бърдарев, Анна Тапаркова и Огнян Балджийски) от третото републиканско и първо международно алпийско ски-рали.[12]
Работи като методист в ЦС на Българския туристически съюз и дълги години в Туристическо дружество „Витоша“.[1] Организира планинския ултрамаратон „Обиколка на Витоша“ („Витоша 100“) в продължение на десетилетия.[13] В 2012 година поставя началото на първото състезание по скайрън в България – „Мальовица Skyrun“, след това провеждащо се ежегодно.[14] Създава и ръководи магазин „Алпи“.[13]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Бешев, Сандю. Върхове. Летопис на българския алпинизъм. Второ прераб. и доп. изд. с. 274.
- ↑ 80 години организирана спелеология в България // prokarstterra.bas.bg. Посетен на 31 март 2023.
- ↑ Българи в бездните на света. София, Медицина и физкултура, 1986. с. 30 – 32.
- ↑ Исторически преглед на българската спелеология // pod-rb.eu. Посетен на 31 март 2023.
- ↑ а б 90 години организирано пещерно движение в България (1929 – 2019) // Българска федерация по спелеология speleo-bg.org. Посетен на 31 март 2023.
- ↑ а б Българи в бездните на света. София, Медицина и физкултура, 1986. с. 42 – 43.
- ↑ Българи в бездните на света. София, Медицина и физкултура, 1986. с. 11.
- ↑ Кинопътешествие към дъното на Италия // bulgaria-italia.com. 22 април 2007. Посетен на 5 април 2023.
- ↑ Бешев, Сандю. Върхове. Летопис на българския алпинизъм. Второ прераб. и доп. изд. с. 257.
- ↑ Бешев, Сандю. Българските алпинистки, удостоени със званието „Майстор на спорта“ // 360mag.bg. 7 март 2023. Посетен на 31 март 2023.
- ↑ Първата българска експедиция до Нанга Парбат - 1990 г. Разказва Иван Митов, участник в първата българска експедиция до връх Нанга Парбат 1990 г. // spk.bg. 23.10.2016. Посетен на 31 март 2023.
- ↑ Под Мальовица – мъжество и майсторство // в. Ехо. 2 март 1975. с. 1.
- ↑ а б Павлова, Десислава. 100 специални километра приключение и празник на духа // sportal.bg. 16 септември 2016. Посетен на 31 март 2023.
- ↑ Мальовица Skyrun: резултати // 360mag.bg. 19 септември 2012. Посетен на 5 април 2023.