Антоново (община)
Община Антоново е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Търговище.
Антоново (община) |
|||
---|---|---|---|
![]() |
|||
|
|||
Общи данни | |||
Област | Област Търговище | ||
Площ | 478.77 km² | ||
Население | 5 861 души | ||
Адм. център | Антоново | ||
Брой селища | 57 | ||
Сайт | www.antonovo.bg | ||
Управление | |||
Кмет |
Хайредин Мехмедов (ДПС) |
||
Общ. съвет |
13 съветници ДПС (8) ГЕРБ (3) БСП (2) |
||
![]() |
ГеографияРедактиране
Географско положение, граници, големинаРедактиране
Общината е разположена в югозападната част на област Търговище. С площта си от 478,775 km2 заема 3-то място сред 5-те общините на областта, което съставлява 17,67% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Попово;
- на североизток – община Търговище;
- на изток – община Омуртаг;
- на югоизток – община Котел, област Сливен;
- на юг – община Сливен, област Сливен и община Елена, област Велико Търново;
- на запад – община Златарица и община Стражица, област Велико Търново.
Природни ресурсиРедактиране
РелефРедактиране
Релефът на общината е хълмист и ниско планински. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източния Предбалкан.
В северните и северозападни части на община Антоново се простират източните разклонения на Антоновските височини, разположени между долината на Голяма река на север и изток, долината на река Карадере на юг и границата с община Стражица на запад. На около 400 m северно от село Девино се издига най-високата им точка – връх Лягулите 531,7 m.
Районът източно от долината на Голяма река и северно от язовир „Ястребино“ се заема от западните части на платото Кедикбалкан. На 1 km северно от село Любичево се намира най-високата му точка от 488,3 m на територията на общината.
Южно от Антоновските височини и платото Кедикбалкан е разположена хълмистата историко-географска област Сланник. В най-западната ѝ част, на около 2 km западно от село Стара речка, на границата с община Златарица, в коритото на Стара река се намира най-ниската точка на общината – 125 m н.в.
В крайните югозападни части на общината попадат най-източните разклонения на Еленските височини. В тях, на границата с община Елена, югозападно от заличеното село Саровци се намира най-високата точка на община Антоново – 832,1 m.
Районите разположени южно от областта Сланник се заемат от северозападните ридове на ниската Лиса планина (част от Източния Предбалкан). На 2 km североизточно от село Манушевци, на границата с община Котел се намира най-високата им точка в пределите на община Антоново – 810,6 m.
ВодиРедактиране
Цялата територия на община Антоново попада във водосборния басейн на Стара река (десен приток на Янтра), която протича през нея в югозападната ѝ част в дълбока проломна долина със средното си течение. В този си участък долината на реката е граница между Еленските височини на запад и Лиса планина на изток. През територията на общината протичат изцяло или частично два по-големи десни притока на Стара река:
- – Карадере (27 km). Реката извира на 1 km северозападно от с. Вельово. Тече на северозапад, а северно от село Орач завива на запад и преминава през историко-географската област Сланник в дълбока, на места каньоновидна долина. Влива се отдясно в Стара река, на 135 m н.в., на 1,3 km северозападно от село Стара речка. Последните 2,5 km служат за граница между Търговишка и Великотърновска области. Площта на водосборния ѝ басейн е 124 km2, което представлява 5,0% от водосборния басейн на река Стара река.
- – Голяма река (най-големият приток на Стара река). Тя води началото си от Лиса планина в община Омуртаг. До вливането си в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“ тече на север, а 2 km преди навлизането си в язовира – на запад също в община Омуртаг. След изтичането си от язовира продължава в северна посока, в близост до село Разделци завива на запад и служи за граница на община Антоново с община Попово. Северозападно от село Долна Златица напуска пределите на община Антоново. В целия този описан участък тече в дълбока, силно залесена, каньоновидна долина. Неин основен приток е река Казълдере (22 km, ляв). Тя извира под името Черна река на 745 m н.в. от Лиса планина, южно от село Глашатай. Тече в източна посока в дълбока долина със стръмни десни и полегати леви склонове. Югоизточно от село Илийно, община Омуртаг завива на север, преминава през язовир „Царевци“, пресича шосето София – Варна и заедно с Голяма река се влива в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“, на 340 m н.в. Площта на водосборния ѝ басейн е 63 km2, което представлява 7,3% от водосборния басейн на Голяма река.
