Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Антон Попов.

Антон Николов Попов е български журналист и поет, участник в комунистическото движение преди и по време на Втората световна война, сътрудник на Централната военна комисия на БРП (к).

Антон Попов
български журналист
Паметник на Антон Попов в Петрич
Паметник на Антон Попов в Петрич

Роден
Починал
23 юли 1942 г. (26 г.)

БиографияРедактиране

 
Къщата-музей на Антон Попов.

Антон Попов е роден на 25 октомври 1915 година в махалата Гега на село Игуменец, Петричко. Баща му е учителят Никола Попов, обесен от ВМРО, а дядо му е Костадин Попов – войвода на ВМОК.[1]

Антон Попов учи в Петричката непълна гимназия. След завършването и продължава в Самоковскто педагогическо училище, от което е изключен като активен член на РМС. Успява да завърши в 1933 година Неврокопското педагогическо училище с квалификация на начален учител. Работи като начален учител в Гега (1933 – 1934 и 1936 – 1937) и Скрът (1935 – 1936).[2] В 1934 година става член на БКП.

От 1937 година става студент в Свободния университет в София (сега УНСС). За да се издържа, работи като чиновник във финансовото отделение на Софийската община. Сътрудничи на периодичния печат с журналистически материали, очерци и стихотворения. Сред по-известите му творби са очерците „Песен за Струма“, „След бурята“, „Мрачни дни“, поемата „Слушай, фронт“ и др. [3]

Той е близък приятел на Никола Вапцаров и един от основателите на Македонския литературен кръжок в София.[4]

Участва във въоръженото комунистическо движение по време на Втората световна война. Сътрудник на Централната военна комисия на БРП (к) от октомври 1941 година. Арестуван и съден по Закона за защита на държавата в Процеса срещу ЦК на БРП (к). На 23 юли 1942 е осъден на смърт. Същия ден се венчава с годеницата си Росица Манолова, но въпреки това е разстрелян в Гарнизонното стрелбище на София, заедно с Антон Иванов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Георги Минчев и Петър Богданов.[5][6]

Петричкият партизански отряд е наименуван „Антон Попов“. Родната му къща в село Гега е музей.

БележкиРедактиране

  1. Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Благоевград, 2001.
  2. Радонова М., Учител, журналист, революционер, в-к „Учителско дело“, бр. 28, 1975 г., с. 6.
  3. Радонова М., Учител, журналист, революционер, в-к „Учителско дело“, бр. 28, 1975 г., с. 6.
  4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 296.
  5. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, стр. 224-224
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 138.