Родопски партизански отряд „Антон Иванов“

Родопски партизански отряд „Антон Иванов“ е подразделение на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на комунистическото партизанско движение в България (1941 – 1944). Действа в района на Западните Родопи. Разгромен е през февруари-март 1944 година.

Паметник „Антонивановци“ на брега на язовир „Въча“
Паметник на отряд „Антон Иванов“ в Кричим

Създаване и дейност редактиране

Първите комунистически партизански формирования са създадената на 2 септември 1941 г. Баташка чета и през февруари 1942 г. Кричимска чета. Водят бой над с. Батак. След многократни престрелки с полицейски подразделения и последвали блокади се разпръсват на малки групи.

Родопският партизански отряд „Антон Иванов“ е създаден чрез тяхното обединение на 14 февруари 1943 или през октомври 1942 г.[1] Командир на отряда е Георги Ликин, помощник-командир Георги Чолаков, политкомисар Георги Кацаров, Лев Желязков и Димитър Петров[2].

През лятото на 1943 г. съставът на отряда нараства от 40 на 100 души. Извършва нападения над предприятия и железопътни гари, използвани и от германски войски в България, убийства на дейци и поддръжници на властта. На 30 юни 1943 г. води тежко сражение с войска и полиция край с. Фердинандово. Провежда акции в околностите на гр. Пещера, горското стопанство в местността Чукура и с. Змеица. Води бой при местността „Белия кантон“, между Доспат и гр. Пещера, държавното горско стопанство „Куртлуджа“ и др.[3] В отряда се разиграват кървави междуособици, по време на които командирът Георги Ликин заповядва убийството на свои опоненти. Сред тях е редакторът на отрядния стенвестник „Искра“, Асен Милчев (Стамен), екзекутиран през лятото на 1942 година след смъртна присъда, издействана от Ликин.[4]

През есента на 1943 година отряд „Антон Иванов“ нараства до около 200 души. Михаил Груев отбелязва, че социалният профил на отряда представлява „пъстра смесица от дисциплинирани функционери, подчинили се на партийната повеля, градски идеалисти и мечтатели, селски младежи, опитващи се да избягат от мизерията, но и криминални типове и идеалисти, безскрупулни мародери и убийци“.[5] Понякога при акции отрядът се разделя на 3 чети – „Петър Ченгелов“, „Георги Жечев“, „Стефан Божков“. Атакува горски пунктове и стопанства. На 6 октомври провежда едновременна акция срещу 7 обекта. Овладява гарите на Кричим и Дорково. От разрастналия се отряд през ноември 1943 г. се формира чета „Братя Кръстини“, която се отделя и се слага началото на Партизанска бригада „Чепинец“.

През зимата на 1943 г. по-голямата част от отряда (143 души) се установява на лагер „Техеран“ под връх Карлък (дн. Баташки снежник). На 22 февруари 1944 година жандармерийски части блокират достъпа на отряда до населените места в околността. Група партизани успява да се промъкне през блокадата до Батак, за да вземе храна от ятаци. След като е открита, влиза в бой с превъзхождащ по сила противник в местността Търновица. В сражението е убит помощник-командирът Георги Чолаков. Партизаните напускат зимния лагер и започват тежък поход през Родопите, преследвани от многобройни армейски и жандармерийски подразделения. При отстъплението си членове на щаба на отряда и други партизани убиват случайно срещнати цивилни селяни, включително и жена.[6] След няколко ожесточени боя отрядът е разгромен в местността Сухото дере, близо до река Въча. Загива и командирът на отряда Георги Ликин.

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Спроед някои източници се спасяват 32 партизани[7], според други – 19 партизани се спасяват, а 10 са заловени от полицията.[8]

Паметта за отряда редактиране

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. образът на участниците в отряда е героизиран, създаден е фалшив разказ за случилото се, включително за взаимоотношенията между участниците в него. Резултатите от проведени вътрешнопартийни разследвания за причините за разгрома на отряда, за междуособиците в него и за безпричинните убийства на цивилни са засекретени.[9] През 1990 година Давид Овадия успява да издаде своята книга „Дед или разгромът“, в която отговорността за случилото се в отряда е прехвърлена персонално върху неговия командир.

През 2019 година в село Равногор е открит паметник на 31 местни жители, убити от партизани от отряд „Антон Иванов“ по време на бягството им или по-късно, след завземането на властта.[10]

Разследване на разгрома на отряда редактиране

Проведени са общо 2 разследвания на разгрома на отряда. Първото е от април 1944 г., когато командира на Втора въстаническа Пловдивска зона Иван Радев анкетира оцелелите партизани от отряда, за да „изясни взаимоотношенията вътре в отряда и причините, довели до разгрома му.“[11] Второто разследване е от 1953 г. Заключението на разследването е, че разгрома не се дължи на предателство, а на „лошо ръководство от страна на отряда и командира му“[12] Реабилитиран е екзекутирания от отряда партизанин Борис Киров (Волин).

Източници редактиране

  1. Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 168
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 19
  3. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 42-43
  4. Груев, Михаил. Неизвестните спомени на двама "антонивановци" и подновяването на дебата за съдбата на отряда, Известия на държавните архиви, 121/2021, с. 41-44, 66.
  5. Груев, Михаил. Неизвестните спомени на двама "антонивановци" и подновяването на дебата за съдбата на отряда, Известия на държавните архиви, 121/2021, с. 41.
  6. Груев, Михаил. Неизвестните спомени на двама "антонивановци" и подновяването на дебата за съдбата на отряда, Известия на държавните архиви, 121/2021, с. 43, 84, 102.
  7. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 109
  8. Груев, Михаил. Неизвестните спомени на двама "антонивановци" и подновяването на дебата за съдбата на отряда, Известия на държавните архиви, 121/2021, с. 43.
  9. Груев, Михаил. Неизвестните спомени на двама "антонивановци" и подновяването на дебата за съдбата на отряда, Известия на държавните архиви, 121/2021, с. 42-45.
  10. Иванов, Димитър. Фашисткото” село Равногор открива паметник на 31-а жертви на шумкарите, сред тях е и изкормената в шестия месец София, faktor.bg/, 28 юни 2019 г., посетен на 15 март 2023 г.
  11. Груев, Михаил. Неизвестните спомени на двама "антонивановци" и подновяването на дебата за съдбата на отряда, Известия на държавните архиви, 121/2021, с. с. 43.
  12. Протокол № 199 от 29 октомври 1953 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: издигане кандидатури за народни представители за Второто народно събрание; обследване разгрома на партизанския отряд „Антон Иванов“ и някои други провали в Пловдивски окръг преди 9 септември 1944 г., с. 4

Вижте също редактиране