НаселениеРедактиране
Етнически състав (2011)Редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 6262 | 100,00 |
Българи | 1660 | 26,51 |
Турци | 2975 | 47,51 |
Цигани | 1212 | 19,35 |
Други | 7 | 0,11 |
Не се самоопределят | 84 | 1,34 |
Неотговорили | 324 | 5,17 |
Движение на населението (1934 – 2011)Редактиране
Община Антоново | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | ||
Население | 25 369 | 25 984 | 19 211 | 14 715 | 12 107 | 10 038 | 8697 | 7593 | 6262 | ||
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени местаРедактиране
Общината има 59 населени места с общо население от 6262 жители (към 1 февруари 2011).[2]
Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Антоново | 1582 | 25,076 | Яйла кьой, Поляне | Моравица | 192 | 11,574 | Демирджилери |
Банковец | 11 | 4,107 | Хамза кьой | Моравка | 210 | 11,974 | Кара дърлъ |
Богомолско | 22 | 8,473 | Софу юрт | Орач | 90 | 6,165 | Албалари |
Букак | 11 | 8,267 | Хаджи кьой | Пиринец | 14 | 6,522 | Ходжа махле |
Великовци | 69 | 13,601 | Вели кьой | Поройно | 23 | 6,511 | Караселер |
Вельово | 77 | 6,528 | Куру Вели кьой | Присойна | 7 | 4,844 | Калайджилари |
Глашатай | 29 | 6,515 | Делял кьой | Пчелно | 15 | 9,863 | Куванджилар |
Голямо Доляне | 5 | – | Дере кьой, в з-щето на с. Свирчово | Равно село | 46 | 11,890 | Дура боглу |
Горна Златица | 19 | 9,012 | Горно Мастънлари | Разделци | 254 | 11,310 | Балабанлари |
Греевци | 24 | – | Урум бей, в з-щето на с. Свирчово | Свирчово | 21 | 15,269 | Чалджи кьой |
Девино | 24 | 9,473 | Къзлар кьой | Свободица | 29 | 1,624 | Хасъ кьой |
Длъжка поляна | 66 | 9,700 | Узунджа алан | Семерци | 210 | 9,082 | Семерлер |
Добротица | 247 | 10,255 | Доброджелари | Слънчовец | 2 | – | Исаклари, в з-щето на с. Великовци |
Долна Златица | 13 | 12,352 | Долно Мастънлари | Стара речка | 15 | 5,319 | Алван кьой |
Дъбравица | 7 | 31,238 | Текеджилери | Старчище | 105 | 7,803 | Пирелери |
Изворово | 409 | 13,520 | Кешкекчилери, Извор | Стеврек | 428 | 38,057 | |
Калнище | 1 | – | Чамурлу кьой, в з-щето на с. Крушолак | Стойново | 24 | 3,623 | Дуран кьой, Стойновци |
Капище | 88 | 6,167 | Тюлбе | Стройновци | 11 | – | Кеманлари, в з-щето на с. Равно село |
Китино | 84 | 11,471 | Ходжа кьой | Таймище | 187 | 7,143 | Тюлбе каралар |
Коноп | 132 | 5,252 | Кулфалар | Тиховец | 2 | 1,713 | |
Крайполе | – | 5,838 | Кулазлари | Трескавец | 585 | 10,479 | Касъргалар |
Крушолак | 34 | 9,578 | Бенли кьой | Халваджийско | 11 | 3,756 | Халвазжилари |
Къпинец | 1 | 6,648 | Кадър кьой | Чеканци | 61 | – | Дуранлари, в з-щето на с. Стеврек |
Кьосевци | 100 | 8,431 | Кьосе кьой | Черна вода | 74 | 10,877 | Гюндюзлери |
Любичево | 300 | 19,321 | Ашиклар | Черни бряг | 115 | 16,094 | Джумалъ кьой |
Малка Черковна | 3 | 6,762 | Чикръкчилари | Шишковица | 32 | 6,352 | Тюркеше |
Малоградец | 56 | 10,279 | Палазлари | Язовец | 9 | 3,683 | Кокарджа |
Манушевци | 1 | – | Чанаджик, в з-щето на с. Черна вода | Яребично | 2 | 7,868 | Чели кьой, Яребична |
Мечово | 3 | 2,142 | Айдън кьой | Ястребино | 44 | 13,582 | Дуванлар |
Милино | 26 | 5,792 | Керемедин | ОБЩО | 6262 | 478,775 | 7 населени места са без землища |
Административно-териториални промениРедактиране
- през 1886 г. – заличено е с. Юсеинлери (Юсеинлер) без административен акт поради изселване;
- през 1887 г. – заличени са с. Базаурт, м. Горни Чобан кьой (Чобан кьой) и с. Къшла кьой без административен акт поради изселване;
