Уикипедия

Арабски протести (2010 – 2012)

(пренасочване от Арабска пролет)

Арабските протести (също се употребяват термините Арабска пролет,[4][5] Панара́бска револю́ция[6][7] и Вели́ка ара́бска револю́ция[8][9][10][11][12]) са серия от демонстрации, протести и граждански войни в някои от арабските държави.[13][14] Протестите започват на 18 декември 2010 в Тунис, които са последвани от такива в Египет, в Алжир, в Йемен, в Бахрейн, в Либия и в Йордания.[15][16] С по-малка значимост протести протичат в Мавритания, Саудитска Арабия, Оман, Судан, Сирия, Ирак, Кувейт, Мароко и Западна Сахара.

Арабска пролет
По часовниковата стрелка от горния ляв ъгъл: протестанти на площад Тахрир, Кайро; демонстранти маршируват по главната улица в Тунис; политически дисиденти в Сана, Йемен; хиляди демонстранти в Манама, Бахрейн; стотици хиляди в Дамаск, Сирия; демонстранти в Ал Байда. Либия.
Странаарабски свят
Датадекември 2010 г. – декември 2011 г.
Причиниструктурно-демографски фактори, авторитарни режими, бедност, корупция, нарушения на човешките права, инфлация, безработица, клептокрация
Основни целиикономически и политически реформи, смяна на властта
Загиналинад 851 (включително самозапалили се)
Раненинад 6000[1][2][3]
Арабски протести (2010 – 2012) в Общомедия

От другите мюсюлмански страни (в които арабският не е официален език), вълнения обхващат Албания, Кот д'Ивоар, Сомалия, Джибути, Иран, Севернокипърската турска република, Сенегал и др.

Етимология редактиране

Понятието „Арабска пролет“ е алюзия за революциите от 1848 в Европа, познати още под името „Пролетта на народите“ и Пражката пролет през 1968 г. Използва се от различните коментатори след Иракската война, които очаквали движение към демокрация.[17] Поради изборния успех на ислямистки партии, събитията стават известни още като „Ислямистка пролет“ или „Ислямистка зима“.[18][19]

Дати на събитията в отделните страни редактиране

 
  Правителството е свалено
  Правителството е свалено няколко пъти
  Гражданска война
  Протести и правителствени промени
  Сериозни вълнения
  Единични случаи на протест
  Други протести и войнствени действия извън Арабския свят
Начало на вълненията Страна Край на вълненията Вид на протестите Последствия Брой загинали
17 декември 2010   Тунис 14 януари 2011 Мохамед Буазизи се самозапалва
Масови демонстрации; общонационален протест; нападения върху офиси и владения		 Сваляне на правителството
Президентът Бен Али и семейството му бягат от страната на 14 януари 2011 г.		 219[20]
28 декември 2010   Алжир 24 февруари 2011 Масови демонстрации Абделазиз Бутфлика обявява край на извънредното положение продължило 19 години (3 февруари 2011)[21] 5[2]
13 януари 2011   Либия 20 октомври 2011 Протести в цялата страна против корупцията и лошите жилищни условия, прераснали в гражданска война Правителството обещава подобряване на жилищните условия и проведеждане на реформи 6000[22]
14 януари 2011   Йордания Малки протести Кралят Абдала II разпуска правителството на 1 февруари 2011 г. 0
17 януари 2011   Мавритания 17 януари 2011 Самозапалване 1
17 януари 2011   Судан Малки протести 1
17 януари 2011   Оман Протести, размирици 6[23]
18 януари 2011   Йемен Несъгласие на правителството с политиката на президента[24]
Масови демонстрации[25][26]		 Президентът Али Абдула Салех обявява, че няма да се кандидатира за втори срок (2 февруари 2011)[27] 100[28]
21 януари 2011   Саудитска Арабия 29 януари 2011 Самозапалване[29]
Демонстрации[30]		 Абдула бин Абдул Азис, кралят на Саудитска Арабия обещава да отдели 16 миллиарда долара за социални помощи[31] 4
21 януари 2011   Албания Протести, размирици 3[32]
25 януари 2011   Египет 11 февруари 2011 Масови протести и въстание Смяна на правителството (29 януари 2011)
Оставка на Хосни Мубарак от поста президента (11 февруари 2011)[33]		 384[34]
26 януари 2011   Сирия Самозапалване 1
28 януари 2011   Северен Кипър Масови протести 0
20 февруари 2011   Мароко 20 февруари 2011 Самозапалване, протести[35] 0
1 февруари 2011   Джибути 1 февруари 2011 Малки мирни протести 1
4 февруари 2011 (официално протестите започват на 14 февруари)   Бахрейн Протести, размирици Крал Хамад ибн Иса ал Халифа обявява че правителството ще изплати по 1000 динара на всяко семейство (11 февруари) 7[36]
10 февруари 2011   Ирак Демонстрации 14[37]
13 февруари 2011   Сомалия Малки протести 5[38]
14 февруари 2011   Иран Протести, размирици 2
18 февруари 2011   Кувейт 19 февруари 2011 Малки протести 0
18 февруари 2011   Сенегал Самозапалване 0
26 февруари 2011   Западна Сахара Малки протести, размирици 2
27 февруари 2011   Ливан Малки протести 0
Общо загинали: 6695

