Антоново (община)

Община Антоново е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Търговище.

Антоново 43.15, 26.167
Общи данни
Област	Област Търговище
Площ	478.77 km²
Население	5 861 души
Адм. център	Антоново
Брой селища	57
Сайт	www.antonovo.bg
Управление
Кмет	Танер Али (ДПС)
Общ. съвет	13 съветници    ДПС (8)    ГЕРБ (3)    БСП (2)

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Търговище. С площта си от 478,775 km² заема 3-то място сред 5-те общините на областта, което съставлява 17,67% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Попово;
• на североизток – община Търговище;
• на изток – община Омуртаг;
• на югоизток – община Котел, област Сливен;
• на юг – община Сливен, област Сливен и община Елена, област Велико Търново;
• на запад – община Златарица и община Стражица, област Велико Търново.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е хълмист и ниско планински. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източния Предбалкан.

В северните и северозападни части на община Антоново се простират източните разклонения на Антоновските височини, разположени между долината на Голяма река на север и изток, долината на река Карадере на юг и границата с община Стражица на запад. На около 400 m северно от село Девино се издига най-високата им точка – връх Лягулите 531,7 m.

Районът източно от долината на Голяма река и северно от язовир „Ястребино“ се заема от западните части на платото Кедикбалкан. На 1 km северно от село Любичево се намира най-високата му точка от 488,3 m на територията на общината.

Южно от Антоновските височини и платото Кедикбалкан е разположена хълмистата историко-географска област Сланник. В най-западната ѝ част, на около 2 km западно от село Стара речка, на границата с община Златарица, в коритото на Стара река се намира най-ниската точка на общината –125 m н.в.

В крайните югозападни части на общината попадат най-източните разклонения на Еленските височини. В тях, на границата с община Елена, югозападно от заличеното село Саровци се намира най-високата точка на община Антоново – 832,1 m.

Районите разположени южно от областта Сланник се заемат от северозападните ридове на ниската Лиса планина (част от Източния Предбалкан). На 2 km североизточно от село Манушевци, на границата с община Котел се намира най-високата им точка в пределите на община Антоново – 810,6 m.

Води

Цялата територия на община Антоново попада във водосборния басейн на Стара река (десен приток на Янтра), която протича през нея в югозападната ѝ част в дълбока проломна долина със средното си течение. В този си участък долината на реката е граница между Еленските височини на запад и Лиса планина на изток. През територията на общината протичат изцяло или частично два по-големи десни притока на Стара река:

– Карадере (27 km). Реката извира на 1 km северозападно от с. Вельово. Тече на северозапад, а северно от село Орач завива на запад и преминава през историко-географската област Сланник в дълбока, на места каньоновидна долина. Влива се отдясно в Стара река, на 135 m н.в., на 1,3 km северозападно от село Стара речка. Последните 2,5 km служи за граница между Търговишка и Великотърновска области. Площта на водосборният ѝ басейн е 124 km², което представлява 5,0% от водосборния басейн на река Стара река.

– Голяма река (най-големият приток на Стара река). Тя води началото си от Лиса планина в община Омуртаг. До вливането си в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“ тече на север, а два km преди навлизането си в язовира – на запад също в община Омуртаг. След изтичането си от язовира продължава в северна посока, в близост до село Разделци завива на запад и служи за граница на община Антоново с община Попово. Северозападно от село Долна Златица напуска пределите на община Антоново. В целия този описан участък тече в дълбока, силно залесена, каньоновидна долина. Неин основен приток е река Казълдере (22 km, ляв). Тя извира под името Черна река на 745 m н.в. от Лиса планина, южно от село Глашатай. Тече в източна посока в дълбока долина със стръмни десни и полегати леви склонове. Югоизточно от село Илийно, община Омуртаг завива на север, преминава през язовир „Царевци“, пресича шосето София – Варна и заедно с Голяма река се влива в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“, на 340 m н.в. Площта на водосборният r̀ басейн е 63 km², което представлява 7,3% от водосборния басейн на Голяма река.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	6262	100,00
Българи	1660	26,51
Турци	2 975	47,51
Цигани	1212	19,35
Други	7	0,11
Не се самоопределят	84	1,34
Не отговорили	324	5,17

Движение на населението (1934 – 2011)

Община Антоново
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011
Население	25369	25984	19211	14715	12107	10038	8697	7593	6262
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 59 населени места с общо население от 6262 жители (към 1 февруари 2011).

