Анри Корбен

френски философ и ислямовед

Анри Корбен (на френски: Henry Corbin) е френски философ и ислямовед, един от най-изтъкнатите европейски ориенталисти на ХХ век. Творчеството му е свързано с гледната точка на Запада към исляма и ислямското духовно наследство. Автор е на „Авицена и ясновидският разказ“, „В иранския ислям: духовни и философски аспекти“, „История на ислямската философия“ и други. Ученик е на Етиен Жилсон, Жан Баруци и Луи Масиньон.

Анри Корбен
Henry Corbin
френски философ и ислямовед
Роден
VII окръг, Париж, Франция
Починал
Погребан Монморанси, Франция

Религия Протестантство
Националност  Франция
Учил в Парижки хуманитарен факултет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на ХХ век
Интереси История на философията, философия на религията
Текстове „История на ислямската философия“
Семейство
Съпруга Стела Корбен
Анри Корбен в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 14 април 1903 година в Париж, Франция. На 25-годишна възраст получава литографското издание „Източната теософия“ на Сухраварди (персийски философ), с когото остава свързан до края на живота си. Книгата е дадена на Корбен от самия Луи Масиньон – една от най-големите фигури в съвременното католическо ислямознание. След тази среща ученикът на Жан Барузи и Етиен Жилсон става последовател на Масиньон.

Корбен започва научната си кариера като сътрудник в ръкописния отдел на Парижката национална библиотека. През 1937 г. е отпечатан първият френски превод на Мартин Хайдегер, който е негово дело („Що е това метафизика?“). През 1939 – 1945 г. работи във Френския институт в Истанбул и основава отдел по иранистика във Френския институт в Техеран.

През 1954 г. застава начело на изследователския център „Ислямът и религиите на арабския свят“ в Практическото училище за висши изследвания (на френски: École pratique des hautes études, съкр. EPHE). След своето пенсиониране през 1974 основава Международния център по сравнително религиознание в Университета на „Свети Йоан“ в Йерусалим, където ежегодно се провеждат научни сесии с участието на представители на юдейството, християнството и исляма.

Умира на 7 октомври 1978 година в Париж на 75-годишна възраст.

БиблиографияРедактиране

 
Средновековен коран от Иран
  • Avicenne et le récit visionnaire (1954)
  • L’Imagination créatrice dans le soufisme d’Ibn’Arabî (1958)
  • Terre celeste et corps de resurrection: de l'iran Mazdeen a l'iran Shi'ite (1960)
  • L’homme de lumière dans le soufisme iranien (1961)
  • Histoire de la philosophie islamique (1964)
  • Face de Dieu, face de l’homme: Hermeneutique et soufisme (1968)
  • En Islam iranien: aspects spirituels et philosophiques, t. 1 – 4 (1971 – 1978)
  • Philosophie iranienne et philosophie comparée (1977)
  • Temple et contemplation (1980)
  • Le paradoxe du monothéisme (1981)
  • Temps cyclique et gnose ismaélienne (1982)
  • L’Homme et Son Ange: Initiation et Chevalerie Spirituelle (1983)
  • L’Alchimie comme art hiératique (1986)
  • Swedenborg and Esoteric Islam (1995)
На български
  • История на ислямската философия. Превод от френски Александър Веселинов – Шамсуддин, София, 2005, 511 с. ISBN 954-483-065-0

Външни препраткиРедактиране