Протести редактиране

Тунис редактиране

 
Политическа анимация от Карлос Латуф, изобразяваща Хосни Мубарак гледащ ефекта на доминото, започнал от Тунис
  Основна статия: Въстание в Тунис (2010-2011)

На 17 декември 2010 година Мохамед Буазизи се самозапалва в Сиди Буазид като протест за това, че полицията конфискува плодовете и зеленчуците, които той продава на улицата. Самоубийството му предизвиква огромна вълна от протести на съпричастност срещу корупцията в страната, безработицата и полицейския произвол, цензурата на печата и огромното поскъпване на хранителните продукти. Протестите се превръщат във въстание, след като на 14 януари 2011 г. Бен Али, управлявал страната 23 години, напуска със самолет. Малко преди това правителството обявява бедствено положение, като не позволява на повече от трима души да се събират на едно място.

Съставя се преходно правителство, но протестите продължават. Конституционният съд нарежда да се назначат нови избори до 60 дни.

Действията на Буазизи отекват в региона: „Има огромен интерес. Египтяните последват примера на Тунис с голямо удоволствие, защото откриват огромни прилики между тяхното положение и това в Тунис.“[39]

Алжир редактиране

  Основна статия: Алжирски протести (2011)

На 29 декември схватки с полицията са обявени и в съседен Алжир, в република Алжир заради протести срещу липсата на жилища. Поне 53 души са ранени, а други 29 – арестувани.[40] През януари 2011 г. заради увеличаването на цените на храните нови протести изригват по цялата страна[41] за седмица.[42] Като цяло, трима демонстратори са убити, повече от 800 души ранени, и поне 1100 – арестувани.

От 12 до 19 януари вълна на самоубиващи се залива страната, започваща с Мохамед Ауичия в Бордж Менайел, като протест срещу жилището на семейството му[ неясно? ]. На 13 януари Мохсен Бутерфиф се самозапалва след среща с кмета на Букадра в Тебеса, който не можел да му предложи работа и къща. Бутерфиф почива няколко дни по-късно, а около 100 младежи протестират след смъртта му, след което губернаторът на провинцията уволнява кмета. Поне десет други самоубийства са обявени до края на седмицата.

На 22 януари Обединението за култура и демокрация организира демонстрация за демократизация на Алжир. Явяват се 300 души, които са разбити от полицията, а 42 души са ранени.

