Антична колонизация

Античната колонизация е исторически феномен, протекъл в района на Средиземноморието и свързаните с него водни басейни, който съвпада като хронология с периода на античността.

Карта на финикийските и древногръцки колонии с прилежащите им територии към 550 г. пр.н.е., т.е. преди битката при Алалия и завладяването на Тартес от Картаген

Началото на античната колонизация не е точно определяемо, но като цяло се приема, че това е периодът на тъй наречената класическа древност, водеща началото си от първата олимпиада или основаването на Рим, респективно и огледално от основаването на Картаген. Някои автори датират началото на процеса с началото на първото хилядолетие преди Христа или във времето на Хирам (респ. Соломон), тъй като финикийците били пионери в това дело. Има изказани мнения, които намират наченки на явлението още около 1200-1100 г. пр.н.е., т.е. непосредствено след битката при Кадеш, която се явила мащабен военен сблъсък по време на разселението на тъй наречените морски народи из района на Средиземноморието.

ХарактеристикаРедактиране

Античната колонизация се характеризира първоначално с презморското разширение на таласократиите, които като градове-майки наречени метрополии основават свои диаспори, наречени колонии. От своя страна колониите също могат да бъдат метрополии на принципа на клонирането.

Античната колонизация се свързва и донякъде разглежда като цяло през призмата на тъй наречената велика гръцка колонизация, което предопределя хронологизирането, периодизирането и оттук и систематизирането ѝ по периодите в развитието на Древна Гърция - архаичен период, класически период, период на елинизма. След завладяването на Древна Гърция от Рим и обръщането на страната в Римска Гърция следват римската и късноантичната епоха в античната колонизация.

Антични селищаРедактиране

Най-значим е приносът на античната колонизация в областта на начина на устройство и изграждане на античните градове. Планировката им се съобразява първо и най-вече с местоположението и с функционалното им предназначение, като е детерминирано също и от съществувалите икономически, социално-политически и исторически условия за това. Античните селища биват неукрепени или укрепени. Класическата планировка се е извършвала по хиподамовата система (виж Хиподам).

Крепостите се състоят от стени, кули и порти и включват вътрешно пространство, разпределено от улици с посока изток-запад (декуманус) и север-юг (кардо), които оформят инсули.

Античните селища са застроени с жилищни и обществени сгради (гимназиони, театри, терми, хиподруми, храмове, стопански постройки и т.н.), като особено внимание се отделяло на интериорната архитектурна украса. Античните селища като правило били снабдени с водопроводна и канализационна мрежа (виж и хипокауст). Центърът на обществения живот се съсредоточавал в зависимост от това чие е селището или на агората при елините, или на форума при римляните, или около храма при финикийците, респективно евреите. Обичайно древногръцките общоградски народни събрания се събирали на пазара, римските – на форума, а финикийските – на/до градските порти.

Финикийска колонизацияРедактиране

Най-ранна и същевременно спорадична била финикийската колонизация, тъй като Финикия изпаднала изпърво под асирийска, а сетне и под ахеменидска власт. Това дало възможност на пунически Картаген да се въздигне в Западното Средиземноморие и да наложи властта си над магребското и южноиберийското крайбрежие, като след завладяването на Тартес, новият финикийски град обсебил и отвъдморската търговия зад Херкулесовите стълбове по западноафриканското крайбрежие и с Британските острови (виж Ханон Мореплавателя и Хамилкон).

Древногръцка колонизацияРедактиране

Древногръцката колонизация безспорно е най-значимото събитие предопределило цялото историческо развитие на Средиземноморието в античността. Извън Егея най-силно било присъствието на елините в Магна Греция и на Сицилия. Сблъсъкът на интереси между гърци и пуни предопределил избухването на сицилийските войни, които се водели основно за контрол над най-големия и централен средиземноморски остров и по принцип за господство в Западното Средиземноморие. На запад най-влиятелната древногръцка колония била Масалия, а на юг по северноафриканското крайбрежие - Кирена.

Римска колонизацияРедактиране

Римската колонизация изпърво била вътрешноиталийска и само сухопътна. След края на пуническите войни по силата на Lex Rubria била основана първата отвъдморска римска колония - Римски Картаген (през 122 г. пр.н.е.). Само в рамките на около век, Римската република завладяла всички крайбрежни древногръцки и финикийско-пунически владения, превръщайки Средиземно море във вътрешен басейн за империума - Римската империя, което събитие ведно с раждането Христа бележи началото на новата (нашата) ера. Предходно, както писал Аристофан:

гърците се разселили около Средиземно море, като жаби около блато

.

ИзточнициРедактиране

Вижте същоРедактиране