Отваря главното меню

Антон Тома Безеншек (на словенски: Anton Toma Bezenšek) е словенски езиковед, публицист, специалист по стенография и учител, работил през по-голямата част от живота си в България.

Антон Безеншек
словенско-български езиковед

Роден
Починал
11 декември 1915 г. (61 г.)
Националност словенска
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Загребски университет
Работил в Софийски университет

Подпис Антон Безеншек - подпис.jpg
Антон Безеншек в Общомедия

Известен е с това, че приспособява стенографската система на Франц Ксафер Габелсбергер към южнославянските езици.

Името на Безеншек, изписано по неговата система

БиографияРедактиране

Безеншек се записва в гимназия на 12-годишна възраст и завършва с отличие. Научава хърватския вариант на Габелсбергеровата система.

Постъпва в Загребския университет, където учи гръцки, латински и български във Философския факултет. Избран е за председател на студентската организация през 1873 г. Като студент води курс по стенография, посетен от 236 души за 5 години.

След дипломирането си Безеншек посещава Прага, Дрезден и Любляна, получава разрешение за преподаване и започва да работи като главен стенограф в словенския парламент в Любляна.

По покана на българското правителство, по препоръка от своя състудент Спас Вацов, Безеншек се мести в новоосвободеното княжество през 1879 г. и започва работа като главен стенограф в Народното събрание в София. Съгласява се на по-малка заплата от тази, която би могъл да взема като преподавател. Провежда първия курс в България на 25 септември 1879 г.

През 1884 г., по донос на негов ученик, Безеншек е уволнен от работата си в Народното събрание. Вместо да приеме предложенията за връщане в Словения и Хърватия, решава да се премести в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. От 1885 до 1905 г. работи в тамошни гимназии, въвеждайки предмета „Етика“ в учебния план и прилагайки съвременни методики за преподаване на чужди езици – например по неговото „Ново практическо ръководство за лесно изучаване на немския език“.

Безеншек се връща в София през 1906 г. и остава там до смъртта си. Преподава в Софийския университет от 1911 г., продължава да бъде активен учен, издава много публикации и преводи.

Публикувайки редица съчинения за България на словенски език, Безеншек има голям принос за запознаването на словенската общественост със страната, като в същото време прави много и за това българите да научат повече за родната му страна[1].

През 1957 г. публикуваното му „Траурно слово, държано в деня на погребението на н.ц.в. княгиня Мария Луиза в салона на Пловдивската държавна гимназия „Александър I“ (1899) е включено в Списъка на вредната литература[2].

ИзточнициРедактиране

  1. Nachev, I. „Anton Bezenšek and Bulgaria – the Slovenian who bridged two Slavic cultures“ – Etudes Balkanique, 2015, n. 3, с. 72 – 85
  2. Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 7.

Външни препраткиРедактиране