Списък на населените места в община Антоново, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Антоново	1582	25,076	Яйла кьой, Поляне	Моравица	192	11,574	Демирджилери
Банковец	11	4,107	Хамза кьой	Моравка	210	11,974	Кара дърлъ
Богомолско	22	8,473	Софу юрт	Орач	90	6,165	Албалари
Букак	11	8,267	Хаджи кьой	Пиринец	14	6,522	Ходжа махле
Великовци	69	13,601	Вели кьой	Поройно	23	6,511	Караселер
Вельово	77	6,528	Куру Вели кьой	Присойна	7	4,844	Калайджилари
Глашатай	29	6,515	Делял кьой	Пчелно	15	9,863	Куванджилар
Голямо Доляне	5	-	Дере кьой, в з-щето на с. Свирчово	Равно село	46	11,890	Дура боглу
Горна Златица	19	9,012	Горно Мастънлари	Разделци	254	11,310	Балабанлари
Греевци	24	-	Урум бей, в з-щето на с. Свирчово	Свирчово	21	15,269	Чалджи кьой
Девино	24	9,473	Къзлар кьой	Свободица	29	1,624	Хасъ кьой
Длъжка поляна	66	9,700	Узунджа алан	Семерци	210	9,082	Семерлер
Добротица	247	10,255	Доброджелари	Слънчовец	2	-	Исаклари, в з-щето на с. Великовци
Долна Златица	13	12,352	Долно Мастънлари	Стара речка	15	5,319	Алван кьой
Дъбравица	7	31,238	Текеджилери	Старчище	105	7,803	Пирелери
Изворово	409	13,520	Кешкекчилери, Извор	Стеврек	428	38,057
Калнище	1	-	Чамурлу кьой, в з-щето на с. Крушолак	Стойново	24	3,623	Дуран кьой, Стойновци
Капище	88	6,167	Тюлбе	Стройновци	11	-	Кеманлари, в з-щето на с. Равно село
Китино	84	11,471	Ходжа кьой	Таймище	187	7,143	Тюлбе каралар
Коноп	132	5,252	Кулфалар	Тиховец	2	1,713
Крайполе	-	5,838	Кулазлари	Трескавец	585	10,479	Касъргалар
Крушолак	34	9,578	Бенли кьой	Халваджийско	11	3,756	Халвазжилари
Къпинец	1	6,648	Кадър кьой	Чеканци	61	-	Дуранлари, в з-щето на с. Стеврек
Кьосевци	100	8,431	Кьосе кьой	Черна вода	74	10,877	Гюндюзлери
Любичево	300	19,321	Ашиклар	Черни бряг	115	16,094	Джумалъ кьой
Малка Черковна	3	6,762	Чикръкчилари	Шишковица	32	6,352	Тюркеше
Малоградец	56	10,279	Палазлари	Язовец	9	3,683	Кокарджа
Манушевци	1	-	Чанаджик, в з-щето на с. Черна вода	Яребично	2	7,868	Чели кьой, Яребична
Мечово	3	2,142	Айдън кьой	Ястребино	44	13,582	Дуванлар
Милино	26	5,792	Керемедин	ОБЩО	6262	478,775	7 населени места са без землища

Административно-териториални промени

• през 1886 г. – заличено е с. Юсеинлери (Юсеинлер) без административен акт поради изселване;
• през 1887 г. – заличени са с. Базаурт, м. Горни Чобан кьой (Чобан кьой) и с. Къшла кьой без административен акт поради изселване;

– заличени са махалите Куру махле и Орта махле и са присъединени като квартали на с. Балабанлари без административен акт;

• през 1892 г. – заличено е с. Айдън махле и е присъединено като квартал на с. Куру Вели кьой без административен акт;

– заличени са с. Иолджи кьой (Юлджу кьой) и Семет кьой и са присъединени като квартали на с. Джумалъ кьой без административен акт;

• през 1902 г. – заличена е м. Семис кьой без административен акт поради изселване;

– заличена е м. Юренджи без административен акт поради изселване;

• през 1908 г. – заличено е с. Тестеджи кьой (Чешнеджи, Чешнеджи кьой) и е присъединено като квартал на с. Джумалъ кьой без административен акт;
• Указ № 192/обн. 21 април 1923 г. – преименува с. Кешкекчилери на с. Извор;
• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Хоранлари на с. Божица;

– преименува м. Каваджик на м. Виданово;

– преименува м. Османлар на м. Висино;

– преименува м. Муссаллар на м. Височка;

– преименува м. Сефер махле на м. Возарци;

– преименува с. Горно Мастънлари на с. Горна Златица;

– преименува м. Урум бей (Уруш Боохчу, Румбоолу) на м. Греевци;

– преименува м. Гювенлии (Гювемлии) на м. Гълъбинка;

– преименува м. Ики евелер на м. Две къщи;

– преименува с. Къзлар кьой (Казлар кьой) на с. Девино;

– преименува с. Доброджелари на с. Добротица;

– преименува с. Долно Мастънлари на с. Долна Златица;

– преименува м. Текеджилери на м. Дъбравица;

– преименува с. Ходжа кьой на с. Китино;

– преименува м. Софулар на м. Ковил;

