Антон Дончев

български писател

Антон Николов Дончев е съвременен български писател. От 2003 г. е академик на БАН. Известен е с романа си „Време разделно“.

Антон Дончев
български писател
Anton-Donchev-20100519-2.jpg
Акад. Антон Дончев държи реч на протестен митинг на БАН на 19 май 2010
Роден
Антон Николов Дончев
Починал
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вСофийски университет
НаградиСтара планина
Орден „Св. св. Кирил и Методий“
Йордан Йовков (награда)
Държавна награда "Св. Паисий Хилендарски"
Литература
Жанровероман, сценарий
ТемаСредновековие
Дебютни творбиПробуждане
Известни творбиВреме разделно“ (1964)
НаградиБалканика“ (1999)
Голяма награда за литература на Софийския университет (2004)
„Йордан Йовков“ (2005)
Семейство
СъпругаЕвелина Троянска
Райна Василева
ДецаНикола Дончев
Уебсайтwww.antondonchev.com
Антон Дончев в Общомедия

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г.[1] Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане.

Политическа дейностРедактиране

Антон Дончев е съучредител на комитет „Съзидание“, състоящ се от приближени до БКП до 10 ноември 1989 г., а понастоящем – до БСП и президента Георги Първанов, писатели, издатели и спортни дейци.

Личен животРедактиране

Антон Дончев е женен за шахматистката Евелина Троянска до смъртта ѝ през 2000 г. Антон Дончев се жени втори път на 79 години за 64-годишната Райна Василева, преди това журналистка от БНР.[2]

ТворчествоРедактиране

Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г. Неговата втора книга „Време разделно“, разглеждаща насилствената ислямизация и турцизация, довели до ислямизиране на значителни маси българско християнско население в Родопите през XVІІ в., е написана през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на самия автор), с този роман писателят става известен. Романът е превеждан и издаван в чужбина. Получава номинация в САЩ от фондацията „Джейн и Ървинг Стоун“ за най-добър исторически роман [необходимо е уточнение]. Романът е екранизиран (филмът „Време разделно“ е в две части с подзаглавия „Заплахата“ и „Насилието“) през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. През месец юни 2015 г. „Време разделно“ е избран за най-любим филм на българските зрители в „Лачените обувки на българското кино“, мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия. [3]

СкандалиРедактиране

В редица съвременни източници се сочи, че „Време разделно“ е поръчан от комунистическия режим като част от пропагандната кампания в подкрепа на насилствените преименувания на български турци и помаци през 60-те години на 20-и век, което се повтаря по-късно с филмирането на романа през 80-те години на 20-и век в подкрепа на т.нар. „възродителен процес“.[4][5][6][7][8]

В края на 2013 г. писателят лично отговаря на нападките и отрича романът да му е бил поръчван от когото и да било, като уточнява и че е писан по документирани исторически събития.[9][10] Някои медии обаче твърдят, че събитията, които романът пресъздава, се базират на недействителни исторически документи.[11]

В интернет пространството се появяват твърдения, без доказателства, че автор на романа "Време разделно" може да е Фани Попова-Мутафова. Основания за тези твърдения са публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев, където той споменава, че след смъртта на Фани Попова Мутафова са тръгнали слухове за горното. Доказателства за тези слухове, обаче няма. [12]

Предложения за Нобелова наградаРедактиране

Нобеловият комитет публикува сведения за номинираните за Нобелова награда за литература 50 години след връчването на наградата,[13] а в публикуваните по около 80 кандидати за 1964 и 1965 година името на Антон Дончев не присъства.[14][15]

Данни за номинирането на Антон Дончев от "квалифицирани номинатори" от тогава насам също не съществуват.

СмъртРедактиране

Антон Дончев умира на 92 години на 20 октомври 2022 г. в реанимацията на ВМА София, след прекарано сърдечно заболяване.[16]

БиблиографияРедактиране

  • „Сказание за времето на Самуила“, 1961 г.
  • Време разделно“, 1964 г. (33 превода на чужди езици към 2008 г., екранизиран през 1987 г.)
  • „Девет лица на човека“, 1989 г.
  • „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“, 1968 – 1992 г.
  • Странният рицар на свещената книга“, 1998 г.
  • „Трите живота на Кракра“, 2007 г.
  • „Легенди за двете съкровища“, 2015 г.
  • „Сянката на Александър Велики“, 2016 г.[17]

