Уикипедия

Анцилово езеро

Анциловото езеро е име, дадено от геолозите на ледниковото езеро от сладка вода, което заменя Йодиево море, след като бива откъснато от приема на сол през централна Швеция (от източния край на канала, в близост до съвременния град Стокхолм), поради вдигане на Южните скандинавски форми на релефа, които го изолират. Датира от преди около 9500 – 8000 година преди новата ера и калибрира в рамките само на Бореалния период. Езерото се превръща в Литориново море, когато издигащите се океански нива преминават през Великия пояс.

Анциловото езеро около 8700 години преди новата ера. Спуснатият скандинавски лед е показан в бяло. Бялата лининия показва съвременната брегова линия Реките Свеа и Гота формират излаз към Атлантическия океан.

Езерото е кръстено от Жерар дьо Гир поради съдържанието на „Ancylus fluviatilis“, в неговите утайки.

Описание редактиране

Издигането на южната част на Швеция не блокира изцяло потока през централна Швеция. Изкачване продължава от езерото през реките Гота и Свеа, които изтичат от Венерн до Категат. Солената вода не влиза в езерото (като то остава сладководно), тъй като в езерото се издига над морското равнище. Периодът, когато потокът на солена вода със сигурност спира да достига до новообразуваното езеро, е около 8000 години преди новата ера, когато близкото езеро Ветерн (част от водната система) се отделя от езерото Анцилос. 

Резултатът от увеличаването на нивата на езерото са пресичането на Анцилос, и потоп край бреговете на Анциловото езеро в период около 9500 – 9200 преди новата ера. По това време разширеният Ботнически залив и части от Норвегия са били свободни от лед, докато региона на Рованиеми от Финландия се появил не по-късно от 9000 BP, въпреки новите наводнения.

Ускореното топене и издигане на земните повърхности, с различни темпове на различни места, довеждат до известна нестабилност. През 9200 година преди новата ера езерото се издига над нивото на Дарс и издълбава нов канал в близост до това, което сега е „Великият пояс“ (канал между датските острови Зеландия и Фумен), който някои геолози наричат река Дана. За известно време, Сконе или южна Швеция отново е остров, от около 9200 до не по-късно от 8000 преди новата ера. Нивото на езерото започна да пада.

Северна Скандинавия редактиране

 
Черупка на мида от вида Ancylus fluviatilis

През 9000 година преди новата ера северният канал престава да функционира и се присъединява към Сконе или Швеция, а не към Дания, но само един провлак свързва Сконе с новите северни земи. Ако Сконе се е бил превърнал в географски остров, то трябва да е било по-късно от фазата на езерото Антикул. По това време мезолитските култури се преселват в освободената земя около бреговете на Ботническия залив. Те ловуват по бреговете тюлени и следват елените в новите им диапазони.

