Ано Ставрос
Ано Ставрос (на гръцки: Άνω Σταυρός; в превод Горен кръст) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Бешичко езеро (Волви) в област Централна Македония.
| Ано Ставрос Άνω Σταυρός | |
| — село — | |
  Ано Ставрос  Ано Ставрос  Ано Ставрос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бешичко езеро |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 35 m |
| Население | 768 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 570 14 |
Местоположение
редактиранеАно Ставрос е разположено над село Ставрос и представлява неговата стара част. Намира се в планината Сугляни.[1]
История
редактиранеСредновековие
редактиранеЮжно над Ано Ставрос в Сугляни е ранносредновековната крепост Палеокастро.[2]
В Османската империя
редактиранеНай-старото споменаване на Ставрос е в контекста на преброяването на село Рендина в османското преброяване от 1568 година, където част от жителите на селото са регистрирани в областта Иставро, близо до Редина.[2]
През XIX век и началото на XX век, Ставрос е малко селце, числящо се към Лъгадинската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ставрос (Stavros) живеят 300 гърци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 100 жители, всички гърци християни.[4]
Църквата „Свети Димитър“ е от XIX век.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ставрос (Stavros) има 200 жители гърци.[6]
В 1906 година шефът на руските жандармерийски инструктори в Солунския санджак Николай Сурин посещава Ставрос и по-късно пише:
| „ | Жителите на крайбрежните села Ставрос, Враста и Аспровалта беха смели гръцки рибари, които почти целото време прекарваха в морето и се интересуваха много повече за барбуни, скариди и октоподи, отколкото за политически борби и интриги, които се развиваха на сушата.[7] | “ |
В Гърция
редактиранеВ 1912 година, по време на Балканската война, в Ставрос влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
В 1932 година селото получава името Ано Ставрос, а новото бежанско селище под него, наричано дотогава Като Ставрос или Паралия Ставру, получава името Ставрос.[2]
Жителите отглеждат маслини и цитруси и се занимават с туръзъм.[8]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 202[8] | 397[8] | 246[8] | 375[8] | 448[8] | 392[8] | 335[8] | 505[8] | 860[8] | 350[8] | 1315 | 796 |
Личности
редактиране
- Родени в Ано Ставрос
Димитриос Гогос (Δημήτριος Γώγος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага четата на Димитриос Космопулос между 1907 и 1908 година[9]- Константинос Д. Дросос (1869 – 2 декември 1934, Ано Ставрос), гръцки революционер, участник в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония и в Северноепирската борба
Бележки
редактиране- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Παλαιόκαστρο Σταυρού // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 30 януари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
- ↑ Ιστορία του Άνω Σταυρού // Ο Μορφωτικός Αθλητικός Σύλλογος „ΑΕΤΟΣ“ Άνω Σταυρού. Посетен на 5 юни 2014.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
- ↑ Сурин, Н. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония, в: Македонски преглед, 1927, кн. 2, с. 149.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 275. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 62. (на гръцки)