Антим Ладопулос

гръцки духовник

Антим (на гръцки: Άνθιμος, Антимос) е гръцки духовник, епископ на Вселенската патриаршия.[1]

Антим
Άνθιμος
гръцки духовник
Роден
1771 г.
Починал
18 януари 1852 г. (81 г.)

Биография редактиране

Антим по произход е грък, роден в 1771 година на Сифнос със светската фамилия Ладопулос (Λαδόπουλος). В 1786 година става монах в светата обител „Свети Илия“ на Сифнос. В 1796 година е ръкоположен за дякон и старейшина. В1797 година е изпратен да обикаля Мала Азия, за да събира милостиня за манастира. След това заминава за Цариград и оттам в Търново при вуйчо си Даниил Търновски (1802-1806).[1]

Заема катедрата на врачански епископ през май 1804 година след Софроний Врачански. Ръкополагането му е извършено от митрополит Даниил Търновски в съслужение с епископите Кирил Червенски и Неофит Преславски.[1] Отношенията му с паството му обаче са силно враждебни.[2] Населението отказва да плаща исканите от владиката данъци и се налага Патриаршията да изпрати писма до свещениците да се отнасят добре с владиката и да му дават каквото му се полага. Пристига и специален помирителен пратеник от Цариград. Заради неплащане на хазната на Патриаршията и на Търновската митрополия, на която е подчинена Врачанската епископия, Антим е отстранен от Враца[3] през юли 1813 година като ловчански епископ.[1]

През март 1827 година е избран за белградски митрополит. Той е в много добри отношения с Милош Обренович, когото коронясва за княз на Сърбия през декември 1830 година. В 1831 година, след предоставянето на автономия на Сръбската църква, той е помолен да остане белградски митрополит, но предпочита да се върне в родината си. Подава оставката си, която е приета на 17 август 1831 година. Той е последният гръцки митрополит в Белград. На 21 октомври 1831 година участва в ръкополагането на епископ Герасим Сапаски. В 1832 година се установява в Сифнос. Той подпомага финансово манастира „Свети Илия“, като ремонтира и издига много сгради за своя сметка. Първоначално живее във Фирогия, където е манастирът „Свети Илия“. По-късно се установява в Аполония. Умира на 18 януари 1852 година.[1]

Бележки редактиране

  1. а б в г д Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Βελιγραδίου κυρός Άνθιμος. (1771-1852) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 24 януари 2024 г. (на гръцки)
  2. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 90.
  3. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 91.
Софроний врачански епископ
(май 1804 – юли 1813)
Методий
Антим ловчански епископ
(юли 1813 – март 1827)
Дионисий
Кирил белградски митрополит
(март 1827 – 17 август 1831)
Мелетий