Антоан-Филип Орлеански

френски благородник, граф на Монпансие, принц по кръв от Дом Орлеан, по-малък брат на френския крал Луи-Филип

Луи-Антоан-Филип Орлеански, херцог на Монпансие (на френски: Louis Antoine Philippe d'Orléans, duc de Montpensier; * 3 юли 1775, Париж, Кралство Франция, † 18 май 1807, Солт Хил, Англия) е френски благородник, граф на Монпансие, принц по кръв от Дом Орлеан, по-малък брат на френския крал Луи-Филип.

Антоан-Филип Орлеански
Antoine d'Orléans
херцог на Монпансие
Antoine d'Orléans (1775-1806).jpg
Херцог Дьо Монпансие във военна униформа, Версай
Роден
Починал
18 май 1807 г. (31 г.)
ПогребанУестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания
Семейство
РодОрлеански дом
БащаЛуи-Филип II Орлеански
МайкаЛуиза-Мари-Аделаид дьо Бурбон
Братя/сестриЛуи-Филип
Луи-Шарл Орлеански
Аделаид Орлеанска
Антоан-Филип Орлеански в Общомедия

ПроизходРедактиране

Той е син на херцога на Шартър и след това орлеански херцог Луи-Филип (* 13 април 1747, † 6 ноември 1793), който по време на Френската революция става по-известен като Филип Егалите, и на съпругата му принцеса Луиза-Мария-Аделаида дьо Бурбон (* 13 март 1753, † 23 юни 1821).

БиографияРедактиране

Луи-Антоан е роден в Пале Роял, Париж на 3 юли 1775 г. и е благословен същия ден от Жан-Батист Талон, капелан на херцога на Орлеан, в присъствието на Жан-Жак Пупарт, енорийски свещеник на църквата „Сент Юсташ“ в Париж и изповедник на краля[1]. На 12 май 1788 г. Антоан-Филип Орлеански е кръстен в същия ден като по-големия си брат Луи-Филип, херцог на Валоа (тогава на Шартър, след това херцог на Орлеан (1793) и бъдещ крал на Франция), в Кралския параклис на Версайския дворец от епископа на Мец Луи-Жозеф дьо Монморанси-Лавал, придворен капелан. Негов кръстник е крал Луи XVI, а кръстница – кралица Мария-Антоанета[2].

Той е отгледан с брат си, към когото го свързва дълбока привързаност. Те са разделени само по време на Големия терор и последвалите събития между 1793 и 1797 г.

След революцията Антоан-Филип не емигрира в чужбина, а остава във Франция, където семейството му се ползва с доверието на новата власт заради активното революционно поведение на орлеанския херцог. През 1791 г., на 16-годишна възраст, той е назначен за втори лейтенант в полка на брат си Луи-Филип, тогавашен херцог на Шартър, под името Генерал Егалите, като адютант. Номиниран е за генерален адютант преди битката при Жемап, в която участва с брат си.

В Париж, по време на процеса срещу Луи XVI, той се опитва безуспешно да убеди баща си – един от съдиите в трибунала да не гласува за смъртта на краля. Тогава генерал-адютант в Армията на Вар, той е арестуван по заповед на якобинцитеедновременно с всички Бурбони през април 1793 г. Затворен е във Форт „Сен Жан“ в Марсилия. Там той се разболява от туберкулоза (причина за смъртта му през 1807 г.). Баща му, майка му и по-малкият му брат също са арестувани. На 6 ноември баща му е гилотиниран.

 
Част от писмо на Антоан-Филип

Отървал се като по чудо от гилотината по време на Голямата чистка, Антоан-Филип е освободен от затвора след падането на Робеспиер чрез затъпничеството на любовника на майка си Жак-Мари Рузе, член на Съвета на 500-те. На 30 август 1796 г. с декрет на Директорията той и брат му Луи-Шарл, граф на Божоле, са експулсирани в САЩ, където френското шарже д'афер отпуска на Антоан-Филип годишна пенсия от 15 000 франка. Той се качва на кораба на 5 ноември 1796 г. Тогава е заченат неговият извънбрачен син Жан-Антоан-Филип Дантан, който ще стане нотариус на Дом Орлеан (в това си качество той ще отговаря за изготвянето на акта за дарение на личното имущество на Луи-Филип на неговите деца точно преди възкачването му на престола през 1830 г.).

Във Филаделфия през февруари 1797 г. Антоан-Филип се събира с брат си Луи-Филип. Две години братята обикалят из Нова Англия, в района на Големите езера и Мисисипи.

През 1800 г. те се завръщат в Европа и се установяват в Англия, близо до Лондон – в Туикенам (Highshot House, Crown Road – сграда, разрушена през 1927 г.).

През 1807 г. белодробната туберкулоза, от която се е заразил в затвора, подобно на брат си, се влошава. Луи-Филип решава да заведе брат си в Девън, за да подиша свеж въздух. По пътя те спират в Солт Хил, където 31-годишният Антоан-Филип получава респираторна криза и умира на 18 май, стискайски ръката на брат си. Опелото на Антоан-Филип е извършено по католически обред в католическата катедрала на „Кингс стрийт“ в Лондон. Със съдействието на Шарл X и херцога на Кент Луи-Филип получава разрешение да погребе брат си в Уестминстърското абатство.

Брак и потомствоРедактиране

Антоан-Филип е неженен. Има един извънбрачен син:

  • Жан-Антоан-Филип Дантан (* 1797, † 1858).

Изобразителна дейностРедактиране

 
Портрети на херцога на Орлеан и херцога на Монпансие през 1805 г.

Ученик на художника Мирис, Антоан-Филип Орлеански се посвещава на живописта и литографията под ръководството на Филип Андре. Писмо от Анри Бушо ни казва, че той е научил литографията през 1800 г. от Алоис Зенефелдер (изобретател на процеса). Той оставя няколко литографски инкунабули от 1805 и 1806 г., които се съхраняват в Cabinet des Estampes на Националната библиотека на Франция. Сред тях е неговият автопортрет с лице към брат си, херцога на Орлеан – бъдещият Луи-Филип. Негови са и Портрет на Саймъндс, просяк от Кингстън на Темза – картина от 1804 г., съхранявана днес в Музей „Конде“ в Шантийи, Въображаем пейзаж – картина от 1805 г. (отново в Музей „Конде“). Крал Луи-Филип пази пет други негови картини в личната си колекция.

ИзточнициРедактиране

  • Relation de la captivité de S. A. S. Mgr le duc de Montpensier, pendant les années 1793, 1794, 1795 et 1796, écrite par lui-même, Twickenham, Imprimerie de G. White, 1816 (онлайн [архив] на Gallica)
  • Mémoires de S. A. S. Louis-Antoine-Philippe d'Orléans, duc de Montpensier, Paris, Baudouin frères, 1824 (онлайн [архив] на Gallica).

БележкиРедактиране

  1. Les registres paroissiaux de Paris ayant disparu en 1871 pendant les incendies de la Commune de Paris, cette indication se trouve dans l'acte de baptême du 12 mai 1788, Registre des baptêmes (1788) de la paroisse Notre-Dame de Versailles, Archives départementales des Yvelines.
  2. Registre des baptêmes (1788) de la paroisse Notre-Dame de Versailles, Archives départementales des Yvelines.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Antoine d'Orléans (1775-1807)“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​