– преименува м. Бенли кьой на м. Крушолак;

– преименува с. Кьосе кьой на с. Кьосевци;

– преименува с. Ашиклар на с. Любичево;

– преименува м. Ени махле на м. Любка;

– преименува м. Макаклари на м. Макак;

– преименува с. Чикръкчилари на с. Малка Черковна;

– преименува с. Палазлари на с. Малоградец;

– преименува с. Айдън кьой на с. Мечово;

– преименува с. Демирджилери на с. Моравица;

– преименува с. Кара дърлъ на с. Моравка;

– преименува с. Албалари на с. Орач;

– преименува м. Юте махле на м. Отсрещна;

– преименува м. Кюлюджа на м. Пепелка;

– преименува с. Ходжа махле на с. Пиринец;

– преименува с. Яйла кьой на с. Поляне;

– преименува с. Караселер на с. Поройно;

– преименува с. Калайджилари на с. Присойна;

– преименува м. Хаджи ахматлари на м. Пчеларци;

– преименува с. Куванджилар на с. Пчелно;

– преименува с. Балабанлари на с. Разделци;

– преименува м. Чалджи кьой на м. Свирчово;

– преименува с. Семерлер (Семерлери) на с. Семерци;

– преименува м. Кая бунар на м. Скални кладенец;

– преименува с. Исаклари на с. Слънчовец;

– преименува м. Софулари (Софулар) на м. Собина;

– преименува м. Дуран кьой на м. Стойново;

– преименува м. Халваджилари на м. Халваджийско;

– преименува м. Дуранлари на м. Чеканци;

– преименува с. Джумалъ кьой на с. Черни бряг;

– преименува с. Тюркеше (Тюркюше) на с. Шишковица;

– преименува с. Кокарджа на с. Язовец;

– преименува с. Чели кьой на с. Яребична;

– преименува с. Дуванлар на с. Ястребино;

• МЗ № 3072/обн. 11 септември 1934 г. – преименува с. Узунджа алан на с. Длъжка поляна;
• МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува м. Хамза кьой на м. Банковец;

– преименува с. Софу юрт на с. Богомолско;

– преименува с. Хаджи кьой на с. Букак;

– преименува м. Вели кьой на м. Великовци;

– преименува с. Куру Вели кьой на с. Вельово;

– преименува м. Делял кьой на м. Глашатай;

– преименува м. Дере кьой на м. Голямо Доляне;

– преименува м. Пахчелари на м. Градинка;

– преименува м. Ахмедоолу на м. Долнени;

– преименува м. Халил ходжа махле (Хаджи махле) на м. Драговци;

– преименува с. Дюлгер махле на с. Зидари;

– преименува м. Чамурлу кьой на м. Калнище;

– преименува с. Тюлбе на с. Капище;

– преименува с. Кулфалар на с. Коноп;

– преименува с. Кулазлари на с. Крайполе;

– преименува м. Къна кьой на м. Кънино;

– преименува с. Кадър кьой на с. Къпинец;

– преименува м. Дере кьой ІІ на м. Малко Доляне;

– преименува м. Чинаджик на м. Манушевци;

– преименува с. Керемедин на с. Милино;

– преименува м. Карши махле на м. Насрещна;

– преименува м. Дура боглу на м. Равно село;

– преименува м. Хасъ кьой на м. Свободица;

– преименува м. Средна махала на м. Средна;

– преименува с. Алван кьой на с. Стара речка;

– преименува м. Пирелери на м. Старчище;

– преименува м. Кеманлари на м. Стройновци;

– преименува с. Тюлбе каралар на с. Таймище;

– преименува с. Касъргалар на с. Трескавец;

– преименува м. Гюндюзлери на м. Черна вода;

• МЗ № 1695/обн. 27 септември 1937 г. – заличава м. Ереселер поради изселване;
• МЗ № 2916/обн. 16 януари 1943 г. – заличава махалите Две къщи и Собина и ги присъединява като квартали на с. Добротица;

– заличава м. Средна и я присъединява като квартал на с. Долна Златица;

– заличава м. Киселец (Хасанлари) и я присъединява като квартал на с. Къпинец;

– заличава махалите Висино и Ковил и ги присъединява като квартали на с. Малоградец;

– заличава м. Насрещна и я присъединява като квартал на с. Разделци;

– преименува м. Стойново на м. Стойновци;

– признава н.м. Тиховец (Менет кьой, от с. Букак) за отделно населено място – с. Тиховец;

– заличава м. Скални кладенец и я присъединява като квартал на с. Ястребино;

• между 1946 и 1956 г. – заличена е м. Возарци и е присъединена като квартал на с. Поройно без административен акт;
• Указ № 949/обн. 8 декември 1949 г. – преименува с. Поляне на с. Антоново;

– преименува с. Извор на с. Изворово;