- – заличени са махалите Куру махле и Орта махле и са присъединени като квартали на с. Балабанлари без административен акт;
- през 1892 г. – заличено е с. Айдън махле и е присъединено като квартал на с. Куру Вели кьой без административен акт;
- – заличени са с. Иолджи кьой (Юлджу кьой) и Семет кьой и са присъединени като квартали на с. Джумалъ кьой без административен акт;
- през 1902 г. – заличена е м. Семис кьой без административен акт поради изселване;
- – заличена е м. Юренджи без административен акт поради изселване;
- през 1908 г. – заличено е с. Тестеджи кьой (Чешнеджи, Чешнеджи кьой) и е присъединено като квартал на с. Джумалъ кьой без административен акт;
- Указ № 192/обн. 21 април 1923 г. – преименува с. Кешкекчилери на с. Извор;
- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Хоранлари на с. Божица;
- – преименува м. Каваджик на м. Виданово;
- – преименува м. Османлар на м. Висино;
- – преименува м. Муссаллар на м. Височка;
- – преименува м. Сефер махле на м. Возарци;
- – преименува с. Горно Мастънлари на с. Горна Златица;
- – преименува м. Урум бей (Уруш Боохчу, Румбоолу) на м. Греевци;
- – преименува м. Гювенлии (Гювемлии) на м. Гълъбинка;
- – преименува м. Ики евелер на м. Две къщи;
- – преименува с. Къзлар кьой (Казлар кьой) на с. Девино;
- – преименува с. Доброджелари на с. Добротица;
- – преименува с. Долно Мастънлари на с. Долна Златица;
- – преименува м. Текеджилери на м. Дъбравица;
- – преименува с. Ходжа кьой на с. Китино;
- – преименува м. Софулар на м. Ковил;
- – преименува м. Бенли кьой на м. Крушолак;
- – преименува с. Кьосе кьой на с. Кьосевци;
- – преименува с. Ашиклар на с. Любичево;
- – преименува м. Ени махле на м. Любка;
- – преименува м. Макаклари на м. Макак;
- – преименува с. Чикръкчилари на с. Малка Черковна;
- – преименува с. Палазлари на с. Малоградец;
- – преименува с. Айдън кьой на с. Мечово;
- – преименува с. Демирджилери на с. Моравица;
- – преименува с. Кара дърлъ на с. Моравка;
- – преименува с. Албалари на с. Орач;
- – преименува м. Юте махле на м. Отсрещна;
- – преименува м. Кюлюджа на м. Пепелка;
- – преименува с. Ходжа махле на с. Пиринец;
- – преименува с. Яйла кьой на с. Поляне;
- – преименува с. Караселер на с. Поройно;
- – преименува с. Калайджилари на с. Присойна;
- – преименува м. Хаджи ахматлари на м. Пчеларци;
- – преименува с. Куванджилар на с. Пчелно;
- – преименува с. Балабанлари на с. Разделци;
- – преименува м. Чалджи кьой на м. Свирчово;
- – преименува с. Семерлер (Семерлери) на с. Семерци;
- – преименува м. Кая бунар на м. Скални кладенец;
- – преименува с. Исаклари на с. Слънчовец;
- – преименува м. Софулари (Софулар) на м. Собина;
- – преименува м. Дуран кьой на м. Стойново;
- – преименува м. Халваджилари на м. Халваджийско;
- – преименува м. Дуранлари на м. Чеканци;
- – преименува с. Джумалъ кьой на с. Черни бряг;
- – преименува с. Тюркеше (Тюркюше) на с. Шишковица;
- – преименува с. Кокарджа на с. Язовец;
- – преименува с. Чели кьой на с. Яребична;
- – преименува с. Дуванлар на с. Ястребино;
- МЗ № 3072/обн. 11 септември 1934 г. – преименува с. Узунджа алан на с. Длъжка поляна;
- МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува м. Хамза кьой на м. Банковец;
- – преименува с. Софу юрт на с. Богомолско;
- – преименува с. Хаджи кьой на с. Букак;
- – преименува м. Вели кьой на м. Великовци;
- – преименува с. Куру Вели кьой на с. Вельово;
- – преименува м. Делял кьой на м. Глашатай;
- – преименува м. Дере кьой на м. Голямо Доляне;
