Вижте пояснителната страница за други личности с името Конте.

Антонио Конте (на италиански: Antonio Conte) е италиански футболист, полузащитник и треньор. Играч (1994 – 2000) и треньор (2014 – 2016) на националния отбор на Италия.

Антонио Конте
Конте през 2015 г.
Лична информация
Роден31 юли 1969 г. (54 г.)
Ръст1. 78 m
Постатакуващ полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1985 – 1991
1991 – 2004
Общо:
Лече
Ювентус
81
296
377
(1)
(29)
(30)
Национален отбор
1994 – 2000 Италия20(2)
Треньор
2005 – 2006
2006
2007
2007 – 2009
2009 – 2010
2010 – 2011
2011 – 2014
2014 – 2016
2016 – 2018
2019 – 2021
2021 – 2023
Сиена (помощник)
Арецо
Арецо
Бари
Аталанта
Сиена
Ювентус
Италия
Челси
Интер
Тотнъм
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Антонио Конте в Общомедия

Футболист редактиране

Играл е само в 2 италиански футболни отбора. Започва професионалната си кариера през 1985 г. в Лече (89 мача, 1 гол). През 1991 г. преминава в Ювентус. Тук до 2004 г. изиграва 296 мача с 28 гола. В националния отбор на своята страна дебютира през 1994 г. До 2000 г. изиграва 20 мача с отбелязани 2 гола. Носител на сребърен медал от Световното първенство през 1994 г. Носител на сребърен медал от европейското първенство през 2000 г.

Треньор редактиране

Арецо редактиране

След като се пенсионира, Конте става помощник-мениджър на Луиджи Де Канио в Сиена през сезон 2005/06. През юни 2006 година, той подписва с втородивизионния АК Арецо, но поради слаби резултати бива уволнен през октомври. През 2007 година отново застава начело на АК Арецо, като записва 5 поредни победи. Това, обаче не е достатъчно за оцеляване и отбора изпада в по-долна дивизия.

Бари редактиране

В края на 2007 година подписва с отбора на Бари. Там той се справя много добре като успява да спаси отбора от изпадане. Още следващия сезон успява и да спечели Серия Б и да класира отбора в Серия А.

Аталанта редактиране

През 2009 г. поема отбора на Аталанта. Там обаче не се задържа дълго, тъй като възниква неразбирателство меджу него и феновете на отбора.

Сиена редактиране

През 2010 година е представен като нов старши треньор на Сиена. Основната му цел там е да класира отбора в Серия А, което той прави.

Ювентус редактиране

През 2011 година Конте се връща в Ювентус като треньор. Неговата задача там е да направи отбора шампион в Серия А в сезон 2011/12 и в крайна сметка успява, като отборът не допуска нито една загуба през сезона. Същата година печели и Суперкупата на Италия. На 27 януари 2013 г. Конте е обявен за треньор за 2012 г. от Асоциацията на професионалните футболисти в Италия. В дебютния си сезон в Шампионска лига 2012/13, Конте извежда отбора до четвъртфиналната фаза. В груповата фаза Ювентус успява да победи действащия шампион Челси, а в последния кръг, на практика и го изхвърля от турнира като е победен отбора на Шахтьор Донецк. На осминафинала Ювентус срещат отбора на Селтик и го отстраняват с две победи с общ резултат 5:0. На четвъртфинала Ювентус е отстранен от Байерн Мюнхен. В същия сезон в Серия А, Конте печели титлата за втори пореден път. В следващия сезон извежда отбора до трета поредна титла в Италия и до полуфинал в Лига Европа. Същия сезон са подобрени два рекорда в Серия А. Първият е за най-много спечелени мачове в един сезон (33), а вторият за най-много спечелени точки в един сезон (102). Вторият е и европейски рекорд в първенствата от топ 5.[1] На 15 юли 2014 г. Конте подава оставка.[2]

Италия редактиране

През август 2014 г. Конте става треньор на Италия.[3] Записва победа при дебюта си начело на националния отбор в контрола срещу Нидерландия, спечелена с 2:0.[4]

Челси редактиране

На 4 април 2016 г. е обявено, че Конте ще поеме английския Челси през лятото на същата година след края на Евро 2016.[5] Още в дебютния си сезон печели титлата в Англия.[6]

Конте е изпратен на трибуните за първи път в кариерата си в Челси по време на първото полувреме на домакинския мач срещу Суонзи Сити на 29 ноември 2017 г. Той спори с четвъртия съдия Лий Мейсън относно решението на рефера Нийл Суорбрик да отсъди аут, а не корнер за Челси, след което реферът го гони. Конте се извинява след това, но въпреки това е обвинен в лошо поведение от ФА.[7]