• през 1956 г. – възстановено е старото име на м. Стойновци на м. Стойново без административен акт;
• Указ № 463/обн. 2 юли 1965 г. – заличава м. Височка, с. Зидари и м. Малко Доляне поради изселване;
• Указ № 959/обн. 18 декември 1965 г. – заличава махалите Любка, Отсрещна и Пепелка и ги присъединява като квартали на с. Кьосевци;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Яребична на с. Яребично;
• Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава м. Долнени поради изселване;
• Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признавас. Антоново за гр. Антоново;
• Указ № 2076/обн. 27 септември 1974 г. – заличава селата Божица, Еревиш и Семерци и ги присъединява като квартали на гр. Антоново;
• Указ № 2552/обн. 26 ноември 1974 г. – заличава с. Ястребино и го присъединява като квартал на гр. Антоново;
• Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – заличава махалите Виданово, Гълъбинка, Драговци, Кънино, Макак и Пчеларци поради изселване;
• Указ № 2081/обн. 23 ноември 1979 г. – отделя кв. Ястребино от гр. Антоново и го възстановява като отделно населено място – с. Ястребино;
• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
• Указ № 328/обн. 24 септември 1996 г. – отделя кв. Семерци от гр. Антоново и го възстановява като отделно населено място – с. Семерци;
• Реш.МС № 599/обн. 14 август 2015 г. – заличава с. Градинка поради изселване.

Икономика

Община Антоново според класификацията за районите е селски тип община – има превес селското стопанство, следвано от дърводобивната, дървообработващата и леката промишленост. Широко застъпено е хлебопроизводството и сладкарството, следвани от търговията с хранителни стоки и ресторантьорството. В общината има завод за пътни знаци и съоръжения – единственото по рода си предприятие в България.

Образование

• Начално училище “Д-р Петър Берон ”, с.Изворово
• Основно училище „Н. Й. Вапцаров“, с. Стеврек
• Основно училище „Н. Й. Вапцаров“, с.Трескавец
• Средно общообразователно училище „Св. СВ. Кирил и Методий“, гр. Антоновоwww.sou-antonovo.orgfree.com

През 2007 г. е закрито училището в с. Добротица, а през 2008 г. – училището в с. Таймище.

Култура

Музеи

В с. Ястребино има 2 постоянни фото-изложби, както и музейна сбирка в с. Малоградец и картинна галерия в квартал Божица.

Читалища

В селищата на община Антоново основни културно-просветни институции са читалищата, всички 11 от тях работещи. Те разполагат с 83 838 библиотечни единици.

• НЧ „Христо Ботев“, гр. Антоново
• НЧ „Пробуда“, с. Стеврек
• НЧ „Касърга“, с. Трескавец
• НЧ „Отец Паисий“, с. Изворово
• НЧ „Кольо Савов“, с. Любичево
• НЧ „Борис Т. Златков“, с. Добротица
• НЧ „Христо Ботев“, с. Таймище
• НЧ „Съзнание“, с. Разделци
• НЧ „Сила“, с. Моравка
• НЧ „Христо Ботев“, с. Ястребино
• НЧ „Димитър Камбуров“, с. Длъжка поляна

Къщата-музей и галерия на Янаки Манасиев в квартал Божица

Към 5 от читалищата са организирани самодейни състави:

• НЧ „Христо Ботев“, гр. Антоново
• НЧ „Пробуда“, с. Стеврек
• НЧ „Касърга“, с. Трескавец
• НЧ „Кольо Савов“, с. Любичево
• НЧ „Христо Ботев“, с. Ястребино

Редовни събития

• 17 януари, Антоновден – годишнина от обявяването на Антоново за град, Ден на междуетническата толерантност;
• традиционен пролетен панаир (50 дни след Великден).

В селата на общината се провеждат местни събори:

• 24 май – в селата Стеврек и Ястребино,
• около Гергьовден – в Изворово и Семерци,
• май – в село Любичево,
• около Петковден – в Моравица,
• след празника Свети дух – в Длъжка поляна.

Транспорт

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 123,9 km:

• участък от 25,7 km от Републикански път I-4 (от km 173,6 до km 199,3);
• последният участък от 15,7 km от Републикански път III-204 (от km 59,2 до km 74,9);
• началният участък от 2,4 km от Републикански път III-407 (от km 0 до km 2,4);
• участък от 24,9 km от Републикански път III-408 (от km 5,4 до km 30,3);
• участък от 9,9 km от Републикански път III-409 (от km 7,6 до km 17,5);
• целият участък от 9,7 km от Републикански път III-2042;
• целият участък от 14,2 km от Републикански път III-4006;
• началният участък от 21,4 km от Републикански път III-4082 (от km 0 до km 21,4)

Топографска карта

• Лист от карта K-35-29. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-41. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Официален сайт на община Антоново

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.