Антонина Макаровна Макарова (на руски: Антони́на Мака́ровна Мака́рова), по мъж Ги́нзбург е съветски военнопрестъпник, палач от Логотска област, разстреляла по неофициални данни около 1500 цивилни и партизани, докато е на служба при немските окупационни части. По време на Втората световна война е известна с прякора Тонка-картечарката.

Антонина Макаровна Макарова
Макарова, Антонина Макаровна
съветски военнопрестъпник
Родена
Антонина Макаровна Панфилова
1 март 1920 г.(1920-03-01)
Малая Волковка, Съчьовски уезд, Смоленска губерния, РСФСР
Починала
11 август 1979 г. (на 59 г.)

Много неща от нейната биография остават неизвестни. През 1941 г. когато започва Великата отечествена война, тя се записва доброволка. Работи като санитарка[1] в Червената армия. През същата година е една от малкото, които остават живи при Вяземската фронтова отбранителна операция, бяга от плен и няколко месеца се крие в гората. По това време решава да се свърже с немците и да премине на тяхна страна.

Постъпва доброволно на служба в Помощната полиция в автономната Локотска област (наречена още Локотска република), подкрепяща нацистите по време на войната. Изпълнява смъртни наказания, екзекутирайки около 1500 души. Смъртните присъди изпълнява с картечница „Максим“, модел 1910 г., която ѝ е дадена от полицията по нейна молба.

В края на войната намира фалшиво удостоверение за медицинска сестра и започва работа в болница, по-късно се омъжва за ветерана от Втората световна война В. С. Гинзбург, взимайки фамилията му. Дълго време КГБ не може да я открие, най-вече поради факта че по рождение фамилията ѝ би трябвало да е Парфьонова или Панфилова, но по погрешка е записана Макарова.

Арестувана е чак през лятото на 1979 г., осъдена е като военнопрестъпница и е разстреляна на 11 август същата година.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране