Ано Ставрос

селище в Гърция

Ано Ставрос (на гръцки: Άνω Σταυρός; в превод Горен кръст) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Бешичко езеро (Волви) в област Централна Македония.

Ано Ставрос
Άνω Σταυρός
— село —
Гърция
40.6542° с. ш. 23.6986° и. д.
Ано Ставрос
Централна Македония
40.6542° с. ш. 23.6986° и. д.
Ано Ставрос
Солунско
40.6542° с. ш. 23.6986° и. д.
Ано Ставрос
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБешичко езеро
Географска областХалкидически полуостров
Надм. височина35 m
Население796 души (2011 г.)
Пощенски код570 14

Местоположение редактиране

Ано Ставрос е разположено над село Ставрос и представлява неговата стара част. Намира се в планината Сугляни.[1]

История редактиране

Средновековие редактиране

Южно над Ано Ставрос в Сугляни е ранносредновековната крепост Палеокастро.[2]

В Османската империя редактиране

Най-старото споменаване на Ставрос е в контекста на преброяването на село Рендина в османското преброяване от 1568 година, където част от жителите на селото са регистрирани в областта Иставро, близо до Редина.[2]

През XIX век и началото на XX век, Ставрос е малко селце, числящо се към Лъгадинската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ставрос (Stavros) живеят 300 гърци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 100 жители, всички гърци християни.[4]

Църквата „Свети Димитър“ е от XIX век.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ставрос (Stavros) има 200 жители гърци.[6]

В 1906 година шефът на руските жандармерийски инструктори в Солунския санджак Николай Сурин посещава Ставрос и по-късно пише:

Жителите на крайбрежните села Ставрос, Враста и Аспровалта беха смели гръцки рибари, които почти целото време прекарваха в морето и се интересуваха много повече за барбуни, скариди и октоподи, отколкото за политически борби и интриги, които се развиваха на сушата.[7]

В Гърция редактиране

В 1912 година, по време на Балканската война, в Ставрос влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.

В 1932 година селото получава името Ано Ставрос, а новото бежанско селище под него, наричано дотогава Като Ставрос или Паралия Ставру, получава името Ставрос.[2]

Жителите отглеждат маслини и цитруси и се занимават с туръзъм.[8]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 202[8] 397[8] 246[8] 375[8] 448[8] 392[8] 335[8] 505[8] 860[8] 350[8] 1315 796

Личности редактиране

 
Константинос Дросос
Родени в Ано Ставрос

Бележки редактиране

  1. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  2. а б в Παλαιόκαστρο Σταυρού // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 30 януари 2024 г. (на гръцки)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
  5. Ιστορία του Άνω Σταυρού // Ο Μορφωτικός Αθλητικός Σύλλογος „ΑΕΤΟΣ“ Άνω Σταυρού. Посетен на 5 юни 2014.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
  7. Сурин, Н. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония, в: Македонски преглед, 1927, кн. 2, с. 149.
  8. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 275. (на македонска литературна норма)
  9. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 62. (на гръцки)