Древна Македония

(пренасочване от Антична Македония)
Тази статия е за историческата държава. За други значения вижте Македония.

Македония (на гръцки: Μακεδονία) е името на антично царство,[1] възникнало според сведенията на гръцките хронисти през 808 г. пр. Хр. и съществувало до 148 г. пр. Хр. или над 640 години.

Македония
Μακεδονία
808 – 148 г. пр. Хр.
      
Герб
Герб
Карта на Македония по времето на Филип II в 336 г. пр. Хр.
Карта на Македония по времето на Филип II в 336 г. пр. Хр.
Континент
СтолицаЕге (808 – 399 г. пр. Хр.),
Пела (399 – 167 г. пр. Хр.)
Официален език
Религия
Форма на управлениемонархия
базилевс (цар)
808 – 778 г. пр. Хр.Каран Македонски (пръв)
179 – 168 г. пр. Хр.Персей Македонски (последен)
ИсторияАнтичност
Валута
Днес част от Гърция
Македония в Общомедия

Ка̀ран (на гръцки: Κάρανος) е първият цар на Древна Македония през 808 – 777. Син е на Аристодамид, цар на Аргос.

Основното население са древните македонци.

Държавата обхваща най-общо територията на днешна Егейска Македония с главен град Пела. За кратък период от време укрепва при управлението на Филип II Македонски и за около 10 години се превръща в мощна световна империя, след като Александър Велики завладява част от познатия свят, с което слага началото на елинистическия период в историята на Югоизточна Европа и Изтока.

Последният владетел на Древна Македония е Персей Македонски, 179 – 168 г. пр. Хр.

След Битка при Пидна на 22 юни 168 г. пр. Хр. консулът Луций Емилий Павел Македоник разгромява Персей. Македония е завладяна и разделена на четири автономни области, плащащи данък на Рим.

Държавата престава да съществува през 148 г. пр. Хр.

Към V век пр. Хр. под Македония се разбират три обособени дяла, като части от областта, а именно Горна Македония, Долна Македония и Източна Македония, като последната включва завоюваните от древномакедонските царе през VI и V век пр. Хр. тракийски области Мигдония, Крестония и Бизалтия.