Йордания редактиране

  Основна статия: Йордански протести (2011)

На 14 януари 2011 г. протести започват и в Аман, столицата на Йордания, Маан, Карак, Салт, Ирбид и други градове. Протестите, водени от търговски обединения и леви партии, идват след Петъчната молитва и искат оставката на правителството, водено от премиера Самир Рифай.[43] На 21 януари 2011 г. 5000 души в Аман участват в най-големите протести дотогава.[44]

Докато от основната опозиционна партия Фронт за ислямско действие заявяват, че за разлика от протестите в Египет и Тунис йорданската опозиция не настоява за смяна на управлението в кралството, а за политически реформи, то Мюсюлманското братство се обявява за продължаване на протестите.[45][46]

На 1 февруари правителството на Рифай подава оставка и за негов наследник от краля на Йордания е назначен Маруф Бахит. С обръщението си към новия министър-председател крал Абдулла II апелира за бързи и прозрачни мерки за истински политически реформи, общи реформи и подкрепящи действията в полза на демокрацията.[45]

Египет редактиране

  Основна статия: Египетски протести (2011)

На 16 януари египетската лира спада на рекордни нива заради протестите.[47] Протестите в Египет тогава също водят до собственик на ресторант – Абду Абдел-Монейм Джаафара, който се е самозапалил. На 18 януари двама други се самоубиват, един адвокат от Кайро и друг 25-годишен безработен в Александрия.[48] Много египтяни създават страници във „Фейсбук“, искащи 25 януари – египетския „Национален ден на полицията“, да бъде ден на революцията срещу мъченията, бедността, корупцията и безработицата".[49]

Потенциалният кандидат за изборите за президент в Египет през 2011 г. Мохамед Ел Барадей предупреждава за „експлозия в Тунизийски стил“ в страната.[50]

Мавритания редактиране

На 17 януари 2011 г. в столицата на Мавритания – Нуакшот се самозапалва мъж в знак на протест против режима на генерал Мохамед Абдел Азиз. Сутринта 43-годишния Якуб Дахуд спира автомобила си пред зданието на Сената, залива се в колата с леснозапалима течност и се подпалва. Полицията реагира бързо, човекът е изкаран от колата и закаран в болницата с тежки изгаряния по лицето и тялото. По сведения на журналисти няколко минути преди да се подпали Дахуд им позвънил и ги информирал за намеренията си. Той бил недоволен от политическата ситуация в страната и се обявил срещу управляващия режим. Генерал Мохамед Абдел Азиз взема властта в страната след военен преврат през август 2008 г. и е избран за президент на Ислямска Република Мавритания през юли 2009 г.

Сомалия редактиране

На 13 февруари 2011 г. стотици млади хора участват в демонстрация в Могадишу, столицата на Сомалия, против временното федерално правителство на Сомалия, начело с президента Шейх Шариф Ахмед и ислямистката въстанническа групировка Харакат ал-Шабаб, начело с Шейх Ибрахим „ал Афгани“, която контролира по-голяма част от страната. Протестиращите заявяват, че протестите ще продължат докато не падне правителството като в Тунис и Египет. Седем души са арестувани. На 15 февруари силите, лоялни на федералното правителство, обстрелват протестиращите, в резултат на което загиват четирима и са ранени 11 демонстранти.

Мароко редактиране

По „Фейсбук“ се призовават протести за 20 февруари. В този ден се провеждат мирни демонстрации в градовете на Мароко с искания за ограничаване властта на краля и приемане на програма за разрешаване на социалните проблеми.

Западна Сахара редактиране

На 26 февруари 2011 година преминават протести в град Дахла. В резултат на вълненията загиват двама души, а около 100 са ранени.

Йемен редактиране

  Основна статия: Йеменски протести (2011)

Протестите се появяват в много градове в северен и южен Йемен за няколко дни в средата на януари срещу правителствените цели да променят конституцията на Йемен, отказвайки целите като неадекватни, и срещу безработицата и икономическото състояние.[51] Протести на 20 януари включват хиляди протестиращи в Та`из.[51] Протестите в Аден са на 18, 19[52] и 20 януари. Автомобилни гуми са горени, пътища – блокирани, а поне седем души, войници и протестиращи, са ранени. Протести в Сана изглежда да отслабват на 20 януари. Два от протестите се появяват в университета на Сана с лозунг: „Напуснете преди да бъдете принудени да го направите“.