- – преименува м. Пахчелари на м. Градинка;
- – преименува м. Ахмедоолу на м. Долнени;
- – преименува м. Халил ходжа махле (Хаджи махле) на м. Драговци;
- – преименува с. Дюлгер махле на с. Зидари;
- – преименува м. Чамурлу кьой на м. Калнище;
- – преименува с. Тюлбе на с. Капище;
- – преименува с. Кулфалар на с. Коноп;
- – преименува с. Кулазлари на с. Крайполе;
- – преименува м. Къна кьой на м. Кънино;
- – преименува с. Кадър кьой на с. Къпинец;
- – преименува м. Дере кьой ІІ на м. Малко Доляне;
- – преименува м. Чинаджик на м. Манушевци;
- – преименува с. Керемедин на с. Милино;
- – преименува м. Карши махле на м. Насрещна;
- – преименува м. Дура боглу на м. Равно село;
- – преименува м. Хасъ кьой на м. Свободица;
- – преименува м. Средна махала на м. Средна;
- – преименува с. Алван кьой на с. Стара речка;
- – преименува м. Пирелери на м. Старчище;
- – преименува м. Кеманлари на м. Стройновци;
- – преименува с. Тюлбе каралар на с. Таймище;
- – преименува с. Касъргалар на с. Трескавец;
- – преименува м. Гюндюзлери на м. Черна вода;
- МЗ № 1695/обн. 27 септември 1937 г. – заличава м. Ереселер поради изселване;
- МЗ № 2916/обн. 16 януари 1943 г. – заличава махалите Две къщи и Собина и ги присъединява като квартали на с. Добротица;
- – заличава м. Средна и я присъединява като квартал на с. Долна Златица;
- – заличава м. Киселец (Хасанлари) и я присъединява като квартал на с. Къпинец;
- – заличава махалите Висино и Ковил и ги присъединява като квартали на с. Малоградец;
- – заличава м. Насрещна и я присъединява като квартал на с. Разделци;
- – преименува м. Стойново на м. Стойновци;
- – признава н.м. Тиховец (Менет кьой, от с. Букак) за отделно населено място – с. Тиховец;
- – заличава м. Скални кладенец и я присъединява като квартал на с. Ястребино;
- между 1946 и 1956 г. – заличена е м. Возарци и е присъединена като квартал на с. Поройно без административен акт;
- Указ № 949/обн. 8 декември 1949 г. – преименува с. Поляне на с. Антоново;
- – преименува с. Извор на с. Изворово;
- през 1956 г. – възстановено е старото име на м. Стойновци на м. Стойново без административен акт;
- Указ № 463/обн. 2 юли 1965 г. – заличава м. Височка, с. Зидари и м. Малко Доляне поради изселване;
- Указ № 959/обн. 18 декември 1965 г. – заличава махалите Любка, Отсрещна и Пепелка и ги присъединява като квартали на с. Кьосевци;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Яребична на с. Яребично;
- Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава м. Долнени поради изселване;
- Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признавас. Антоново за гр. Антоново;
- Указ № 2076/обн. 27 септември 1974 г. – заличава селата Божица, Еревиш и Семерци и ги присъединява като квартали на гр. Антоново;
- Указ № 2552/обн. 26 ноември 1974 г. – заличава с. Ястребино и го присъединява като квартал на гр. Антоново;
- Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – заличава махалите Виданово, Гълъбинка, Драговци, Кънино, Макак и Пчеларци поради изселване;
- Указ № 2081/обн. 23 ноември 1979 г. – отделя кв. Ястребино от гр. Антоново и го възстановява като отделно населено място – с. Ястребино;
- На основание §7 (т. 3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
- Указ № 328/обн. 24 септември 1996 г. – отделя кв. Семерци от гр. Антоново и го възстановява като отделно населено място – с. Семерци;
- Реш. МС № 599/обн. 14 август 2015 г. – заличава с. Градинка поради изселване.