В Лапландия, мезолитни рибари, ловци и вероятно пастири, открили борова гора с открити пространства като тундра. Други растителни видове са бреза, трепетлика, елша, върба, черен емпетрум, трева и острица. Голяма част от новата финландска земя е покрита с кал. Морейските хребети около езерото образуват обширна островна система. Бреговете около езерото са каменисти.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Кошелева Е.А., Субрето Д.А. Раннеголоценовые изменения природной среды и инициальное заселение Фенноскандии // Общество. Среда. Развитие (Terra Humana). Научно-теоретический журнал. : Журнал. — СПб.: Астерион, 2011. — № 4. — С. 237 – 242.
  2. Монин А.С.Шишков Ю.А. История климата. — Л.: Гидрометеоиздат, 1979. – 406 с.
  3. Шарымов А.М. Предыстория Санкт-Петербурга. 1703 г. Книга исследований. – 2-е изд. — СПб.: Геликон Плюс, 2009. – 784 с. — ISBN 978-5-93682-418-0.
  4. Björck, S. The late Quaternary development of the Baltic Sea Архив на оригинала от 2017-08-09 в Wayback Machine. (англ.). Лундский университет. Проверено 11 апреля 2014.
  5. Bjorck, 1995.
  6. Hyttinen, O. Sedimentological and chronological aspects of the Younger Dryas – Holocene transition record in southern Finland and northern Baltic. Accademic Dissertation. – Helsinki: Unigrafia, 2012. – P. 38. — ISBN 978-952-10-6324-4.
  7. Andren, 2011.
  8. Tikkanen, M, Oksanen, J Late Weichselian and Holocene shore displacement history of the Baltic Sea in Finland (англ.) // Fennia – International Journal of Geography : журнал. – Helsinki: Geographical Society of Finland, 2002. — No. 1 – 2. — ISSN 0015-0010.
  9. Uscinowicz, 2003.
  10. Bjorck, 2008. Schmölcke U., Endtmann E., Klooss S., Meyer M., Michaelis D., Rickert B.H., Rößler D. Changes of sea level, landscape and culture: A review of the south-western Baltic area between 8800 and 4000BC (англ.) // Palaeogeography, Palaeoclimatology, Palaeoecology : журнал. – Elsevier B.V., 2006. – Vol. 240. – P. 423 – 438.
  11. Jensen J. B., Bennike O., Lemke W., Kuijpers A. The Storebælt gateway to the Baltic (англ.) // Geological Survey of Denmark and Greenland Bulletin. – Copenhagen, 2005. – Vol. 7. – P. 45 – 48.
  12. Raukas S Late Quaternary coastal records of rapid changes in the eastern Baltic Архив на оригинала от 2017-10-08 в Wayback Machine. (англ.) // Journal of Coastal Research. : журнал. – 1996. — No. 12. — P. 811 – 816. — ISSN 0749-0208.
  13. Saarse L., Vassiljev J., Miidel A., Niinemets1 E. Buried organic sediments in Estonia related to the Ancylus Lake and Litorina Sea (англ.) // Geological Survey of Finland, Special Paper 46 : сборник. – Espoo, 2009. – P. 87 – 92. — ISBN 978-952-217-021-7. — ISSN 0782-8535.
  14. Ristaniemi O., Glückert E., The Ancylus transgression in the area of Espoo – the First Salpausselkä, southern Finland Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine. (англ.) // The Geological Society of Finland : Бюллетень. – The Geological Society of Finland, 1987. – Vol. 1. — Iss. 59. – P. 45 – 69.
  15. Субетто Д.А., Бахмутов В.Г., Герасименко Н.П., Кузнецов Д.Д., Лудикова А.В., Сапелко Т.В., Субетто Г.Д., Шевченко В.П. Реконструкция колебаний уровня Белого, Балтийского и Черного морей в голоцене по палеолимнологическим данным // Геология морей и океанов: Материалы XVIII Международной научной конференции (Школы) по морской геологии. — М.: ГЕОС, 2009. — Т. 1. — С. 293 – 297. — ISBN 978-5-89118-479-4.
  16. Субетто Д.А. История формирования Ладожского озера и его соединения с Балтийским морем // Общество. Среда. Развитие (Terra Humana). Научно-теоретический журнал. : Журнал. – Санкт-Петербург: Астерион, 2007. — № 1. — С. 111 – 120. — ISSN 1997-5996.
  17. Субетто Д.А. Донные отложения озер: палеолимнологические реконструкции. – Санкт-Петербург: Издательство РГПУ им. А.И.Герцена, 2009. – С. 253 – 260. – 348 с. — ISBN 978-5-8064-1444-2.
  18. Филимонова Л.В. Динамика растительности восточного побережья Финского залива в Голоцене // Труды Карельского научного центра Российской академии наук №4 : сборник. – Петрозаводск, 2009. — С. 11 – 29. — ISSN 1997-3217.
  19. Schmölcke U. Holocene environmental changes and the seal (Phocidae) fauna of the Baltic Sea: coming, going and staying Архив на оригинала от 2014-07-15 в Wayback Machine. (англ.) // Mammal Review : журнал. – Wiley-Blackwell, 2008. — No. 38. — P. 231 – 246. — ISSN 1365-2907. — DOI:10.1111/j.1365-2907.2008.00131.x.
  20. Nunez M.G. A model for early settlement of Finland (англ.) // Fennoscandia archaeologica. – Helsinky, 1987. – Vol. IV. – P. 3 – 18.
  21. Jussila T., Kriiska A., Rostedt T. The Mesolithic settlement in NE Savo, Finland. And the earliest settlement in the eastern Baltic sea (англ.) // Acta Archaeologica. – 2007. – P. 143 – 162. — ISSN 0065-001X.
  22. Герасимов Д.В., Субетто Д.А. Бельский С.В. Культурные трансформации в контексте изменений окружающей среды на Карельском перешейке и в Северном Приладожье в Голоцене // Хронология, периодизация и кросскультурные связи в каменном веке: Замятинский сборник. / Рос. акад. наук, Музей антропологии и этнографии им. Петра Великого (Кунсткамера) РАН : сборник / ответственный редактор Хлопачев Г.А. – Санкт-Петербург: Наука, 2008. — Вып. 1. — С. 164 – 172. — ISBN 978-5-02-0258283-7.
  23. Герасимов Д.В., Лисицын С.Н. Кулькова М.А. Местонахождение Сюрье 1 – свидетельство первичного заселения восточной оконечности Финского залива // Радловский сборник: научные исследования и музейные проекты МАЭ РАН в 2009 г. / Рос. акад. наук, Музей антропологии и этнографии им. Петра Великого (Кунсткамера) : сборник / ответственный редактор Чистов Ю.К., Рубцова М.А. – Санкт-Петербург: МАЭ РАН, 2010. — С. 204 – 209. — ISBN 978-5-88431-173-2.
  24. Jussila T., Kriiska A., Rostedt T. Saarenoja 2 – An Early Mesolithic Site in South-Eastern Finland: Preliminary Results and Interpretations of studies Conducted in 2000 and 2008 – 10 (англ.) // Fennoscandia archaeologica. – Helsinky, 2012. – Vol. XXIX. – P. 3
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ancylus Lake“ и страницата „Анциловое озеро“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анцилово_езеро&oldid=12004765“.