Антон Бузуков
Антон Славов Бузуков или Бозуков е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македонска революционна организация.
| Антон Бузуков | |
| български военен и революционер, войвода на ВМОК и на ВМРО | |
 | |
| Роден |
14 септември 1869 г.
|
|---|---|
| Учил в | Национален военен университет |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Антон Бузуков в Общомедия | |
Биография
редактиране
Антон Бузуков е роден на 14 септември 1869 година в село Кортен, Сливенско.[1] Завършва Военното училище в София през 1889 година с чин подпоручик. Служи в Шести търновски полк. Става член на ВМОК[2] и участва в Четническата акция през 1895 година като военен ръководител на Втора въстаническа дружина, начело със стария харамия Кочо Лютата. Дружината е в състав от 150 души и капитан Матров и поручик Антон Бузуков са нейни военни ръководители. Нейната задача е да подпомогне дружина на поручик Петър Начев в акцията ѝ при превземането на град Струмица. Дружината води бой при село Габрово.
Прави: Антон Бузуков, Георги Каназирски, Методи Бойчев;
Седнали: Григор Христов, Антон Пчеларов и Сотир Атанасов
| “ | Бай Зографовъ, Писмото Ви получихъ и крайно благодаря за съобщението. Ний много се беспокоихме за пушкитѣ, понеже струватъ скъпо. Утрѣ или други день ще Ви пиша подробно по състоянието на работата ни, а засега само ще Ви моля предайте на заслужилия войвода Кочо Лютата, който лично ще Ви донесе настоящето ми, една пушка, каквато има у Васъ. Съ нея той ще си искарва прѣхраната. Ако комитета неможе съ друго да му помогне то поне съ това. Повтарямъ материалитѣ ни сѫ готови, а пари за испращание нѣмаме засега, нъ се надѣваме въ скоро врѣме да имаме. Здравейте! Ще Ви пиша скоро и обстоятелственно. Познатия Ви А. С. Бузуковъ. 3 март 96 г. София | ” |
| |||||||
.JPG)
.JPG)
На II македонски конгрес Бузуков заедно с други офицери се отцепва и през декември образува Македонски комитет на офицерите. През 1898 година поручик Бузуков влиза с чета в Одринско. На VI конгрес на Македонската организация през май 1899 година Бузуков е избран за член на комитета заедно с Борис Сарафов, Тома Давидов, Славчо Ковачев и Георги Петров. През 1899 година като представител на ВМОК обикаля в Сярско заедно с Гоце Делчев за набиране на средства за ВМОРО.
През лятото на 1900 година заедно с Велко Думев и Тодор Кърбларов инспектира македоно-одринските дружества в Чепино, Батак, Пещера и Брацигово, а през август – септември отново инспектира дружествата в Станимашка и Рупчоска околия.[3]
През 1900 година заминава като доброволец в Англо-бурската война на страната на бурите.[4]
През юли 1901 година на IX македоно-одрински конгрес е избран за член на Върховния комитет.[5] През октомври 1901 година престава са се явява на заседанията на комитета в знак на несъгласие със следваната от него политика. Според водача на комитета Иван Цончев обаче Бузуков се е отдал на стария си порок алкохола и Цончев на няколко пъти се опитва да му въздейства чрез близкия му капитан Александър Протогеров.[6]
Бузуков участва в Горноджумайското въстание през есента на 1902 година.[7]
През ноември-декември 1905 година посещава Япония, в резултат на което през 1907 г. публикува пътеписа „Пътьом през Япония“.[8][9]
През лятото на 1908 година заминава за САЩ, където основава подразделения на Българските конституционни клубове, създадени в Солун след Хуриета.
По време на Балканската война 1912 – 1913 е командир на 6-а Охридска дружина на Македоно-одринското опълчение. Участва като офицер и в Първата световна война.
След войната гравитира около дейците на Временното представителство на бившата ВМОРО. В началото на 20-те години съдейства на ВМРО в Малкотърновско.[10][11][12][13] По време на военната си кариера служи в 1-ви пехотен софийски полк.
Военни звания
редактиране- Подпоручик (18 май 1889)
- Поручик (2 август 1892)
- Капитан (14 юли 1913)
- Майор (8 февруари 1920)
Бележки
редактиране- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 396.
- ↑ Списък на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (март 1895 – февруари 1903 г.) pdf
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 302.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 56.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 92.
- ↑ {{Елдъров|98}
- ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 120.
- ↑ Българинът по света в началото на ХХ век. Пътеписи, съставител Румяна Пенчева, София 2014, с. 15 – 16, 251 – 319.
- ↑ Николов, Георги Н. „Пътьом през Япония“ – А защо не? // Електронно списание LiterNet (11 (120). 15 ноември 2009.
- ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София[неработеща препратка]
- ↑ „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 104.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 20 – 21.
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.