ИкономикаРедактиране
Община Антоново според класификацията за районите е селски тип община – има превес селското стопанство, следвано от дърводобивната, дървообработващата и леката промишленост. Широко застъпено е хлебопроизводството и сладкарството, следвани от търговията с хранителни стоки и ресторантьорството. В общината има завод за пътни знаци и съоръжения – единственото по рода си предприятие в България.
ОбразованиеРедактиране
- Начално училище „Д-р Петър Берон“, с. Изворово
- Основно училище „Н. Й. Вапцаров“, с. Стеврек
- Основно училище „Н. Й. Вапцаров“, с. Трескавец
- Средно общообразователно училище „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Антоновоwww.sou-antonovo.orgfree.com
През 2007 г. е закрито училището в с. Добротица, а през 2008 г. – училището в с. Таймище.
КултураРедактиране
- Музеи
В с. Ястребино има 2 постоянни фотоизложби, както и музейна сбирка в с. Малоградец и картинна галерия в квартал Божица.
- Читалища
В селищата на община Антоново основни културно-просветни институции са читалищата, всички 11 от тях работещи. Те разполагат с 83 838 библиотечни единици.
- НЧ „Христо Ботев“, гр. Антоново
- НЧ „Пробуда“, с. Стеврек
- НЧ „Касърга“, с. Трескавец
- НЧ „Отец Паисий“, с. Изворово
- НЧ „Кольо Савов“, с. Любичево
- НЧ „Борис Т. Златков“, с. Добротица
- НЧ „Христо Ботев“, с. Таймище
- НЧ „Съзнание“, с. Разделци
- НЧ „Сила“, с. Моравка
- НЧ „Христо Ботев“, с. Ястребино
- НЧ „Димитър Камбуров“, с. Длъжка поляна
Към 5 от читалищата са организирани самодейни състави:
- НЧ „Христо Ботев“, гр. Антоново
- НЧ „Пробуда“, с. Стеврек
- НЧ „Касърга“, с. Трескавец
- НЧ „Кольо Савов“, с. Любичево
- НЧ „Христо Ботев“, с. Ястребино
Редовни събитияРедактиране
- 17 януари, Антоновден – годишнина от обявяването на Антоново за град, Ден на междуетническата толерантност;
- традиционен пролетен панаир (50 дни след Великден).
В селата на общината се провеждат местни събори:
- 24 май – в селата Стеврек и Ястребино,
- около Гергьовден – в Изворово и Семерци,
- май – в село Любичево,
- около Петковден – в Моравица,
- след празника Свети дух – в Длъжка поляна.
ТранспортРедактиране
През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 123,9 km:
- участък от 25,7 km от Републикански път I-4 (от km 173,6 до km 199,3);
- последният участък от 15,7 km от Републикански път III-204 (от km 59,2 до km 74,9);
- началният участък от 2,4 km от Републикански път III-407 (от km 0 до km 2,4);
- участък от 24,9 km от Републикански път III-408 (от km 5,4 до km 30,3);
- участък от 9,9 km от Републикански път III-409 (от km 7,6 до km 17,5);
- целият участък от 9,7 km от Републикански път III-2042;
- целият участък от 14,2 km от Републикански път III-4006;
- началният участък от 21,4 km от Републикански път III-4082 (от km 0 до km 21,4)
Топографска картаРедактиране
- Лист от карта K-35-29. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-41. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препраткиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.