На 19 май 2018 г. Конте извежда Челси до победа с 1:0 над Манчестър Юнайтед във финала за ФА Къп 2018.[8] Челси завършва на пето място в лигата в края на сезона, като пропуска да се класира за Шампионската лига. Конте е уволнен от Челси на 13 юли 2018 г. и е заменен от Маурицио Сари.[9] През този период се твърди, че клубът е загубил £26,6 милиона при изплащане на обезщетението на Конте, неговия екип и съдебни такси, според сметките на Челси.[10]

Интер редактиране

На 31 май 2019 г. Конте е назначен за старши треньор на клуба от Серия А Интер Милано.[11] На 26 август 2019 г. Интер печели първия си мач от калчото с 4:0 срещу Лече.[12] Интер завършва сезона втори след Ювентус в надпреварата за титлата в Серия А.[13] Интер също стига до финала на Лига Европа, но претърпява загуба с 2:3 от ФК Севиля в Кьолн на 21 август 2020 г.[14]

След равенството на Аталанта срещу Сасуоло на 2 май 2021 г. Интер е потвърден като шампион за първи път от 11 години, слагайки край на серията от девет поредни титли на Ювентус.[15] Въпреки постигането на слава в Серия А, на 26 май 2021 г. Интер обявява, че Конте е напуснал клуба по взаимно съгласие. Съобщава се, че напускането му се дължи на разногласия с борда на клуба относно летните трансфери за следващия сезон.[16][17]

Тотнъм редактиране

Конте е назначен за старши треньор на Тотнъм Хотспър на 2 ноември 2021 г. след уволнението на Нуно Ешпирито Санто предишния ден. Той подписва 18-месечен договор с опция за още една година.[18][19] Първият му мач начело на Тотнъм е победа с 3:2 срещу нидерландския СБВ Витесе.[20] Първият му мач във Висшата лига е равенство 0:0 като гост срещу Евертън на 7 ноември 2021 г.[21] На 1 януари 2022 г., след късна победа срещу Уотфорд, Конте става първият мениджър на Тотнъм, останал непобеден в първите си осем мача в лигата.[22]

Конте класира Тотнъм за Шампионската лига за първи път от 2019/20 г., след като печели с 5:0 като гост срещу Норич Сити и завърши четвърти през сезон 2021/22 на Висшата лига.[23] През февруари 2023 г. Конте претърпява операция и управленските отговорности са временно предадени на асистента Кристиан Стелини, който успява да спечели заслужена победа с 1:0 срещу Манчестър Сити.[24][25] Конте се завръща в клуба за следващите мачове, поражение с 1:4 от Лестър Сити и поражение с 0:1 от Милан.[26][27] След преглед на 16 февруари е обявено, че Конте ще се върне в Италия, за да продължи възстановяването си, като Стелини отново поема задълженията му.[28]

На 18 март 2023 г. Конте дава пресконференция след равенството 3:3 при гостуването на последния в лигата Саутхемптън, след като Тотнъм допуска загуба с 1:3. Конте казва, че вижда „егоистични играчи“, които „не влагат сърцето си [в това]“, и възнамерявайки да обясни текущата ситуация на клуба[29], той заявява: „Историята на Тотнъм е следната. Двадесет години тук е собственикът и те никога не са спечелили нещо, но защо? Вината е само на клуба или и на всеки мениджър, който остава тук?"][30][31] На 26 март 2023 г. след отпадания в Шампионската лига, както и във ФА Къп, Тотнъм обявява, че Конте е напуснал клуба по взаимно съгласие.[32] По времето на неговото напускане Тотнъм е четвърти във Висшата лига, на две точки пред Нюкасъл Юнайтед, който има два мача по-малко.[33]

Скандал редактиране

През 2012 година Конте е обвинен в укриване на престъпление, докато е бил старши треньор в АК Сиена. В крайна сметка бива наказан за 10 месеца да не води отбора на Ювентус по време на мач. Впоследствие наказанието му е намалено на 4 месеца. На 9.12.2012 г. се завръща на пейката в мач срещу отбора на Палермо, в който бианконерите печелят с 0:1.