Лидерът на Йеменския събор за реформи – най-голямата опозиционна партия в Йемен – Мохамед ал-Сабри, казва: „Ние искаме конституционни изменения, но ние искаме изменения, които не водят до продължение на властта на управляващите и наследството на властта за децата им.“

Либия редактиране

 
Киренайка на картата на Средиземноморието
 
Муамар Кадафи
  Основна статия: Гражданска война в Либия

През нощта на 15 февруари 2011 г. в либийския пристанищен град Бенгази става сблъсък между 500 – 600 протестиращи с полицията и поддръжниците на правителството. Повод за това става задържането на адвокат правозащитник. Според агенция Associated Press протестиращите скандирали антиправителствени лозунги и призовавали са оставката на премиер-министъра Багдади ал Махмуди. По същото време в столицата се организират митинги в подкрепа на М. Каддафи.

На 17 февруари 2011 г. 213 представители на интелигенцията поискали оставката на Кадафи, мирен преход в страната и непреследване на демонстрантите. В Ел Байда загиват четири души, а до края на деня – за 17 убити. Парламентът прекратява работа, а третия по големина град Ел Байда преминава напълно на страната на протестиращите.

Властите на Либия изкарват по улиците на Бенгази войска с бронетехника. Четири танка взимат под охрана зданието на съда. Електричеството е изключено, аеропорта не работи. Част от военните преминават на страната на протестиращите. Демонстрантите подпалват полицейските участъци. До края на 19 февруари се споменават 200 разстреляни и над 800 ранени. Ел Байда е ограден от правителствените войски и подложен на масиран обстрел.

На 20 февруари 2011 г. синът на либийския лидер Саиф Кадафи излезе по националната телевизия и изрази решимост за удържане на властта и постепенни преобразования в страната.[53] На следващия ден се появяват първите съобщения за формиране на гражданско правителство. Най-големите племена в основата на държавното устройство на страната обявиха, че свалят доверието си от режима на Кадафи и застават на страната на протестиращите. Младежки формирования се обявиха против „тиранина Кадафи“. В интернет се появиха 11 официални искания на протестиращите. Според Хюман Райтс Уоч жертвите на протестите в Либия до 20 февруари са най-малко 233.[54]

На 21 февруари 2011 г. бойната авиация нанася въздушни удари в столицата Триполи на всеки 20 минути. Според Ал Джазира са загинали над 250 души.[55] По улиците патрулират банда наемници които стрелят по местните жители. Поддръжниците на Кадафи нахлуват в болниците и нападат ранените и медицинския персонал. В града прекъсва тока и има остър недостиг на хранителни продукти. В пряка връзка с Ал Джазира местен жител заяви: "Хората ни измират. Това е политика на изпепелената земя. Къде са Обединените нации, къде е „Амнести интернешънъл?“

На 22 февруари 2011 г. жертвите в Триполи и страната наближават 300. Заговори се за възможни „престъпления против човечеството“ в Бенгази.[56] Късно по телемизията Кадафи заявява пълната си решимост да задържи властта. Лигата на арабските държави изключи Либия от участие в общите заседания на представителите на страните членки докато не престане насилието в страната.

На 23 февруари 2011 г. според думите на италианския министър на външните работи Франко Фратини жертвите в Либия надвишават 1000. Източният либийски район Киренайка е напълно в ръцете на протестиращите.[57] Министърът на вътрешните работи подава оставка и призовава по Ал Джазира армията да премине на страната на народното недоволство. Евросъюзът преустанови преговорите с Либия за рамковото споразумение за партньорство и преустанови оръжейните доставки за Либия.[58]

Оман редактиране

В Оман 200 протестиращи излизат, искайки увеличаване на заплатите си и по-ниска цена на живот на 17 януари – протест, който шокира репортерите. Те смятат Оман за стабилна страна.[59]

Судан редактиране

Судан арестува главата на Популярна Конгресна партия, Хасан ал-Тураби, след като той пледира за подобни протести срещу измамите на изборите, инфлацията и ограничените граждански свободи.[60][61] По това време в Судан се провеждат избори за независимост на Южен Судан.

