Отваря главното меню

Анучин (на японски: 秋勇留島秋勇留島 Акиюри-то:) е най-южният остров от Малката верига на Курилските острови. Влиза в състава на Курилския градски окръг на Сахалинска област на Русия. На острова се намира гранична застава, която контролира прилежащата акватория.

Анучин
О́стров Ану́чина
秋勇留島
Anuchina ISS cut.jpg
Сателитна снимка на острова
Местоположение Курилски острови
Страна Flag of Russia.svg Русия
Акватория Тихия океан
Площ 5 km²
Население 0 жители
0 души/km²
Най-висока точка 33 m
Relief Map of Sakhalin Oblast.svg
43.3664° с. ш. 146.0058° и. д.
Местоположение в Русия Сахалинска област

Принадлежността на острова се оспорва от Япония, която го включва в състава на субпрефектура Немуро от префектура Хокайдо.[1][2][3] От гледна точка на Япония е включен в групата острови Хабомаи (Плоски острови), които са продължение на бреговата линия на японския остров Хокайдо и не се смятат за част от Курилските острови.[4]

Има площ от 5 km2.[5] Максималната височина е 33 m.

На острова се намира нежилищното населено място Анучино.

Островът е включен в територията на държавния природен резерват с федерално значение „Малки Курили“.

Кръстен е в чест на руския географ, антрополог и етнограф Дмитрий Николаевич Анучин.[6]

Остров Анучин е отделен чрез пролива Юрий от остров Юрий, което се намира на 3 km на североизток и чрез пролива Танфилиев – от остров Танфилиев, намиращ се на 6 km на северозапад.

На 17 септември 2014 г., на най-южния нос на остров Анучин е сложен поклонически кръст „в чест на руското просъствие на Курилските острови, за прослава на руския Военноморски флот и географските открития, свързани с тях“. Този паметник е издигнат с участието на Московския държавен университет по геодезия и картография, Южносахалинската и Курилската епархия на Руската православна църква и Руското географско дружество в рамките на програмата „Православна експедиция“.[7]

ФаунаРедактиране

Островът се отличава с най-мекият умереноокеански климат от всички острови от Малката верига. Периодът на размножаване на гризачите продължава до края на ноември и е възможно отглеждането на топлолюбиви видове като зайци. Например, през 1946 г. на острова са внесени домашни зайци от вида чинчила. До 1955 г. те са се размножили толкова много, че е бил възможен ловът на 10 – 20 животни в рамките само на 1 – 2 часа. Въпреки това, по време на по-суровите зими, на острова по ледовете са проникнали лисици. Проведени през 1995 г. проучвания показват, че продължава да съществува тяхна популация.[8]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Карта на Немуро (яп.)
  2. Administrative map of Japan (As of April 1, 2014) (англ.)
  3. Управление по въпросите на Северните територии на общия отдел на префектура Хокайдо
  4. Northern Territories Issue (англ.)
  5. Топонимический речник. (Пыжьянов Ф.И. Остров Кунашир и Малые Курилы. Топонимический словарь.— М., 1994. Браславец К.М. История в названиях на карте Сахалинской области.— Южно-Сахалинск, 1983.). Проверено на 22 май 2013 г. Архивирано от първоизточника на 24 май 2013 г..
  6. Топонимический речник. (Пыжьянов Ф.И. Остров Кунашир и Малые Курилы. Топонимический словарь.— М., 1994. Браславец К.М. История в названиях на карте Сахалинской области.— Южно-Сахалинск, 1983.). Архивирано от първоизточника на 24 май 2013.
  7. На южния нос на острова Анучина е сложен поклоннически кръст.// Православие.Ру; (24 септември 2014 г.)
  8. Чужеродные виды на территории России: Вторжение чужеродных видов: Млекопитающие: Oryctolagus cuniculus – Кролик дикий
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Остров Анучина“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.