Българско народно творчество
Българско народно творчество е общото наименование за произведенията на изкуството и постиженията на културата, предаващи се традиционно от поколение на поколение българи от достатъчно дълго време, за да се забрави името на техния автор.
Български народни приказки, легенди, пословици и поговорки
редактиранеВ течение на времето, под форма на кратки разкази се появили приказките. Те описват живота на хората, техните вълнения и уроци и в крайна сметка целта им е била да забавляват хората, но и да представят от всяка случка поука. При вълшебните и тези за животни, се описват вярванията на хората, техните суеверия и понякога измислици.
Поговорките се появяват като уроци за живота, извор на мъдростта на народа. Влияние върху поговорките отразяват времето когато са създадени, населеното място и областта. Често в поговорките има рима.
Българските народни гатанки са оформени като кратки и забавни въпроси на хората. Всъщност от дълбока древност хората описвали основните черти на дадени предмети, които не бива да се изричат. В гатанките също често се среща рима.
Легендите се появяват по-късно. Те описват дадени суеверия, или вярвания на народа. Например в Къджалийско има известна легенда свързана с природния феномен наречен Вкаменената сватба, която гласи как девера на сватбата има нечестиви мисли към булката и Бог ги наказва всички като ги вкаменява.
Български народни песни и танци
редактиранеБългарските народни песни са най-значителният, разнообразен, художествен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от IX - X век. Най-ранният запис на български народни песни са запазените песни в българо-гръцкия речник от Богатско „Начало на думи у българите, които се отнасят към (просто)народния език“.[1] Най-много народни песни са запазени от XVIII век. Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите – да дадат израз на своите преживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни – на големи празници, на нивата, край стана. Техни творци са хора с поетически и музикален талант – певци, гуслари, гайдари, калваджии. Народната песен се създава и развива на село. Предава се от певец на певец и така се получават много и различни варианти.
Народният певец е разпределил в няколко основни групи песните – юнашки хайдушки, митически, обредни, любовни. Има и няколко подгрупи като самовилски, самодивски и др.
Народни облекла
редактиранеХудожествени мотиви за украса
редактиранеВижте също
редактиранеЛитература
редактиране- Безсонов, П. Болгарские песни из сборников Ю. И. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар (= Временник Императорского Московского Общества истории и древностей российских, Кн. XXI, Ч. II:Материалы). Москва, 1855
- Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861
- Чолаков, В. Български народен сборник. Част I. Болград, 1872
- Български народни песни. Chansons populaires bulgares inédites. Publ. et trad. par A. Dozon. Paris, 1875
- Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни. Т. I. 1815-1860. София, 1916
- Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни. Т. II. 1861-1878. София, 1918
Външни препратки
редактиране- Фолклорно радио Менци - Магията на Българския фолклор Архив на оригинала от 2012-01-10 в Wayback Machine.
- Портал за български фолклор Архив на оригинала от 2007-10-18 в Wayback Machine.
- Български фолклор и традиции
- БГ фолклор - сайт, посветен на българския фолклор Архив на оригинала от 2007-01-28 в Wayback Machine.
- Институт на БАН за фолклор Архив на оригинала от 2007-02-08 в Wayback Machine.
- Фолклорни области Архив на оригинала от 2007-02-07 в Wayback Machine.
- Български фолклор Архив на оригинала от 2007-10-18 в Wayback Machine.
- Български фолклор в Несебър Архив на оригинала от 2010-06-13 в Wayback Machine.
Бележки
редактиране- ↑ Илиева, Лилия. Нови данни за българската поезия през ХVІ и ХVІІ век // Филологически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски“. Архивиран от оригинала на 2021-10-10. Посетен на 10 октомври 2021 г.