Антемийска гробница
Антемийската гробница или Палметната гробница (на гръцки: Ο μακεδονικός τάφος των Ανθεμίων) е погребално съоръжение от елинистическата епоха, от средата на III век пр. Хр., разположено край град Негуш, Гърция.[1][2] Открита е в 1971 година от археоложката Екатерини Ромиопулу. Днес е защитена с покрив и е отворена за публични посещения.[2] В 1962 година[3] и повторно заедно с целия некропол в 2012 година гробницата е обявена за паметник на културата.[4]
| Антемийска гробница | |
,_first_half_of_the_3rd_century_BC,_Ancient_Mieza_(7263729086).jpg) рисунката и палметата на фронтона | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Антемийска гробница Местоположение в Гърция | |
| Страна |  Гърция |
| Дем | Негуш |
| Село | Голишани |
| Археология | |
| Вид | Гробница |
| Епоха | Македонска епоха |
| Антемийска гробница в Общомедия | |
Местоположение редактиране
.jpg)
Гробницата е част от македонския град Миеза, чиито развалини са разположени край негушкото село Голишани (Левкадия), Гърция. Разположена е на 2 km източно от Голишани, на стария път, свързващ Миеза с Едеса. На 150 m на запад е Съдебната гробница.[2]
Архитектура редактиране
Гробницата е двукамарна с йонийска фасада с четири полуколони, поддържащиа антаблеман и фронтона. Във фронтона е изписана фреска на полулегнала двойка. Целият фронтон е в почти непокътнати червени и сини цветове. Украсен е с три палмети отгоре – дви в ъглите и една в средата, които дават алтернативното име на гробницата. Фасадата на входа е била затворена с прости каменни цокли, а проходът от първата към втората камера е затворен с монументална мраморна врата с две крила, която днес лежи на пода на камерата. В основната погребална камера е оцеляла четириъгълен каменен постамент, държащ метална ваза или урна с костите на мъртвите.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б Ο μακεδονικός τάφος των Ανθεμίων // Δήμος Νάουσας. Архивиран от оригинала на 2016-05-03. Посетен на 30 май 2016.
- ↑ а б в Ψαρρά, Ε. Ο μακεδονικός τάφος των Ανθεμίων // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 30 май 2016.
- ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 1 юли 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟΤ/ΓΔΑΠΚ/ΑΡΧ/Α1/Φ17/55576/2783/12-6-2012 - ΦΕΚ 204/ΑΑΠ/14-6-2012 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-12-08. Посетен на 9 юли 2018.