Джибути редактиране

  Основна статия: Протести в Джибути (2011)

След няколко протеста от края на януари 2011 г. над 30 000 души протестират в Джибути на 18 и 19 февруари, когато умират двама души.

Сирия редактиране

  Основна статия: Протести в Сирия (2011-2012)

Самозапалвания редактиране

След като самозапалването на Мохамед Буазизи в Тунис води до успешно сваляне на режима на Бен Али, се появяват много самозапалили се демонстранти в Арабския свят.

Инциденти със самозапалили се
Държава Име Място Дата на самозапалване Дата на смърт Връзки
1 Алжир   Мохсен Бутерфиф Букадра 13 януари 2011 16 януари 2011 [62]
2 Алжир   Ауичия Мохаммад Бордж Менайел 15 януари 2011 — [63]
3 Алжир   Бубакар Бойден Джиджел 15 януари 2011 — [64]
4 Алжир   Мамиер Лотфи Ел Куед 16 януари 2011 — [65]
5 Алжир   Сеноуки Тоуат Мостаганем 16 януари 2011 — [63]
6 Мавритания   Якоб Оулд Дахуд Тиджикжа 17 януари 2011 22 януари 2011 [66][63][67]
7 Египет   Абду Абдел-Монейм Джафар Шибин ел-Канатер 17 януари 2011 — [63]
8 Египет   Мохамед Фарук Хасан Кайро 18 януари 2011 — [68]
9 Египет   Ахмед Хашим ал Сайед Александрия 18 януари 2011 18 януари 2011 [69][70]
10 Египет   Мохамед Ашур Сорур Кайро 18 януари 2011 — [69]
11 Саудитска Арабия   Неидентифициран Самтах 21 януари 2011 21 януари 2011 [71]
„-“ обозначава, че човекът е оцелял.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ Lenta.ru: ООН уточнила число жертв переворота в Тунисе
  2. ↑ а б Ennahar Online – Algeria: meeting Saturday of the opposition after the liberalization measures, архив на оригинала от 19 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120119021600/http://www.ennaharonline.com/en/news/5711.html, посетен на 22 февруари 2011 
  3. ↑ CNN: Egypt crisis: Eight dead, 896 injured so far in Cairo violence // Архивиран от оригинала на 2012-01-06. Посетен на 2011-02-22.
  4. ↑ Арабската пролет струва $75 млрд. на икономиките в района
  5. ↑ Измина година от началото на Арабската пролет
  6. ↑ РБК: Египет в очакване на „Марша на милионите“, архив на оригинала от 5 март 2011, https://web.archive.org/web/20110305105722/http://top.rbc.ru/society/31/01/2011/535938.shtml, посетен на 2 март 2011 
  7. ↑ Радио Ехото на Москва, Санкт-Петербург: Вълненията в Алжир и Йемен. СМИ говорят за „панарабска“ революция, архив на оригинала от 18 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110218045114/http://www.echomsk.spb.ru/news/obschestvo/volneniya-v-alzhire-i-yemene-smi-govoryat-o-panarabskoy-revolyutsii.html, посетен на 2 март 2011 
  8. ↑ „Съдейки по лекотата, с която Обама предаде Мубарак, тази съдба ще постигне и режима на Саудитска Арабия“: Израел днес // Архивиран от оригинала на 2012-01-05. Посетен на 2011-03-02.
  9. ↑ САЩ безгласно предават Близкия изток под контрола на Иран
  10. ↑ Великата арабска националистическа революция
  11. ↑ Великата арабска революция, архив на оригинала от 1 март 2011, https://web.archive.org/web/20110301185917/http://expert.ru/2011/02/22/velikaya-arabskaya-revolyutsiya/, посетен на 2 март 2011 
  12. ↑ Ъгъл на виждане: Великата арабска революция
  13. ↑ Thousands in Yemen Protest Against the Government
  14. ↑ Protest spreads in the Middle East – The Big Picture – Boston.com
  15. ↑ UPDATE 1-Egypt, Algeria, Jordan risk political unrest – S&P | Reuters
  16. ↑ Inspired by Tunisia and Egypt, Yemenis join in anti-government protests
