Антим Воденски

гръцки духовник

Антим (на гръцки: Άνθιμος, Антимос) е православен духовник, митрополит на Цариградската патриаршия.[1]

Антим
Άνθιμος
гръцки духовник
Роден
неизв.
Починал

Биография

редактиране

Роден е в Солун. Презсептември 1823 година е ръкоположен за ардамерски епископ.[1]

Наследява поленинската епископска катедра в Дойран от Теодосий в 1831 година.[1][2][3] Дякон на Антим в продължение на 15 години в Дойран е Агатангел Папагригориадис.[4]

В 1841 година се сблъсква с надигащото се българско църковно движение, начело с кукушкия учител Димитър Миладинов и местния български първенец Нако Станишев.[5] Димитър Миладинов първоначално поддържа добри отношения с Антим, но по-късно владиката го наклеветява пред османските власти като смутител на реда и Миладинов е принуден да бяга в родната си Струга.[6]

В 1848 година Йордан Хаджиконстантинов Джинот се опитва да отвори българско училище в Дойран, но е изгонен от владиката Антим, който му заявява: „Аз виждам, че си дошъл тук да размиряваш българите. До довечера да се махнеш от града“.[7]

Кукушани решават да разширят църквата „Свети Георги“, за което владиката успява да издейства султански ферман. При разрушаването на старата църква са открити стари български ръкописни книги и 20 000 гроша. Владиката Антим изгаря ръкописите и взима парите, заради което кукушани се оплакват на солунския архиепископ.[8] Владиката е временно задържан в Солун и на негово място е изпратен Атанасий, но скоро е направен опит Антим да бъде върнат и кукушани правят ново оплакване, вследствие на което Антим е повишен в митрополит и е преместен във Воденска епархия.[9] В 1858 година Антим заминава за Цариград и умира на 1 февруари 1859 година в Цариград в къщата на митрополит Дионисий Никомидийски.[1][10][11]

  1. а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Βοδενών κυρός Άνθιμος. (;-1859) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 5 декември 2021 г. (на гръцки)
  2. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 165.
  3. Εξέχουσες προσωπικότητες σχετιζόμενες // Ιερά Μητρόπολη Πολυανής και Κιλκισίου. Архивиран от оригинала на 2014-01-12. Посетен на 9 юли 2013 г.
  4. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 174.
  5. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 160.
  6. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 391.
  7. „Цариградски вестник“, 1852, бр. 95-96.
  8. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 161.
  9. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 162.
  10. Κερκινέογλου, Απόστολος. ΔΙΑΚΕΚΡΙΜΕΝΟΙ ΤΕΝΕΔΙΟΙ // Архивиран от оригинала на 2013-12-11. Посетен на 9 юли 2013.
  11. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 160. Посетен на 4 септември 2014.
Даниил ардамерски епископ
(септември 1823 – 1831)
Игнатий
Теодосий поленински епископ
(1831 – март 1848)
Мелетий
Мелетий воденски митрополит
(март 1848 – 1 февруари 1859)
Никодим