Апел към македонското население и към емиграцията в България
„Апелът към македонското население и към емиграцията в България“ е политическа програма на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация, издадена през март 1919 година.
„Апел към македонското население и към емиграцията в България“ | |
„Апелъ къмъ македонското население и къмъ емиграцията въ България“ | |
първа страница | |
Първо издание | 1919 г. София, България |
---|---|
Оригинален език | български |
Жанр | политически памфлет |
„Апел към македонското население и към емиграцията в България“ в Общомедия |
Временното представителство е създадено след краха на България в Първата световна война през есента на 1918 година на базата на Сярската декларация, с която серчани издигат стария лозунг за Автономна Македония и се противопоставят на подялбата на Македония.[1] Апелът е публикуван на 9 март 1919 година и в него влизат идеите от Сярската декларация. Временното представителство се противопоставя на дейността на Изпълнителния комитет на Македонските братства в България, като му отрича
„ | призванието, което си приписва – да изразява желанията, тежненията и чувствата на македонската емиграция в България и ония на македонското население. На това не му дават право нито подбудите за неговото учредяване, нито начинът на избора му, нико лицата, които го представляват. В нашите очи Изпълнителният комитет не друго освен едно съчинено представителство на Македония без връзки с нея, задачата на което е да разединява емиграцията в България и да ѝ приписва желания, каквито тя в грамадната си част няма. | “ |
Временното представителство кани емиграцията и македонците да му дадат цялата си морална подкрепа и да се пазят от лъжеавтономисти. апела македонските революционери приканват цялата емиграция и населението на Македония да се наредят под знамето за истинска автономия на Македония.
Програмата е изложена в четири основни точки:
- Единство на Македония. Според Апела „македонското население без разлика на народност и вяра след всичко преживяно, има твърдото и съзнателно желание, щото неговата страна да се запази цяла и неделима като самостоятелна политическа единица на Балканите в нейните естествени географски граници“.[2] База за границите на Македония са Солун, Вардарската долина, Скопие и Битоля с техния стопанско-икономически хинтерланд. Според временните представители населението на Македония е готово да подчетрае това си желание с плебисцит, при отстраняването на заинтересованите администрации.
- Народностно равенство в Македония. На тази единна Македония трябва да се даде самоуправление „при пълно равенство и еднакви права на всички народности, без разлика на численост и при отсъствието на всякакви духовни или политически институции, които биха дали предимство на която и да е от тях...“
- Неутралитет на Македония. До изживяване на международностните вражди, Македония трябва да е под международна закрила, за да се осигури съществуването ѝ и постоянният ѝ неутралитет.
- Икономическо единство. Политическото единство на Македония е аргументирано с икономическото единство, което кара отделните народности в Македония, макар и с отдавна изкристализирани национални физиономии, да не искат разпокъсване.
-
Страница 2 на Апела
-
Страница 3 на Апела
-
„Предупреждение към македонското население и македонската емиграция в България“
Подписали
редактиранеНомер | Име | Номер | Име |
---|---|---|---|
1 | Гьорче Петров | 11 | Никола Пушкаров |
2 | Петър Ацев | 12 | Тома Николов |
3 | Туше Делииванов | 13 | Чудомир Кантарджиев |
4 | Михаил Герджиков | 14 | Ризо Ризов |
5 | Таската Серски | 15 | Георги Скрижовски |
6 | Анастас Лозанчев | 16 | Петър Попарсов |
7 | Димо Хаджидимов | 17 | Павел Христов |
8 | Димитър Икономов | 18 | Лука Джеров |
9 | Христо Янков | 19 | Михаил Шкартов |
10 | Кръсте Льондев | 20 | Аргир Манасиев |
21 | Христо Стоянов |
Бележки
редактиране- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 78.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 79.