Антон Костов
Тази статия е за дойранския революционер. За пехчевския вижте Андон Костов (Пехчево).
Антон или Андон Костов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Антон Костов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Биография
редактиранеКостов е роден в 1873 година в град Дойран, тогава в Османската империя. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия[1] и става учител.
Като учител в родния си град през 1894 година получава писмо от своя съученик от гимназията Гоце Делчев за основаване на комитет на ВМОРО.[2] През август 1895 година Делчев лично основава комитета в Дойран,[3] а Костов е избран за негов ръководител. Тази длъжност заема до 1898 година.[4] След тази година учителства в Гевгели, Солун и други места. През 1901 година по време на Солунската афера е арестуван и заточен в Подрум кале, Мала Азия. Амнистиран е през март 1903 година.[5][6]
В 1910 г. е главен учител в Гевгелийското българско училище.[7]
Жени се за Деспина Каневчева, учителка в Сяр, която също е деятелка на ВМОРО.[8]
След войните е председател на Бургаското македонско благотворително братство.[9]
-
Протокол от заседание на учителския комитет при Гевгелийското училище с подписа на главния учител А. Костов и председателя на общината К. Саев, с. 1 -
Протокол <...> с. 2 -
Протокол <...> с. 3
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
- ↑ Хаджидинев, Кирил. Дойран. Разцветът и гибелта на един град. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1960. с. 19.
- ↑ „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.109.
- ↑ Хаджидинев, Кирил. Дойран. Разцветът и гибелта на един град. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1960. с. 20.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 83.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 234.
- ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 413 л. 118 и а.е. 613, л. 91 и л. 98
- ↑ Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 174 - 175.
- ↑ Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, МНИ, 2021. с. 70.