Българско народно творчество е общото наименование за произведенията на изкуството и постиженията на културата, предаващи се традиционно от поколение на поколение българи от достатъчно дълго време, за да се забрави името на техния автор.

Български народен танц

Български народни приказки, легенди, пословици и поговорки

редактиране

В течение на времето, под форма на кратки разкази се появили приказките. Те описват живота на хората, техните вълнения и уроци и в крайна сметка целта им е била да забавляват хората, но и да представят от всяка случка поука. При вълшебните и тези за животни, се описват вярванията на хората, техните суеверия и понякога измислици.

Поговорките се появяват като уроци за живота, извор на мъдростта на народа. Влияние върху поговорките отразяват времето когато са създадени, населеното място и областта. Често в поговорките има рима.

Българските народни гатанки са оформени като кратки и забавни въпроси на хората. Всъщност от дълбока древност хората описвали основните черти на дадени предмети, които не бива да се изричат. В гатанките също често се среща рима.

Легендите се появяват по-късно. Те описват дадени суеверия, или вярвания на народа. Например в Къджалийско има известна легенда свързана с природния феномен наречен Вкаменената сватба, която гласи как девера на сватбата има нечестиви мисли към булката и Бог ги наказва всички като ги вкаменява.

Български народни песни и танци

редактиране

Българските народни песни са най-значителният, разнообразен, художествен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от IX - X век. Най-ранният запис на български народни песни са запазените песни в българо-гръцкия речник от БогатскоНачало на думи у българите, които се отнасят към (просто)народния език“.[1] Най-много народни песни са запазени от XVIII век. Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите – да дадат израз на своите преживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни – на големи празници, на нивата, край стана. Техни творци са хора с поетически и музикален талант – певци, гуслари, гайдари, калваджии. Народната песен се създава и развива на село. Предава се от певец на певец и така се получават много и различни варианти.

Народният певец е разпределил в няколко основни групи песните – юнашки хайдушки, митически, обредни, любовни. Има и няколко подгрупи като самовилски, самодивски и др.

 
Учителят Цветан Константинов с ученици в традиционни народни облекла от Северозападна България, село Михайлово, област Враца, 1939 г.

Народни облекла

редактиране

Художествени мотиви за украса

редактиране
 
Български шевици от с. Дивотино

Вижте също

редактиране

Литература

редактиране

Външни препратки

редактиране
  1. Илиева, Лилия. Нови данни за българската поезия през ХVІ и ХVІІ век // Филологически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски“. Архивиран от оригинала на 2021-10-10. Посетен на 10 октомври 2021 г.