ФилмографияРедактиране

Награди и отличияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888-1974. Т. 2. София, Софийски университет, 1975. с. 1257.
  2. „Антон Дончев стана младоженец на 79!“, blitz, 23 януари 2011
  3. „Време разделно“ е любимият филм на българските зрители“, БНТ, 7 юни 2015 г.
  4. В доклад, прочетен през юни 1988 г. в Приморско, по време на VIII Национална школа на младите историци на тема: „Актуални методологически и историографски проблеми на българската историческа наука“, тръгвайки от филма на Людмил Стайков, историчката Антонина Желязкова описва историята на мистификациите, свързани с помохамеданчването на българите в Родопите. Според нея: „На българс­кото гражданство, на интелигенцията още веднъж, този път от широкия екран, бяха демонстрирани зловещи и мистифицирани исторически събития, които да подбудят романтич­но-сантиментално, но най-важното бездействено самосъжа­ление от „злата участ“ и „от жестокия поробител“, срещу който си безсилен.“ Виж Антонина Желязкова, „Проблемът за достоверността на някои домашни извори, трайно залегнали в българската историография“, marginalia.bg, 17/06/2015.
  5. Албена Хранова, „Родно, дясно и ляво: Антон Дончев“. – в. „Литературен вестник“, бр. 10, 19 март 2008 г., с.3, 9 – 16.
  6. Даниела Горчева, „Кого разделя „Време разделно“ Архив на оригинала от 2016-01-27 в Wayback Machine., сайт на Българския хелзинкски комитет, 23 ноември 2008 г.
  7. В документалния роман на Веселин Бранев „Следеният човек“ е разказана една история, свързана със създаването на филма „Време разделно“. Бранев е поканен да напише сценария по романа на Антон Дончев, но отказва: „Ето какво не казах на генералния директор: безнравствено е да се прави филм за насилственото помохамеданчване на българи­те през 17-и век с цел да се камуфлира политически жалкия и жесток опит през 80-те години на 20-ия век, живеещите турци да бъдат лишени от етническа идентификация, като се заменят имената им с християнски!“ (Веселин Бранев, „Следеният човек“, София: Фама, 2007, стр. 284).
  8. „Антонина Желязкова: Манипулацията „Време разделно“ навършва 30 години“, dnevnik.bg, интервю на Юлияна Методиева, 19 юни 2015 г.
  9. „Време разделно“ – фалш или истина“, интервю за bTV, 29 декември 2013 г.
  10. „Акад. Антон Дончев: „Време разделно“ не е поръчка“, в. „24 часа“, 29 декември 2013 г.
  11. Боян Добрев, „Църквата направи светец измислен човек в Родопите“, сп. „Либерален преглед“, 18 юли 2011 г.
  12. Инна Пелева, „Български писателки – формули на неуспеха“, Електронно списание LiterNet, 8 февруари 2009, № 2 (111).
  13. Nomination and Selection of Literature Laureates, сайт на Нобеловата награда. ((en))
  14. Nomination Database – Nobel Prize in Literature – 1964, сайт на Нобеловата награда. ((en))
  15. Списък с предложените за Нобелова награда за литература за 1965 г., сайт на Шведската академия. ((sv))
  16. Почина Антон Дончев
  17. Панко Анчев, „Властта като творец на историята“, рец. във в-к „Дума“, бр. 36, 13 февруари 2016 г.
  18. Указ № 147 от 23 май 2001 г.
  19. Галина Рулева, „Антон Дончев получи Голямата награда на СУ“ Архив на оригинала от 2016-03-13 в Wayback Machine., в. „Новинар“, 2 декември 2004 г.
  20. Почетни доктори на Университета по библиотекознание и информационни технологии, сайт на УниБИТ.
  21. Антон Дончев с орден „Св. св. Кирил и Методий“ Архив на оригинала от 2016-03-09 в Wayback Machine., в. „Труд“, 15 септември 2010 г.
  22. Почетни доктори на Бургаския свободен университет, сайт на БСУ.
  23. „Акад. Антон Дончев става доктор хонорис кауза на БСУ“ Архив на оригинала от 2011-01-28 в Wayback Machine., burgasinfo, 23 януари 2011 г.
  24. Антон Дончев е носителят на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2014 г.. // Министерски съвет, 1 ноември 2014. Посетен на 16 февруари 2016. Архив на оригинала от 2016-03-10 в Wayback Machine.

Външни препраткиРедактиране

Интервюта