Антим Ризов
Антим е български духовник от ранното Българско възраждане, архимандрит, игумен на Зографския манастир.
| Антим Ризов | |
| български духовник | |
| Роден |
1797 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Учил в | Атински университет |
Биография редактиране
Ризов е роден в дойранското село Калково със светското име Атанас Ризов. Учи на гръцки език в родното си село. В 1818 година заминава за Света гора, където в 1822 година става монах в Зографския манастир под името Антим.[1] През 1824 година заминава за Русия. Тук в 1838 година завършва Кишиневската семинария. Поддържа връзки с българската емигрантска колония, сред която е и Захари Княжески, който му помага да изпраща книги в България.
След Русия Антим Ризов заминава за Атина, където в 1846 година завършва богословие в Атинския университет.[1] По време на следването си служи в църквата при руското посолство „Преображение Господне Коташка“ (1838 – 1846). Връща се в Зографския манастир и от 1850[2] или 1855[3] година до смъртта си в 1867 година е игумен там.[2][3] Към 1846 година открива в Зограф училище за млади монаси.[1] Сред получилите образование в него е сестреникът му Мелетий, по-сетнешен софийски митрополит.[4]
Ризов владее седем езика и оставя неиздадени преводи от гръцки, направени по поръчка на Бигорския манастир.[5][6][7] Предлагана му е катедрата по славянски езици в семинарията на остров Хиос, но той отказва. Поддържа преписка с Димитър Миладинов, когото подпомага с книги.[8] В писмо до Васил Априлов от 1847 година описва окаяното положение на българщината в Струмица[9] и пише:
| „ | Виждам Граматики и Истории Български и Венелинови книжки; слушам что на много места в България са открили български училища... Единим словом, виждам и слушам вся верния знамения и предвещания, что Бог Великий е начал и за нашият народ да промишлява... В Гръция аз бех до лани – до 1846 г. – где, като ся поучих неколко в гимназията и университетат, имах намерение да си ида в Отечеството ни, и да си ида с намерение не гръчки, но Български Българите как Българин по силе моей да уча, да не ся осуда как ленивийат раб...[1] | “ |
Ръководи изготвянето на опис на писмените паметници на библиотеката на Зографския манастир.[10]
Умира на 15/27 август 1867 година.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II. София, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, 2013. ISBN 978-954-09-0805-2. с. 77.
- ↑ а б Братя Миладинови. Преписка. София, Българска академия на науките, 1964. с. 75.
- ↑ а б Καδᾶς, Σ. Ν. Τὰ σημειώματα τῶν χειρογράφων τοῦ Ἁγίου Ὄρους, Μονὴ Ζωγράφου // Βυζαντινά 17. Θεσσαλονίκη, 1994. σ. 155. (на гръцки)
- ↑ Бобчев, Илия С. Македонските българи и българската народна просвета. София, Печатница „П. Глушков“, 1922. с. 6.
- ↑ Стоиловъ, А. П. Изъ живота и дейностьта на архимандритъ Антимъ Ризовъ // Училищенъ прѣгледъ XII (6). 1907. с. 539 — 549.
- ↑ Василиевъ, Асенъ. Трѣмъ на Българското възраждане. 1936. с. 20.
- ↑ Албум-алманах „Македония“. София, 1931. с. 64.
- ↑ Братя Миладинови – преписка. Издирил, коментирал и редактирал Никола Трайков. София, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, 1964. с. 74.
- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1986. с. 248-250.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 41.
| Иларион | → | зографски игумен (1855 – 27 август 1867) |
→ | Хрисант |