Антон Ковачев

български генерал

Антон Михайлов Ковачев или Ковачов е български военен деец, генерал-майор.

Антон Ковачев
български генерал
ВойниБалканска война
Междусъюзническа война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
4 октомври 1931 г. (54 г.)
Антон Ковачев в Общомедия

Биография

редактиране

Антон Ковачев е роден през 1877 г. в будния български град Щип, днес в Северна Македония. Баща му Михаил Ковачев е виден революционер, ръководител на Щипския революционен комитет и участва в Илинденско-Преображенското въстание, а просветният деец Йосиф Ковачев му е чичо. Единият му по-голям брат Владимир е деец на ВМОРО, а другият Владислав също е офицер и деец на Върховния комитет.

Израства в София. През 1898 г. завършва Военното училище в София и постъпва на редовна служба в Българската армия. Командва 2, 1 и 6 пионерна дружина. През ноември същата година се нарежда сред основателите на Щипското благотворително братство в София.[1]

От 1906 г. учи в Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1911 г.[2] По време на Балканската война (1912 – 1913) е дивизионен инженер. По време на Междусъюзническата война (1913) осигурява превоза на Четвърта армия по море и суша от Тракия към Македония.[3]

Преподава във Военното училище (1914 – 1915). В периода 14 януари 1924 – 5 юли 192 е инспектор на Инженерни войски при военното министерство.[3] Под негово ръководство е построен пътят към Драгалевския манастир и теснолинейката за Рилския манастир. Излиза в запаса през 1928 г. като генерал-майор[4]. Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество и е избиран във Върховния му съвет (1924, 1925 и други).[3]

Антон Ковачев е женен за Райна Иванова Поменова от Прилеп, завършила Висшето музикално училище в Санкт Петербург, оперна певица.[5] Имат 3 деца. Техни деца са писателят Михаил Ковачев (1905 – 1972), пианистката Елена Ковачева-Дикова и Тамара Ковачева, а внук – пианистът Антон Диков (1938 – 2004).

Генерал-майор Антон Ковачев умира на 4 октомври 1931 година в София.[3]

Името му носи стръмната улица в центъра на Драгалевци.[6].

Военни звания

редактиране

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
Антон Ковачев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина
Костадинова
 
Йосиф Ковачев
(1839 – 1898)
 
Михаил Ковачев
(1840 – 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастасия Размова
 
Владислав Ковачев
(1875 – 1924)
 
Владимир Ковачев
(1875 – 1910)
 
Антон Ковачев
(1877 – 1931)
 
Райна Ковачева
(1880 – 1967)
 
Йосиф Ковачев
(1885 – 1916)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Жени Ковачева
(1905 – 1994)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Ковачев
(1905 – 1972)
 
 
  1. Завоевъ, Петръ. Нашата двайсеть и петь годишнина // Брѣгалница I (1). 30 декември 1923.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  3. а б в г Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. с. 100.
  4. Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България | Политическото верую на македонците, Изток-Запад, София, 2018, стр.13
  5. Семеен фонд Ковачеви. ЦДА, ф. 1269К // archives.government.bg.
  6. www.bgmaps.com, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209182640/http://www.bgmaps.com/map/search, посетен на 10 март 2011 

Източници

редактиране
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 104.