Анри Льобег
Анри-Леон Льобег (на френски: Henri-Léon Lebesgue) е френски математик, известен с приносите си в теорията на интегралното смятане, първоначално публикувани в неговата докторска дисертация от 1902 г., „Интеграл, дължина, площ“. Той е един от най-значимите френски математици от първата половина на 20 век.
Леон-Анри Льобег Henri-Léon Lebesgue | |
френски математик | |
![]() | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Париж, Франция |
Погребан | Франция |
Националност | ![]() |
Учил в | Екол нормал (Париж) |
Научна дейност | |
Област | Математика |
Работил в | Парижки университет Екол нормал сюпериор |
Известен с | теория на интегралното смятане |
Награди | Чуждестранен член на Royal Society |
Леон-Анри Льобег в Общомедия |
Биография
редактиранеБащата на Льобег, който е работник в печатница, и двете му по-големи сестри умират от туберкулоза, когато той е на 3 години. [1][2]. Майка му издържа него и себе си с тежка работа. Още от началното училище, Льобег е блестящ математик. По-късно учи в лицея Луи Велики и е приет в Екол Нормал.
След завършването на Екол Нормал, Льобег преподава в лицея Анри Поанкаре в Нанси, и после в Рен. По-късно става известен със своята теория на мярката, която продължава предхождащите важни трудове на Емил Борел, който е негов преподавател и с когото имат приятелски отношения. Той пръв описва основната за теорията мярка на Льобег.
Научни приноси
редактиранеПрез 1901 г., Льобег представя пълна теория на измеримите функции, като се основава на важен резултат от трудовете на Емил Борел: множествата на Борел.
Анри Льобег революционизира и обобщава интегралното смятане. Неговата теория на интегралното смятане (1902 – 1904 гг.) е изключително удобна за приложения, и отговаря на нуждите на математическия апарат на физиката. Теорията на Льобег позволява да се доказва съществуването и да се търсят неопределени интеграли на неправилни фунции. Теорията на Льобег обобщава предишни теории, които се превръщат в частни случаи, като:
- Интегрирането на праговата функция (функция на Хевисайд с множество прагове) и непрекъснатите функции на Риман.
- Интегриране на ограничените функции на Дарбу
- Теорията на функциите с ограничена вариация на Стилтес
Льобег обобщава и теорията на преобразованието на Фурие.
Назначен е за професор в Университета на Поатие през 1906 г., после в Парижкия университет през 1910 г., а през 1921 г. в Колеж дьо Франс. Избран е за член на Френската академия на науките през 1922 г.
Източници
редактиране- ↑ bibmath, архив на оригинала от 23 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150923184810/http://www.bibmath.net/bios/index.php3?action=affiche&quoi=lebesgue, посетен на 26 юли 2014
- ↑ Henri Lebesgue sur l'encyclopédie picarde en ligne Picardia