Апофатична теология
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Апофатичната теология или негативна теология е философско течение, която се основава на предпоставката, че всяко положително знание за природата на Бог надхвърля границите на човешкия разум.
Апофатичната теология отхвърля всякакви символи, образи и абстрактни понятия като недостатъчни, за да се опише естеството на Бог и се опитва да въведе неговите тайни, използвайки отрицателната форма, казвайки това, което Бог не е. В допълнение към отричането, апофатична теология се простира и върху антиномията и парадокс.
Извори на теологията се намират в неоплатонизма. Пионерите на тази теология са Климент Александрийски и Псевдо-Дионисий Ареопагит.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Apophatic theology в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |