Антим Воденски
Антим (на гръцки: Άνθιμος, Антимос) е православен духовник, митрополит на Цариградската патриаршия.[1]
Антим Άνθιμος | |
гръцки духовник | |
Роден |
неизв.
|
---|---|
Починал | 1 февруари 1859 г.
|
Биография
редактиранеРоден е в Солун. През септември 1823 година е ръкоположен за ардамерски епископ.[1]
Наследява поленинската епископска катедра в Дойран от Теодосий в 1831 година.[1][2][3] Дякон на Антим в продължение на 15 години в Дойран е Агатангел Папагригориадис.[4]
В 1841 година се сблъсква с надигащото се българско църковно движение, начело с кукушкия учител Димитър Миладинов и местния български първенец Нако Станишев.[5] Димитър Миладинов първоначално поддържа добри отношения с Антим, но по-късно владиката го наклеветява пред османските власти като смутител на реда и Миладинов е принуден да бяга в родната си Струга.[6]
В 1848 година Йордан Хаджиконстантинов Джинот се опитва да отвори българско училище в Дойран, но е изгонен от владиката Антим, който му заявява: „Аз виждам, че си дошъл тук да размиряваш българите. До довечера да се махнеш от града“.[7]
Кукушани решават да разширят църквата „Свети Георги“, за което владиката успява да издейства султански ферман. При разрушаването на старата църква са открити стари български ръкописни книги и 20 000 гроша. Владиката Антим изгаря ръкописите и взима парите, заради което кукушани се оплакват на солунския архиепископ.[8] Владиката е временно задържан в Солун и на негово място е изпратен Атанасий, но скоро е направен опит Антим да бъде върнат и кукушани правят ново оплакване, вследствие на което Антим е повишен в митрополит и е преместен във Воденска епархия.[9] В 1858 година Антим заминава за Цариград и умира на 1 февруари 1859 година в Цариград в къщата на митрополит Дионисий Никомидийски.[1][10][11]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Βοδενών κυρός Άνθιμος. (;-1859) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 5 декември 2021 г. (на гръцки)
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 165.
- ↑ Εξέχουσες προσωπικότητες σχετιζόμενες // Ιερά Μητρόπολη Πολυανής και Κιλκισίου. Архивиран от оригинала на 2014-01-12. Посетен на 9 юли 2013 г.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 174.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 160.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 391.
- ↑ „Цариградски вестник“, 1852, бр. 95-96.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 161.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 162.
- ↑ Κερκινέογλου, Απόστολος. ΔΙΑΚΕΚΡΙΜΕΝΟΙ ΤΕΝΕΔΙΟΙ // Архивиран от оригинала на 2013-12-11. Посетен на 9 юли 2013.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 160. Посетен на 4 септември 2014.
Даниил | → | ардамерски епископ (септември 1823 – 1831) |
→ | Игнатий |
Теодосий | → | поленински епископ (1831 – март 1848) |
→ | Мелетий |
Мелетий | → | воденски митрополит (март 1848 – 1 февруари 1859) |
→ | Никодим |