  17. ↑ Krauthammer, Charles (21 март 2005): "The Arab Spring of 2005". The Seattle Times. Посетен на 7 юли 2013.
  18. ↑ The Atlantic: Muslim Protests: Has the US President, Barak Obama Helped Bring On an Anti-U.S. 'Islamist Spring'?, 23 септември 2012, Посетен на 30 ноември 2012
  19. ↑ Foreign Policy: Learning to Live With the Islamist Winter, 19 юли 2012, посетен на 30 ноември 2012
  20. ↑ Tunisia protests against Ben Ali left 200 dead, says UN, BBC, 1 февруари 2011. ((en))
  21. ↑ Algeria to lift emergency powers' // Al-Jazeera, 3 февруари 2011. Посетен на 3 февруари 2011. (на английски)
  22. ↑ Броят на загиналите в Либия достигна 6000 души
  23. ↑ english.aljazeera.net
  24. ↑ Bryan, Angie. Yemeni tribal leader: for Saleh, Saudi involvement in Sa'ada comes not a moment too soon // WikiLeaks, 28 декември 2009. WikiLeaks cable:09SANAA2279. Посетен на 31 януари 2011. (на английски)
  25. ↑ Yemenis in anti-president protest // Irish Times, 27 януари 2011. (на английски)
  26. ↑ BAKRI, NADA. Thousands in Yemen Protest Against the Government // The New York Times, 27 януари 2011. (на английски)
  27. ↑ Yemen President Ali Abdullah Saleh 'to quit in 2013' // BBC News, 2 февруари 2011. Посетен на 2 февруари 2011. (на английски)
  28. ↑ В Йемене убиты 30 манифестантов
  29. ↑ Man dies after setting himself on fire in Saudi Arabia // BBC News, 23 януари 2011. Посетен на 23 януари 2011. (на английски)
  30. ↑ Flood sparks rare action // Montreal Gazette, 29 януари 2011. Архивиран от оригинала на 2011-02-01. Посетен на 29 януари 2011. (на английски)
  31. ↑ Saudi Arabia’s King Abdullah promises $36 billion in benefits, архив на оригинала от 28 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110228141743/http://news.yahoo.com/s/csm/20110223/wl_csm/365206, посетен на 28 февруари 2011 
  32. ↑ www.rian.ru
  33. ↑ Лента.ру: Мубарак ушел в отставку
  34. ↑ время переворота в Египет загиват 384 человека ((en))
  35. ↑ Region’s Protests Spread to Morocco – WSJ.com
  36. ↑ Броя на жертвите на размириците достига седем души | В света | Лента новостей „РИА Новости“
  37. ↑ 14 killed on Iraq 'Day of Rage'
  38. ↑ Somalia – Government Forces Fire on Demonstrators, Killing 5 – NYTimes.com
  39. ↑ Westcott, Kathryn. Why do people set themselves on fire? // BBC News, 18 януари 2011. Посетен на 26 януари 2011.
  40. ↑ Scores hurt in Algeria protests – Africa // Al Jazeera English, 30 декември 2010. Посетен на 14 януари 2011.
  41. ↑ Price protests erupt across Algeria – Africa // Al Jazeera English, 7 януари 2011. Посетен на 14 януари 2011.
  42. ↑ Anger in Algeria – Africa // Al Jazeera English, 7 януари 2011. Посетен на 14 януари 2011.
  43. ↑ Jordanians march against inflation – Middle East // Al Jazeera English. Посетен на 15 януари 2011.
  44. ↑ al-Khalidi, Suleiman. Thousands of Jordanians protest economic conditions // Reuters, 21 януари 2011. Архивиран от оригинала на 2011-07-15. Посетен на 21 януари 2011.
  45. ↑ а б Йордания с нов премиер, Дарик радио, 1 февруари 2011
  46. ↑ Johnny McDevitt. Jordanians protest against soaring food prices
  47. ↑ Namatalla, Ahmed A. Egypt Stocks Drop Most in Six Weeks on Concern Tunisia Unrest May Spread // Bloomberg, 16 януари 2011. Посетен на 26 януари 2011.
  48. ↑ Egyptian man dies after setting himself alight // BBC News, 19 януари 2011. Посетен на 26 януари 2011.
