Аню Ангелов
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Аню Запрянов Ангелов е български генерал и политик, министър на отбраната на Република България в първото правителство на Бойко Борисов.
Аню Ангелов | |
български офицер и политик | |
Звание | генерал-лейтенант |
---|---|
Род войски | Сухопътни войски на Българска армия |
Командвания | Началник-щаб на Противовъздушната отбрана на Сухопътни войски (1987 – 1990) Командващ на Противовъздушната отбрана на Сухопътни войски (1990 – 1992) Заместник-командващ Сухопътни войски (1992 – 1994) Заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия (1994 – 1997) |
Награди | Почетен знак „За вярна служба под знамената“ – I степен, други ордени и медали, предметни награди |
Образование | Национален военен университет Военна академия „Георги Раковски“ |
Дата и място на раждане | 22 декември 1942 г.
|
Друга дейност | Аташе по отбраната на Република България в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (1997 – 2000) Началник на Военна академия „Г. С. Раковски“ (2000 – 2002) |
Аню Ангелов в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е в град Хасково на 22 декември 1942 г.
Завършва през 1966 г. Висшето народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“ (днес Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ към НВУ) със специалност инженер по радиоелектроника и е произведен в първо офицерско звание лейтенант.
След това учи във Военната академия „Г. С. Раковски“ оперативно и стратегическо ръководство на въоръжените сили, през 1974 г. завършва.
Следва специализация във Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР в Москва, в периода 1982 – 1984 г. Има магистърска степен по оперативно-тактическо и по стратегическо ръководство на въоръжените сили. През 1991 г. е преминал специален курс за висши офицери от ОССЕ в Колежа по отбраната на НАТО в Рим, Италия.
След завършване на Висшето народно военно артилерийско училище заема различни командни и щабни длъжности:
- 1966 г. – 1971 г. – командир на самостоятелен взвод на зенитен полигон „Шабла“
- 1971 – 1974 – слушател във Военната академия „Г. С. Раковски“ оперативно и стратегическо ръководство на въоръжените сили,
- 1974 г. – 1980 г. – зам.-началник на отдел в командването на Противовъздушната отбрана на Сухопътните войски;
- 1980 г. – 1982 г. – началник щаб на 31-ва фронтова зенитно-ракетна бригада 2К11 Круг Стара Загора (съществувала 1980 – 2002 г., секр. поделение I степен)
- 1982 – 1984 г. специализация във Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР в Москва
- 1984 г. – 1987 г. – командир на 31-ва фронтова зенитно-ракетна бригада 2К11 Круг Стара Загора (съществувала 1980 – 2002 г., секр. поделение I степен);[1] член на общинския съвет в Стара Загора.
От 1987 г. до 1989 г. е началник на щаба на противовъздушната отбрана (ПВО) на Сухопътни войски.[2]
Делегат е на 14-ия извънреден конгрес на БКП, проведен в НДК на 1 и 2 февруари 1990 г. (след падането на Тодор Живков).
От 1990 г. до 1992 г. е командващ на противовъздушната отбрана (ПВО) на Сухопътни войски[2] когато е удостоен със звание генерал-майор. От 1992 до 1994 г. е зам.-командващ на Сухопътни войски. През декември 1994 г. му е присвоено званието генерал-лейтенант и е назначен за зам.-началник на Генералния щаб на Българската армия. На 1 септември 1997 г. е освободен от длъжността заместник-началник на Генералния щаб по окомплектоването и контрол на въоръженията.[3] От ноември 1997 г. до август 2000 г. е аташе по отбраната във Великобритания и Северна Ирландия. На 7 юли 2000 г. е удостоен с висше военно звание генерал-лейтенант.[4] На 1 август 2000 г. е назначен за началник на Военната академия „Г.С. Раковски“.[5] На 17 декември 2001 г. е освободен от длъжността началник на Военната академия „Г. С. Раковски“ и от кадрова военна служба.[6]
След това е назначен за директор на дирекция „Планиране на отбраната“ в Министерството на отбраната. През 2005 г. водач на листата в 25 МИР – София на партия „Коалиция на розата“ на Александър Томов. Снет от запаса през 2005 г. поради навършване на пределна възраст за запас от 63 г. До юли 2009 г. е председател на фондация „Център за изследване на националната сигурност“. На 1 август 2009 г. е назначен за зам.-министър[7] в Министерството на отбраната в първото правителство на ГЕРБ. На 27 януари 2010 г. официално встъпва в длъжност като министър на отбраната[8] и изпълнява длъжността до сформирането на служебния кабинет на Марин Райков на 13 март 2013 г.
Почетен член е на Асоциацията на завършилите Колежа по отбраната на НАТО. След 2014 г. е съветник към политическия кабинет на министър-председателя. Награждаван е с ордени, медали и почетен знак „За вярна служба под знамената“ – I степен.
Езици: английски, руски и немски. Женен, с двама синове
Източници
редактиране- ↑ Статия в „Старозагорски новини“
- ↑ а б История на Радиотехнически войски
- ↑ Указ № 327 от 1 септември 1997 г., ДВ бр. 77/1997
- ↑ УКАЗ № 198 ОТ 07.07.2000 Г. ЗА УДОСТОЯВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ АНЮ ЗАПРЯНОВ АНГЕЛОВ – АТАШЕ ПО ОТБРАНАТА ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ „ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ“
- ↑ УКАЗ № 297 ОТ 01.08.2000 Г. ЗА НАЗНАЧАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ АНЮ ЗАПРЯНОВ АНГЕЛОВ НА ДЛЪЖНОСТТА НАЧАЛНИК НА ВОЕННАТА АКАДЕМИЯ „Г.С. РАКОВСКИ“
- ↑ УКАЗ № 297 ОТ 17.12.2001 Г. ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ АНЮ ЗАПРЯНОВ АНГЕЛОВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА НАЧАЛНИК НА ВОЕННАТА АКАДЕМИЯ „Г. С. РАКОВСКИ“ И ОТ КАДРОВА ВОЕННА СЛУЖБА
- ↑ ЗАПОВЕД № ОХ-596 от 12 август 2009 г., относно: Разпределение на функции, възлагане на правомощия и упълномощаване на членове на политическия кабинет на министъра на отбраната
- ↑ Парламентът прие решението за персонални промени в Министерския съвет Архив на оригинала от 2013-12-24 в Wayback Machine., с което избра Николай Младенов за министър на външните работи и Аню Ангелов за министър на отбраната