Успехи редактиране

Футболист редактиране

    Ювентус

  Италия

Треньор редактиране

    Бари

    Ювентус

    Интер

    Челси

Индивидуални редактиране

Източници редактиране

  1. www.sportal.bg.
  2. Winner.bg Архив на оригинала от 2014-08-15 в Wayback Machine.
  3. Конте е треньор на Италия
  4. Успешен дебют за Конте Архив на оригинала от 2016-08-18 в Wayback Machine.
  5. Официално: Антонио Конте е новият мениджър на Челси Архив на оригинала от 2016-04-07 в Wayback Machine.
  6. Sportal.bg
  7. Chelsea coach Antonio Conte charged with misconduct by FA after being sent to the stands vs Swansea // Evening Standard. Архивиран от оригинала на 1 December 2017. Посетен на 30 November 2017.
  8. Eden Hazard penalty settles FA Cup final as Chelsea edge past Man Utd // The Daily Telegraph. 19 May 2018. Архивиран от оригинала на 11 January 2022. Посетен на 19 May 2018.
  9. Antonio Conte: Chelsea sack Italian after two years in charge // BBC Sport. 13 July 2018. Архивиран от оригинала на 18 August 2020. Посетен на 13 July 2018.
  10. Antonio Conte sacking cost Chelsea £26.6m, accounts show // Sky Sports. Архивиран от оригинала на 7 January 2020. Посетен на 7 January 2019.
  11. OFFICIAL: Inter appoint Conte // Football Italia, 31 May 2019. Архивиран от оригинала на 9 June 2019. Посетен на 31 May 2019.
  12. Inter vs Lecce // BBC, 26 August 2019. Архивиран от оригинала на 27 August 2019. Посетен на 28 August 2019.
  13. Marotta rivendica i meriti del club: "L'Inter ha creato un modello" // msn.com, 2 August 2020. Архивиран от оригинала на 19 March 2023. Посетен на 9 August 2020.
  14. Sevilla 3-2 Inter: Sevilla win the Europa League! // UEFA.com, 21 August 2020. Архивиран от оригинала на 23 August 2020. Посетен на 1 September 2020.
  15. Inter Milan: Italian giants win first Serie A for 11 years // BBC Sport, 2 May 2021. Архивиран от оригинала на 3 August 2021. Посетен на 2 May 2021.
  16. Official Statement from FC Internazionale Milano // Inter Milan, 26 May 2021. Архивиран от оригинала на 12 March 2022. Посетен на 26 May 2021.
  17. Romano, Fabrizio. Antonio Conte leaves Inter over plan to sell €80m of players this summer // 26 May 2021. Архивиран от оригинала на 7 July 2021. Посетен на 2 November 2021.
  18. Antonio Conte appointed new Head Coach // Архивиран от оригинала на 9 November 2021. Посетен на 2 November 2021.
  19. Antonio Conte: Tottenham appoint former Chelsea boss as new manager // BBC Sport. 2 November 2021. Архивиран от оригинала на 31 May 2022. Посетен на 2 November 2021.
  20. Spurs 3-2 Vitesse // BBC Sport. 4 November 2021. Архивиран от оригинала на 6 December 2021. Посетен на 6 December 2021.
  21. Everton 0-0 Spurs // BBC Sport. 7 November 2021. Архивиран от оригинала на 29 November 2021. Посетен на 6 December 2021.
  22. Watford 0-1 Tottenham // 1 January 2022. Архивиран от оригинала на 2 January 2022. Посетен на 2 January 2022.
  23. Premier League Golden Boot 2022: Son Heung-min and Mohamed Salah share top scorer award // The Independent. 22 May 2022. Архивиран от оригинала на 21 September 2022. Посетен на 22 May 2022.
  24. Media, P. A. Tottenham manager Antonio Conte has surgery to remove gallbladder // The Guardian. 2023-02-01. Архивиран от оригинала на 6 February 2023. Посетен на 2023-02-06.
  25. Thomas-Humphreys, Harry. Why Antonio Conte isn't on the bench for Tottenham against Manchester City // 2023-02-05. Архивиран от оригинала на 6 February 2023. Посетен на 2023-02-06.
  26. Leicester come back to blow away sloppy Spurs // BBC Sport. Архивиран от оригинала на 11 February 2023. Посетен на 2023-02-11.
  27. Glendenning, Barry. Milan 1-0 Tottenham: Champions League last-16 first leg – as it happened // the Guardian. 2023-02-14. Архивиран от оригинала на 16 February 2023. Посетен на 2023-02-16.
  28. Conte won’t return to work until 'entire recovery' // BBC Sport. Архивиран от оригинала на 16 February 2023. Посетен на 2023-02-16.
  29. Pitt-Brooke, Jack. How Conte's Tottenham turned 'toxic': The tension he brought proved too much // Посетен на 2023-03-27.
  30. Conte press conference: My players were selfish // Посетен на 2023-03-26.
  31. Conte's furious media conference after Spurs draw // BBC Sport. Посетен на 2023-03-26.
  32. Club announcement – Antonio departs // Посетен на 2023-03-26.
  33. Hytner, David. Antonio Conte departs Tottenham after breakdown in relations with club // 26 March 2023. Посетен на 27 March 2023.

Външни препратки редактиране