  49. ↑ Man sets himself on fire in Cairo protest
  50. ↑ Jack Shenker. Warning Egypt could follow Tunisia
  51. ↑ а б Protests erupt in Yemen, president offers reform // Reuters, 11 януари 2011. Посетен на 20 януари 2011.
  52. ↑ Seven people wounded in Aden province // List of newspapers in Yemen, 20 януари 2011. Посетен на 20 януари 2011.
  53. ↑ africa.actualno.com, архив на оригинала от 5 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120105195019/http://africa.actualno.com/news_336587.html, посетен на 21 февруари 2011 
  54. ↑ Libya: Governments Should Demand End to Unlawful Killings: Update: Death Toll Up to At Least 233, посетен на 22 февруари 2011
  55. ↑ 160 убити при въздушни удари на войските на Кадафи над Триполи // Архивиран от оригинала на 2016-01-25. Посетен на 2011-02-22.
  56. ↑ Жертвите в Либия достигат до 300 // Архивиран от оригинала на 2016-01-25. Посетен на 2011-02-22.
  57. ↑ Фратини: Убитите в Либия са над 1000, архив на оригинала от 1 март 2011, https://web.archive.org/web/20110301035635/http://africa.actualno.com/news_336902.html, посетен на 23 февруари 2011 
  58. ↑ africa.actualno.com, архив на оригинала от 25 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110225084831/http://africa.actualno.com/news_336961.html, посетен на 23 февруари 2011 
  59. ↑ Oman protestors call for fight against corruption – Culture & Society // ArabianBusiness.com. Посетен на 29 януари 2011.
  60. ↑ Sudan opposition leader arrested // PressTV, 19 януари 2011. Посетен на 26 януари 2011.
  61. ↑ Al-Turabi arrested in Khartoum // Al Jazeera, 17 януари 2011. Посетен на 26 януари 2011.
  62. ↑ Tunisia triggers copycat suicides // Al Jazeera, 17 януари 2011. Посетен на 17 януари 2011.
  63. ↑ а б в г Tunisia copycat burnings in 3 North African countries // The Jordan Times, 18 януари 2011. Посетен на 18 януари 2011.
  64. ↑ Yacoub Ould Dahoud, Self-Immolation Victim, Is Part Of Growing Trend // The Huffington Post, 17 януари 2011. Посетен на 17 януари 2011.
  65. ↑ Algerian father of four sets himself on fire to protest government // Monsters and Critics, 17 януари 2011. Архивиран от оригинала на 2013-01-04. Посетен на 17 януари 2011.
  66. ↑ Wikiwix's cache // Wikiwix.com, 17 януари 2011. Архивиран от оригинала на 2011-02-24. Посетен на 26 януари 2011.
  67. ↑ Mauritanie: mécontent du régime, un homme s'immole par le feu à Nouakchott // Le Parisien, 17 януари 2011. Архивиран от оригинала на 2011-02-24. Посетен на 26 януари 2011.
  68. ↑ Dina Zayed. Egyptians set themselves ablaze after Tunisia unrest // Reuters, 18 януари 2011. Посетен на 18 януари 2011.
  69. ↑ а б Tunisia new government is fractured by resignations // yalibnan, 18 януари 2011. Посетен на 18 януари 2011.
  70. ↑ Mother of Ahmed Hashim al-Sayyed // Yahoo, 18 януари 2011. Посетен на 18 януари 2011.
  71. ↑ Man dies after setting himself on fire in Saudi Arabia // BBC News, 23 януари 2011. Посетен на 23 януари 2011.; Mohideen Mifthah. Man dies in possible first self-immolation in Saudi // The Sunday Times, 22 януари 2011. Архивиран от оригинала на 2011-01-25. Посетен на 23 януари 2011.

сери

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 2010 – 2011 Arab World protests в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Арабски_протести_(2010_–_2012)&oldid=12004840“.